Информационният поток за войната в Украйна често е какофония от противоречиви новини, повърхностни анализи и политическа пропаганда, която прави разбирането на случващото се почти невъзможно. Ежедневно сме заливани с информация за тактически победи и загуби, доставки на оръжия и дипломатически маневри, но голямата картина остава неясна и объркваща.

В тази статия ще се потопим отвъд заглавията, за да разгледаме конфликта през една коренно различна призма. Ще представим пет изненадващи и въздействащи тези от задълбочения анализ на военния експерт Александър Артамонов. Неговата гледна точка, базирана на геополитически и икономически реалности, разкрива истинските цели, скритите играчи и неочакваното бъдеще на тази глобална трансформация, в която войната в Украйна е само видимата част.

--------------------------------------------------------------------------------

1. 1. Мирният план на Тръмп е безсмислен, защото той е просто временна фигура

Всички медийни дискусии около потенциалния мирен план на Доналд Тръмп са без значение, твърди Артамонов, тъй като се фокусират върху грешния човек и игнорират истинските центрове на власт. Планът е нежизнеспособен по поне три фундаментални причини, които го правят безсмислен от самото начало: той не предлага никакво решение за статута на рускоезичното население в Украйна, няма легитимен представител от украинска страна, който да го подпише (тъй като мандатът на Зеленски е изтекъл, а Радата е нелегитимна), и напълно игнорира факта, че стремежът на Украйна към НАТО е заложен в нейната конституция.

Основният проблем обаче е далеч по-дълбок. Според Артамонов, Тръмп, както и всеки друг президент, е временен политик – "днес го има, утре е пенсионер". Истинската власт принадлежи на "вечните хора" – финансовите и аристократични елити ("Комитетът на 300"), които управляват западния свят от векове. За тези елити Тръмп е просто временен мениджър, дори "изскачащ" аутсайдер, който не е част от техния затворен клуб, за разлика от системни фигури като Барак Обама или семейство Клинтън. Именно тези елити са архитектите и бенефициентите на същия онзи "стар световен ред", който Русия се стреми да разруши, превръщайки дебатите около Тръмп не просто в разсейване, а в симптом за системата, която е подложена на атака.

"какъв ти Тръмп, днес го има, утре, извинете, е пенсионер. А тези хора са вечни. Те управляват Тръмп."

--------------------------------------------------------------------------------

2. 2. Истинската цел не е Украйна, а разрушаването на стария световен ред

Според Артамонов, "Специалната военна операция" (СВО) не трябва да се разглежда като регионален конфликт за територии. Тя е само "проявената част" от една много по-голяма и амбициозна кампания, чиято крайна цел е създаването на "нов свят" и "нова Русия", напълно независими от западната хегемония.

Този "нов свят" означава край на реда, установен след конференцията в Потсдам, който беше доминиран от американския нефтодолар и глобалните институции под контрола на САЩ. Целта на Русия е да изгради алтернативна финансово-икономическа система около БРИКС, която да обслужва интересите на страните членки, а не тези на западните елити. Това е борба за преструктуриране на самата архитектура на глобалната власт.

Русия вече активно променя "схемите на света" чрез конкретни действия. Връщането ѝ в Африка лишава Франция от достъпа ѝ до евтин уран, което на свой ред парализира енергийната независимост на Германия, зависима от френската атомна енергия. Развитието на Северния морски път създава алтернатива на контролираните от Запада морски маршрути. Установяването на военноморски бази и контрол над ключови точки като пролива Баб ел-Мандеб (чрез база в Порт Судан) и Ормузкия проток (чрез сътрудничество с Иран) дава на Русия и нейните съюзници възможността да "прережат" логистичните артерии на Запада, ако се наложи.

--------------------------------------------------------------------------------

3. 3. Митът за "Киев за 3 дни" е резултат от политическа, а не военна грешка в преценката

Артамонов категорично заявява, че руската армия никога не е използвала риториката за "превземане на Киев за 3 дни". Този наратив е създаден и разпространен от медийни коментатори и анализатори, много от които по-късно се оказват критици на Кремъл. Първоначалният план е бил базиран на съвсем различна логика.

Реалната преценка на руското ръководство в началото на операцията е била политическа, а не военна. Очакването е било, че навлизането на руските войски ще послужи като катализатор за украинското население, за което се е смятало, че над 50% е против режима в Киев. Планът е бил руската армия да даде възможност на хората сами да се вдигнат на въстание и да свалят властта, тоест да се освободят сами.

