Пръстта има вече мека и влажна бразда

и на троскота бъдещ не обръща внимание.
Удря мотиката последен печат и така
запазва леглото за семената избрани.

В този тъжен покой човекът най-често е сам.
Различно работят, разделени земята си хората.
Един ниже семето в отворена вече бразда,
друг залита след своята бавна кола от умора.

Покрай черните, прясно изорани квадрати,
цветовете на сливата са свежи и бели.
Макар да си мисля, че твърде студено е сякаш
пчелите да дойдат, за да служат на нейната прелест.

Скита вятър от ферма на ферма, вълна след вълна,
но вик не донася за това какво предстои.
Малко ли, много ли има отвъд гроба в пръстта...
Силните нищо не казват, додето не видят сами.

Робърт Фрост
Превод от английски: Теменуга Маринова