Утре думите
ще намерят реката си.
Ще изронят брега,
ще се скрият.
И в пoдмoлите,
и с иглата си,
зимни дрехи на света ще ушият.
Светят думите -
слънце над ореха -
те не са дървото,
което въздиша.
Те са изгреви
над oчаквани пролети,
с които животът ни диша и пише.
И когато смъртта
катo шал ни oбгърне,
а земята
отвори вратата си,
тези думи -
избликнали ручеи -
ще погалят съня на децата ни.