Причината за провала на този сценарий е фундаменталното подценяване на изградената от Запада "жестока система на тоталитаризъм" и пълен контрол в Украйна. Оказва се, че населението е било до такава степен потиснато и сплашено, че всяка форма на организирана съпротива е била невъзможна. Артамонов дава брутални примери: физическо насилие, при което активисти биват пребивани "с лост до счупване на кости", и тотален дигитален контрол, при който дори наличието на "московски контакти в телефона" може да доведе до арест и тежки последствия.

Именно този провал на първоначалния политически замисъл се превръща в катализатор, който принуждава Русия да изостави идеята за ограничена операция и да се ангажира с тоталната, световнопроменяща война, описана по-рано – война, изискваща пълна вътрешна мобилизация и преструктуриране на самата държава, тъй като става ясно, че ще ѝ се наложи сама да носи "цялата тежест на такава война".

--------------------------------------------------------------------------------

4. 4. Очаквайте 2026 г.: Подготвя се нова война на южната граница на Русия

Анализът на Артамонов съдържа и тревожна прогноза за бъдещето. Според него, следващият голям "театър на военни действия", който Западът подготвя след Украйна, ще бъде в Южен Кавказ. Той твърди, че западните сили, и по-конкретно британското разузнаване (MI6), активно работят за разпалването на голям конфликт в този регион около 2026 г.

Стратегическата цел на този нов фронт е проста и коварна: да се отслаби натискът върху украинския фронт, като Русия бъде принудена да прехвърли значителни военни части и ресурси за създаването на "защитен вал на Кавказа". Това би разделило руските сили и би дало глътка въздух на изтощената украинска армия.

Заплахата не е хипотетична, а се основава на конкретни военни приготовления. Артамонов посочва, че Турция вече има военноморско превъзходство в Черно море, с тонаж от 86 000 тона срещу 62 000 за руския флот, и активно строи 34 нови десантни кораба. В същото време Азербайджан официално обяви, че привежда армията си в съответствие със стандартите на НАТО, а двете страни имат единен военно-промишлен комплекс. На практика на южната граница на Русия се формира армия по модела на НАТО, която може да бъде използвана за отваряне на втори фронт.

--------------------------------------------------------------------------------

5. 5. Истинската победа изисква "разкулачване" на олигарсите

Артамонов свързва пряко изхода от военния конфликт с необходимостта от дълбока вътрешна икономическа трансформация в Русия. Проблемът, който той очертава, е какво ще се случи след края на войната, когато стотици хиляди войници се завърнат у дома. Хора, които са работили като куриери за 50 000 рубли, сега получават по 250 000 на фронта. Тези мъже, свикнали с висок социален статус като герои, ще трябва да се интегрират обратно в мирната икономика, но старата система на "див капитализъм от епохата на Гайдар" няма да може да ги абсорбира и ще създаде огромно социално напрежение.

Решението, което експертът предлага, е радикално: въвеждане на "максимално прогресивен данък" по френски модел. При този модел 90% от свръхпечалбите на олигарсите и големите корпорации ще отиват директно в държавния бюджет. Това е представено не просто като икономическа мярка, а като акт на патриотизъм и национално обединение, при който тези, които са спечелили най-много, трябва да допринесат най-много за възстановяването на страната и благополучието на нейните защитници.

Това обаче е само първата стъпка. Крайната цел е пълна промяна на финансовата система. Това включва "отвързване" на рублата от долара и създаването на нова разчетна единица в рамките на БРИКС, обезпечена с реални активи като злато и криптовалути (чиято стойност е гарантирана от евтината електроенергия на Русия). Тази вътрешна икономическа революция не е просто социална мярка, а задължително условие за воденето на дългосрочната глобална битка, очертана по-рано – без нея Русия няма да има ресурсите да довърши разрушаването на стария световен ред.

--------------------------------------------------------------------------------

Заключение

Анализът на Александър Артамонов представя една картина, която е далеч по-мащабна и обезпокоителна от ежедневните военни сводки. Според неговата теза, конфликтът в Украйна не е просто война между две държави, а видимият връх на айсберга на една титанична глобална борба. Това е битка за преструктуриране на целия световен ред, за край на финансовата доминация на Запада и за изграждането на нова многополюсна реалност.

Тези пет тези ни принуждават да погледнем отвъд очевидното и да преосмислим всичко, което смятаме, че знаем за този конфликт. Ако дори част от този анализ е верен, готови ли сме за света, който ще последва, и какво означава това за мястото на всеки от нас в него?

