Решения на Министерския съвет

от заседанието на 9 юли  2026 г.

09/07/2026, четвъртък

За информация: тел. 940.27.70

 

 

Министерският съвет потвърди изразените резерви от министър-председателя Румен Радев по отношение на 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз спрямо Русия и Беларус

Правителството одобри позицията на Република България по 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз спрямо Русия и Беларус.

България подкрепя политиката на ЕС за оказване на натиск, който да води до ангажирането на Русия със сериозни преговори и за прекратяване на войната в Украйна.

В рамките на дискусиите по темата в Европейския съюз, България призовава за придържане към основополагащия принцип, че санкциите на Европейския съюз, целят  да засилят този натиск,  без да пораждат значителни негативни последици за държавите членки на Европейския съюз.

При формирането на позицията на България са взети предвид анализите и становищата, получени от всички компетентни национални органи, с оглед отчитане интересите на страната. Одобрение беше получено и  от Координационната група по прилагането на ограничителните мерки на Европейския съюз в рамките на заседание на 30 юни тази година.

България ще продължи да отстоява възраженията си по три теми.  Страната ни счита, че евентуално вписване на руския патриарх Кирил в санкционните списъци на Европейския съюз не би имало икономически и финансов ефект за Русия. Такава мярка не може да допринесе за спирането на войната. В същото време подобно вписване е вероятно да бъде използвано за пропагандни цели, в това число за подхранване на антиевропейски настроения.

На второ място е предложението относно Вагит Алекперов, собственик и бивш председател на  „Лукойл“. Извършеният анализ показва, че това предложение, би имало значителни негативни последици върху функционирането на структуроопределящите за икономиката на България дружества от Групата „Лукойл“.

Страната ни има възражения и по въпрос, който засяга доставката на резервни части за софийското метро.

 

Изменят се и се допълват правителствени нормативни актове във връзка с работата на консултативните съвети към Министерския съвет

Правителството прие Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет. С Постановлението се приемат промени в подзаконови нормативни актове, с които са създадени консултативни съвети на основание чл. 21 от Закона за администрацията.

Консултативните съвети са постоянно действащи органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост.

Предложените за изменение и допълнение подзаконови нормативни актове на Министерския съвет се отнасят за съвети, председателствани от министър-председателя или заместник министър-председател, а секретариати са звена от администрацията на Министерския съвет.

Промените имат за цел осигуряване функционирането на съветите и са свързани с приетата с Решение на Народното събрание структура на Министерския съвет на Република България (обн., ДВ, бр. 43 от 2026 г.), както и с разпределението на функциите на координация по чл. 108, ал. 2, изречение първо от Конституцията на Република България между заместник министър-председателите.

С приемането на постановлението структурният състав на съветите ще се приведе в съответствие със структурата на Министерския съвет, с което ще се осигури изпълнение на дейностите на съветите в съответствие с нормативно определените им функции.

Одобрен е докладът с резултатите от

редовното заседание на Съвета ЕКОФИН

 

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН), което се проведе на 12 юни 2026 г. в Люксембург.

По време на срещата беше постигнато съгласие по позицията на ЕКОФИН относно укрепването на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.

Участниците отмениха процедурата при прекомерен дефицит по отношение на Малта и активираха националната клауза за дерогация съгласно Пакта за стабилност и растеж за Испания.

Европейската комисия представи Пролетния пакет по Европейския семестър за 2026 г. със специфични за всяка държава членка препоръки относно техните икономически, социални, трудови, структурни и бюджетни политики.

Министрите обмениха мнения относно Пакета за пазарна интеграция и надзор и актуалното състояние на икономическото и финансовото въздействие на руската агресия срещу Украйна.

Съветът одобри изменения на национални планове за възстановяване и устойчивост на Белгия, Полша, Португалия, Словакия и Испания.

Правителството одобри отчета за 2025 г. по Националната стратегия за финансова грамотност на Република България

Рамката за финансови компетентности за децата и учениците е готова, проектът й предстои да бъде съгласуван и впоследствие приет от Министерския съвет. Това става ясно от Годишения отчет за 2025 г. за напредъка по изпълнението на мерките, включени в Плана за действие (2021-2025 г.) към Националната стратегия за финансова грамотност на Република България. Документът бе одобрен от правителството на заседанието днес.

Учителите, в чиито предмети са заложени теми по финансова грамотност, са преминали през методически обучения. Осъвременени са учебните планове на висшите училища в специалностите „Икономика“ и „Социални, стопански и правни науки“. В процес на изпълнение е ревизията на сега действащите учебни програми за общообразователна подготовка, като на интернет страницата на Министерство на образованието и науката вече са публикувани концепции за тяхната промяна.

Осигурен е и безплатен достъп до образователно-информационни ресурси. Порталът за финансова грамотност, създаден от Министерството на финансите е общодостъпен от април 2026 година и предлага практични съвети и полезни инструменти и е насочен към подобряване на финансовите познания на българските граждани. В изпълнение на приоритета за стимулиране на финансовото включване на уязвими и други групи от обществото Агенцията по заетостта е организирала обучения за повишаване на квалификация и финансовата грамотност на безработни лица.

