Ямбол, 24 март 2026 г. – Районният съд в Ямбол одобри споразумение, с което подсъдимият Н. Д. И. (35 г.) избегна ефективно наказание за тежък побой над две лица в условията на домашно насилие.

Според обвинителния акт на 2024 г., около 22:30 ч. в дома на ул. „Г.“ в Ямбол, Н. Д. И. е нанесъл множество удари с юмруци и ритници на Г. С. Д., като й причинил контузия на главата, контузия на гръдния кош, кръвонасядания по бедрата, по гривнените стави на двете ръце и порезно нараняване на лявата ръка. Същата вечер той е пребил и Л. К. Д., като й причинил кръвонасядане под лявото око, кръвонасядане зад лявата ушна мида, оток и кръвонасядане на лявата ръка и контузия на левия крак.

Освен физическото насилие, подсъдимият е отправил и смъртни заплахи към Г. С. Д. с думите „ще те убия“ и „ще те затрия“, които са могли да възбудят основателен страх.

В съдебното заседание на 24 март 2026 г. Н. Д. И. се призна за виновен по три обвинения – две за лека телесна повреда по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 от НК и едно за закана с убийство по чл. 144 ал. 3 т. 1 и т. 3 вр. ал. 1 от НК, всички в условията на домашно насилие.

Съдът одобри постигнатото споразумение и му наложи общо наказание пробация за срок от една година – задължителна регистрация (подписване два пъти седмично) и периодични срещи с пробационен служител. Подсъдимият трябва да заплати и разноски по делото в размер на 256,67 евро.

Гражданският иск беше оттеглен от пострадалата Г. С. Д., а производството по него – прекратено. В споразумението подсъдимият заяви, че съжалява и че в момента семейството е в „много добри отношения“.

Какво би могло да се случи, ако не се беше стигнало до споразумение?

Ако делото беше разгледано по общия ред и подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда значително по-тежки възможни наказания:

• За всяко от престъпленията по чл. 131 ал. 1 т. 5а вр. чл. 130 ал. 1 (лека телесна повреда при домашно насилие) – до 3 години лишаване от свобода или пробация.
• За заканата с убийство по чл. 144 ал. 3 (при условията на домашно насилие) – до 5 години лишаване от свобода.

При съвкупност от престъпления съдът можеше да наложи ефективно наказание лишаване от свобода (условна или реална присъда), глоба и/или по-строги пробационни мерки. Вместо това, благодарение на споразумението и оттеглянето на гражданския иск, Н. Д. И. получи най-леката възможна форма на наказание – пробация без нито един ден зад решетките.

Съдът отчете като смекчаващи обстоятелства признаването на вината, съжалението и „възстановените семейни отношения“. Определението е окончателно.

Този случай отново поставя въпроса колко ефективно се наказва домашното насилие, когато страните постигнат споразумение и пострадалите оттеглят иска си.