Анализ на Геополитическия Контекст на Конфликта в Украйна

1.0 Въведение: Предефиниране на Глобалния Ред

Конфликтът в Украйна не трябва да бъде разглеждан като изолиран регионален сблъсък, а като проявна фаза на значително по-мащабна геополитическа кампания. Тази кампания има за цел не просто да защити конкретни територии, а да инициира фундаментално преструктуриране на световния ред и да възстанови ролята на Русия като водеща световна сила. Настоящият доклад анализира дълбоките стратегически цели, ролята на ключови международни играчи и бъдещите траектории на конфликта, базирани на предоставения експертен анализ.

Основният аргумент, който анализът демонстрира, е, че така наречената "Специална военна операция" (СВО) е само един от инструментите в системна промяна на финансовите и икономическите отношения в света. Крайната цел е оспорването на доминирания от Запада ред, установен след конференцията в Потсдам, и изграждането на нов, многополюсен свят, символизиран от структури като БРИКС. В този контекст военните действия са част от по-широка стратегия, включваща икономически, дипломатически и информационни фронтове. Тази комплексност обяснява защо мирните преговори често придобиват илюзорен характер, служейки повече за стратегически маневри, отколкото за реално разрешаване на конфликта.

2.0 Анализ на Мирните Инициативи: Стратегическа Завеса или Реален Път към Мир?

В рамките на съвременната хибридна война дипломатическите маневри са ключов елемент, който може да бъде използван както за постигане на мир, така и за прикриване на военни приготовления. В този раздел се деконструира широко обсъжданият "мирен план на Тръмп", за да се разкрият неговите фундаментални недостатъци и скрити цели. Анализът показва, че планът е нежизнеспособен и представлява тактически ход за печелене на време, а не сериозно предложение за мир.

Основните причини, поради които подобни мирни инициативи са нереалистични, се систематизират в следните четири точки:

1. Липса на Легитимен Подписант: Ключов юридически проблем е липсата на легитимна фигура от украинска страна, която да подпише обвързващ мирен договор. С изтекъл мандат на президента Зеленски и просрочени пълномощия на Върховната Рада, всеки подпис би бил правно нищожен. Бъдещо, легитимно избрано правителство в Украйна лесно би могло да анулира такова споразумение с аргумента, че то е подписано от лица без законови права.
2. Нерешеният Въпрос за "Денацификацията": Една от декларираните цели на Русия е "денацификация" на Украйна. Западът обаче фундаментално не признава наличието на нацистка идеология в управлението на страната. Това създава непреодолимо концептуално противоречие – невъзможно е да се проведе "денацификация" на нещо, чието съществуване се отрича от ключови международни актьори.
3. Несигурният Статут на Рускоезичното Население: Нито един мирен план до момента не предлага конкретни и надеждни гаранции за бъдещето на рускоезичните граждани на Украйна. Остават нерешени фундаментални въпроси, свързани с правото им да използват своя език, да изповядват религията си и да се придвижват свободно, включително да поддържат връзки с роднини в Русия.
4. Конституционната Цел за Членство в НАТО: В конституцията на Украйна е залегнал стремежът за членство в НАТО. Докато тази норма не бъде премахната, всяко споразумение за неутрален или извънблоков статут на страната е невъзможно, тъй като би противоречало на нейния основополагащ закон.

В този контекст ролята на фигури като Доналд Тръмп се разглежда не като на самостоятелен актьор, а като на временна фигура (временщик), чиито действия са повлияни от по-дълбоки и трайни властови структури, наричани условно "Комитетът на 300". Неговите променливи позиции и съмненията относно "когнитивните му способности" го правят по-скоро инструмент, отколкото архитект на глобалната политика.

Заключението е, че преговорният процес е тактика на Запада за "печелене на време" (затягивает время). Позовавайки се на исторически прецеденти като Минските споразумения, които според изявления на европейски лидери са били използвани за превъоръжаване на Украйна, анализът показва, че настоящите дипломатически маневри имат същата цел – подготовка за следващия етап на конфронтация. Този преднамерен провал на дипломацията принуждава връщане към бойното поле, което прави анализа на еволюиращите военни цели на Русия ключов за разбирането на истинската траектория на конфликта.

3.0 Стратегически Цели и Еволюция на "Специалната Военна Операция"

Първоначалните представи за конфликта, формирани както от външни наблюдатели, така и от част от обществата, претърпяха значителна трансформация. Разбирането на истинските, дългосрочни цели на СВО е от съществено значение за прогнозирането на бъдещите етапи на конфронтацията. Ранните заблуди не бяха просто грешки, а провал на наблюдателите да осъзнаят мащаба на руските амбиции, които никога не са били насочени към ограничена полицейска акция, а към първата фаза на глобално преструктуриране.

