В съдебните зали често се сблъскват сухите параграфи на Наказателния кодекс и сложните, често трагични истории на реалния живот. Един такъв случай от Ямбол ни кара да се замислим: къде свършва престъплението и къде започва болестта?

В съдебните зали често се сблъскват сухите параграфи на Наказателния кодекс и сложните, често трагични истории на реалния живот. Един такъв случай от Ямбол ни кара да се замислим: къде свършва престъплението и къде започва болестта?

Една малка доза с голяма цена

Всичко започва на 31 октомври 2023 г. в едно таванско помещение в гр. Ямбол. О. Г. е заловен с малко над един грам метамфетамин (1,331 грама), оценен на скромната сума от 93,17 лева.

Първоначалната присъда е сурова – три месеца ефективен затвор при първоначален строг режим. На пръв поглед това е поредното дело за наркотици. Но зад сухите цифри се крие един човек, който се бори с демоните на зависимостта.

Човекът зад инициалите: Битката с психиката

Източниците разкриват една много по-дълбока и болезнена картина. Оказва се, че подсъдимият не е просто „притежател на забранени вещества“, а човек със сериозни здравословни проблеми. По време на делото става ясно, че той страда от „психотично и поведенческо разстройство вследствие употреба на психоактивни вещества“.

Емпатията в този случай идва от разбирането на състоянието му. О. Г. е бил на принудително лечение, откъдето е изписан като „спокоен, апсихотичен и некритичен“. Тази „некритичност“ е ключът към трагедията – той не винаги осъзнава тежестта на своите действия или нуждата от помощ. Както отбелязват експертите, неговият синдром на зависимост протича „пристъпно“, което прави живота му динамичен и непредсказуем.

Справедливост или наказание?

Въззивният съд в Ямбол проявява мъдрост, като преразглежда случая. Макар законът да е категоричен, съдиите припомнят едно важно правило, застъпено от Върховния касационен съд:

„Здравословните затруднения на дееца изискват поначало неутежняване на отговорността му, а евентуални действия извън нея за отстраняване или смекчаване на затрудненията.“

Съдът отчита, че количеството наркотик е минимално, а стойността му е близо осем пъти по-ниска от минималната работна заплата по това време. Това дава основание случаят да бъде преквалифициран в „маловажен“. Вместо в килията, където зависимостта му едва ли би намерила лечение, О. Г. е осъден на глоба в размер на 450 лева.

Правният парадокс и човешкият изход

Интересен и малко тъжен е фактът, че съдът се чувства „с вързани ръце“ да наложи ново принудително лечение в това производство, за да не влоши положението на подсъдимия спрямо първата присъда (принципът reformatio in peius). Въпреки това, решението е стъпка към по-хуманно правосъдие.

За хора като О. Г., моралната укоримост е „изключително трудно установима предвид естеството на зависимо състояние“. Те не винаги избират пътя на престъплението – понякога болестта избира вместо тях.

Тази история ни напомня, че правосъдието не е само в прилагането на силата, но и в способността да видиш човека зад престъплението и да му дадеш шанс, който не започва с решетки.