На 4 март 2026 г. Административен съд – Ямбол отмени наложена "глоба-скоба“ на автомобил, паркиран в „Синя зона“ в Ямбол, като прие, че мярката е незаконосъобразна и несъразмерна.

Случаят е от 14 ноември 2025 г. Около 11:00 ч. инспектори на общинското предприятие за платено паркиране установяват, че лек автомобил е паркиран в „Синя зона“, без да е платена такса. Поставена е скоба, изготвени са снимки и констативен протокол. След заплащане на 20 лв. скобата е свалена.

По делото няма спор по основните факти. Автомобилът е собственост на жалбоподателя. Установено е и че той се използва за нуждите на лице с трайно увреждане – неговата дъщеря, за която има валидно експертно решение на ТЕЛК. На предното стъкло е била поставена карта за паркиране на хора с увреждания, която е ясно видима и заснета при проверката.

Автомобилът не е бил паркиран на място, обозначено със знак Д21, тъй като такива места към момента не е имало свободни. Това обстоятелство също не се оспорва.

Спорът по делото не е дали автомобилът е бил в „Синя зона“ и дали такса по принцип се дължи там. Спорът е дали при тези конкретни условия изобщо е допустимо да се изисква плащане и да се налага принудителна мярка.

Общината поддържа становището, че щом автомобилът е паркиран в зона за платено паркиране, таксата е дължима независимо от наличието на карта за хора с увреждания, ако не е заето специално обозначено място.

Съдът не приема това тълкуване. В решението се посочва, че разпоредбите на Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагането му са нормативни актове от по-висока степен от общинската наредба и имат предимство. Те предвиждат улеснения при паркиране за хората с увреждания, а не допълнителни ограничения.

Изрично е посочено, че изискването на закона е автомобилът да обслужва лице с увреждане и това да е удостоверено с документ. Няма изискване лицето да се намира в автомобила в момента на паркиране. В конкретния случай документите са налице и валидни.

Съдът приема, че липсата на свободни специализирани места не може да бъде основание да се събира такса. Това би противоречало на целта на закона, който е насочен към осигуряване на достъпност в урбанизираната среда.

Отделно от това съдът намира, че е нарушен принципът на съразмерност. Посочва се, че блокирането на автомобил, обозначен като обслужващ лице с увреждане, заради неплатена такса, може да причини значително по-големи вреди от пропуснатата полза за общината. Подчертава се и че органът е бил длъжен да провери дали не става дума за обективна необходимост – липса на свободни места или други пречки за паркиране, което не е било направено.

Поради тези причини съдът отменя наложената принудителна мярка като противоречаща на материалния закон, на целта му и на принципа на съразмерност. Общината е осъдена да заплати направените по делото разноски.

Решението не е формален прецедент, но дава ясно тълкуване, което може да бъде използвано и по други подобни случаи. В него съдът на практика запълва празнота в местната уредба – как се действа, когато няма свободни места за хора с увреждания в зона за платено паркиране.

Самото решение е достатъчно, за да падне конкретната санкция. То обаче показва, че без по-ясни правила на местно ниво подобни случаи ще продължат да стигат до съда. И всеки път въпросът ще е един и същ – дали се прилага законът с мисъл или по инерция.