Реалната цел на СВО е "защита на руските интереси" в най-широкия смисъл на думата. Това включва не само осигуряване на безопасността на границите, но и активно конструиране на нов, многополюсен световен ред (БРИКС) и прекъсване на западната хегемония. Действията на Русия в Африка, развитието на Северния морски път и установяването на контрол над ключови морски комуникации са неразделна част от тази по-голяма стратегия за връщане на Русия като глобален играч.

От 2022 г. досега са постигнати две ключови стратегически цели, които променят фундаментално потенциала на Русия:

• Създаване на Мощна Армия: Преди конфликта руските въоръжени сили са описвани като "експедиционен корпус". СВО позволи изграждането на мащабна, боеспособна и технологично напреднала армия, калена в условията на пълномащабен съвременен конфликт.
• Изграждане на Военна Икономика: Русия успешно пренастрои икономиката си, за да поддържа военните нужди на фронта, без това да нарушава драстично "мирния" стандарт на живот на цивилното население. Това демонстрира икономическа устойчивост, която мнозина западни анализатори подценяваха.

Тези вътрешни трансформации създадоха основата за водене на дългосрочна конфронтация и пренасят фокуса върху по-широката геополитическа арена.

4.0 Геополитическият Фронт: Ключови Актьори и Нови Зони на Напрежение

Конфликтът в Украйна е централен, но не и единствен театър на глобалната конфронтация. Действията на международните играчи и наддържавните структури оформят и разширяват периметъра на сблъсъка, създавайки нови зони на напрежение.

4.1. Доктрината на "Колективния Запад"

Анализът показва, че "Колективният Запад" е фундаментално ненадежден партньор. Тази теза се подкрепя от исторически примери за нарушени обещания, като устните гаранции за неразширяване на НАТО на изток (чието съществуване е потвърдено от документи, съхранявани във вашингтонски архиви) и съзнателното използване на Минските споразумения за печелене на време.

Политиката на западните лидери не се определя от националните им интереси, а се диктува от наддържавни структури на управление. Сред тях се посочват "Комитетът на 300", Ватиканският "Съвет за инклузивен капитализъм" и други елитни мрежи. Тези структури представляват реалните "ектори" (экторы) – истинските, трайни силови центрове, които формират дългосрочната стратегия. В противовес, политическите фигури като Тръмп са временни "актьори" (временщики), които изпълняват тази стратегия. Това разграничение е ключово за разбирането на западната властова система.

4.2. Ролята на НАТО и Потенциалните Бъдещи Конфликти

Основната заплаха в близко бъдеще не е пряк сблъсък с НАТО в Прибалтика, а плановете за дестабилизация на южната граница на Русия чрез разпалване на конфликт в Южен Кавказ. Целта е да се принуди Русия да прехвърли ресурси от украинския фронт и да го отслаби.

В този сценарий ключова, но и изключително сложна, е ролята на Турция. Като член на НАТО, тя е подложена на силен натиск от Запада да се включи в антируски инициативи, но същевременно поддържа прагматични отношения с Москва. Анализът посочва наличието на вътрешни разделения в турския елит, условно наречени "партия на мира" и "партия на войната". Западът активно работи за въвличането на Турция и нейния съюзник Азербайджан в конфликт, който да застраши руските интереси в Кавказ.

Заплахата от блокада на Калининград също съществува, но се оценява като по-малко вероятен сценарий в краткосрочен план. Приоритет за стратезите на НАТО остава създаването на "втори фронт" на юг, което превръща Кавказ в потенциално най-горещата точка на напрежение в следващите години. Анализът на тези заплахи налага ясно дефиниране на условията за победа и прогнозиране на бъдещите военни сценарии.

5.0 Прогнозни Сценарии и Дефиниция за Победа

Крайната цел на всяка военна кампания е постигането на ясни и устойчиви политически резултати. Този раздел очертава как изглежда "победата" от руска гледна точка и какви са очакваните етапи за нейното постигане, като се подчертава, че конфликтът ще бъде продължителен (и год, и три, и пять).

Компонентите на руската победа са разделени на два плана:

1. План "Минимум": Пълно освобождаване на териториите на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области в техните административни граници. Това включва установяване на контрол над град Херсон и преминаване на река Днепър, последвано от създаването на демилитаризирана "буферна зона".
2. План "Максимум": Установяване на военен контрол над по-голямата част от останалата територия на Украйна. Целта не е непременно анексия, а гарантиране на пълен и траен демилитаризиран и извънблоков статут на страната, с малка армия за самоотбрана и военно производство под руски контрол.

Нуждата от "буферна зона" не е абстрактна геополитическа концепция, а не-договорен императив за сигурност, произтичащ от основния дълг на държавата към своите граждани. Държавата трябва да гарантира безопасността на жител на гранично село като Большегнеушево със същата сигурност, както на жител на Москва. Без такава зона, която неутрализира заплахата от далекобойни оръжия, това е невъзможно. Ключов стратегически етап в този процес е освобождаването на Одеса, определян с фразата "Одеса – руски град".

Прогнозата е, че 2026 г. ще бъде "преломна". Очакваните събития представляват стратегическа верига от действие и реакция. Руската армия ще продължи своето настъпление, потенциално достигайки Днепър по цялата фронтова линия. Като очакван отговор на тези военни успехи, Западът ще се опита да активира "втори фронт". Това ще включва опит за дестабилизация на южните граници на Русия (Кавказ), активиране на "спящи мрежи" и провокиране на етнически конфликти в големи руски градове с цел вътрешна дестабилизация. Тези военни цели са неразривно свързани с необходимостта от дълбоки икономически и социални трансформации в самата Русия.

6.0 Икономически и Социални Измерения на Конфликта за Русия

Устойчивостта на една нация по време на продължителен конфликт зависи не само от военната мощ, но и от икономическата стабилност и социалната кохезия. Войната едновременно налага огромни разходи, но и създава предпоставки за фундаментални реформи, които са задължително условие за постигане на истински геополитически суверенитет.

Анализът на икономическата цена и ползите от конфликта включва следните точки:

• Ползи: Победата се очаква да донесе значителни икономически дивиденти. Това включва контрол над ресурси на стойност над трилион долара само в вече присъединените територии. Утвърждаването на Русия като глобална сила ще разшири търговските връзки с държави от Африка и Латинска Америка. Краят на конфликта ще освободи и огромните финансови ресурси, които в момента се изразходват за военни цели.
• Предизвикателства: Основният следвоенен проблем ще бъде реинтеграцията на стотици хиляди войници, свикнали с високи военни заплати, в цивилната икономика, което създава риск от социално напрежение.

За справяне с тези предизвикателства се очертават следните икономически трансформации. Те не са просто инструменти за следвоенно възстановяване, а оръжия в по-широкия конфликт срещу западната хегемония. Една икономика, обвързана с долара и доминирана от олигархичен елит, е фундаментално несъвместима с целта за суверенен, многополюсен свят.

• Икономическа Мобилизация: Предлага се повторение на модела от 1945 г. чрез насочване на ветераните към "велики строежи" – мащабни инфраструктурни проекти за възстановяване на страната.
• Фискална Реформа: За да се осигури социална справедливост и да се финансират държавните програми, се предлага въвеждане на "максимално прогресивен данък" по френски модел. Това ще преразпредели част от свръхпечалбите от олигархичния елит към държавния бюджет.
• Монетарна Реформа: Ключова стъпка е промяната на финансовата система чрез "отвързване" на рублата от долара. Предвижда се създаването на нова разчетна единица в рамките на БРИКС, обезпечена със злато и други реални активи, което ще подкопае доларовата хегемония.

Тези икономически реформи са неразделна част от по-голямата цел за изграждане на суверенна, икономически силна и социално справедлива Русия.

7.0 Заключение

Представеният анализ потвърждава тезата, че конфликтът в Украйна е само видимият фронт на една екзистенциална борба за преструктуриране на световния ред. Това не е война за територии, а война за бъдещето на глобалната архитектура на сигурност и икономически отношения. Русия се стреми да замени еднополюсния, доминиран от Запада модел, с многополюсна система, в която тя, заедно със своите партньори от БРИКС, ще играе ролята на един от ключовите центрове на власт.

От анализираната гледна точка Русия вече побеждава, като е постигнала ключови цели – създаване на мощна армия, устойчива военна икономика и консолидация на обществото. Окончателната победа обаче изисква постигането на ясните военни цели на бойното поле, осъществяването на дълбоки вътрешни икономически реформи и готовност за дългосрочна конфронтация със Запада на множество фронтове. В крайна сметка, изходът от тази конфронтация не просто ще преначертае граници; той ще изкове самата архитектура на глобалната власт за XXI век.