През 2025 г. са реализирани множество програми, инициативи и дейности от институции, огани, организации от неправителствения сектор и представителите на бизнеса, целящи повишаване на финансовата грамотност на населението.

Информацията за извършените дейности в годишния отчет за изпълнението на Националната стратегия за финансова грамотност е събрана в рамките на междуведомствената работна група по финансова грамотност, създадена към министъра на финансите.

Определени са представителите на България в управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност

Заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев ще е управител за България в Управителния съвет на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), реши правителството. Негов заместник в УС ще е заместник- министърът на финансите Методи Методиев.

България се присъедини към ЕМС от 29 юни 2026 г. Според Договора за създаване на ЕМС, всяка държава членка определя свой управител и заместник- управител в срок от две седмици.

Европейският механизъм за стабилност е международна финансова институция, създадена от държавите от еврозоната с цел да осигурява финансова стабилност в рамките на европейския паричен съюз. Механизмът изпълнява тази мисия, като предоставя нисколихвени заеми, техническа помощ и експертиза на държавите членки от еврозоната.

Управителният съвет на ЕМС е най-високопоставеният орган за взимане на решения и се състои от представители на държавите-членки на еврозоната, отговарящи за държавните финанси (министрите на финансите), и се ръководи от председателя на Еврогрупата. Всички държави-членки на еврозоната участват в управлението и процеса на вземане на решения в ЕМС.

Определянето на представители на България в управителния съвет на ЕМС ще позволи на страната ни пълноценно да упражняваправото си на глас и ефективно да отстоява националните икономически и финансови интереси.

Одобрена е позицията на страната ни за заседанията на

Съвета ЕКОФИН и на Еврогрупата

Правителството одобри позицията на Република България за участие в заседанията на Еврогрупата и на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН). Срещите се провеждат на 9 и 10 юли 2026 г. в Брюксел, Белгия.

Република Ирландия, която пое ротационното председателство на Съвета на ЕС за периода 1 юли 2026 - 31 декември 2026 г., ще представи своята програма в областта на икономическите и финансовите въпроси.

По време на заседанието на Съвета ЕКОФИН се предвижда провеждането на политически дебат по пакета за пазарна интеграция и надзор. Участниците в срещата ще бъдат информирани за икономическите и финансовите последици от агресията на Русия срещу Украйна.

В рамките на Европейския семестър 2026 г. Съветът ще одобри интегрираните специфични препоръки за държавите членки. Очаква се да бъде одобрено решението за наличието на прекомерен дефицит в България и да бъде приета Препоръка с оглед на прекратяване на ситуацията с него. Финансовите министри ще одобрят и националния средносрочен фискално-структурен план на Нидерландия, а Европейската централна банка и Европейската комисия ще представят конвергентните доклади за 2026 г.

Съветът ЕКОФИН ще обсъди подготовка на срещата на министрите на финансите и управителите на централните банки на страните от Г-20 на 31 август и 1 септември 2026 г.

Еврогрупата в редовен формат ще приеме изявление за фискална позиция на еврозоната и ще проведе дискусия за международната роля на еврото. В приобщаващ формат Еврогрупата ще бъде информирана за икономическото въздействие на нововъзникващите технологии: изкуствен интелект и киберсигурност и последиците за финансовия сектор.

Приета е актуализация на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г.

Министерският съвет прие актуализация на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. С решението се утвърждава адаптиран подход за разгръщане на държавната политика в областта, който надгражда постигнатото до момента и отразява наличните предизвикателства, и нужди на обществото.

Актуализираната стратегия се основава на анализ на ситуацията с обобщаване на проявленията на пътнотранспортния травматизъм, оценка на изпълнението и адресиране на слабости, които изискват целенасочена намеса на държавата. Визията за „безопасна универсална мобилност“ е доразвита като реалистична насока за повишаване на ефективността на политиката до 2030 г.

Представени са цели с индикатори за устойчиво намаляване на загиналите и тежко ранените при пътнотранспортни произшествия и приоритетните области, които да направляват общодържавните усилия чрез последващи подходящи мерки в плановете за действие по безопасност на движението по пътищата.

Стратегията осигурява съответствие с глобалните цели за устойчиво развитие, насоките на Европейския съюз за безопасност на пътя, националната рамка за стратегическо планиране, Националната програма за развитие „България 2030“ и връзките с държавната политика за закрила на детето и превенция на насилието.

С актуализацията на Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021-2030 г. правителството изразява своите ангажимент и грижа за опазване на живота и здравето на пътя, и поставяне на човека в центъра на съвременната мобилност.

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството прие позицията на България за неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което ще се проведе на 9 и 10 юли 2026 г. в Дъблин, Ирландия. Ръководител на българската делегация ще бъде заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Красимир Якимов.

В рамките на заседанието ще се проведат две дискусии по темите „Мобилизиране на частно финансиране за разрастващи се малки и средни предприятия“ и „Стимулиране на декарбонизацията на индустрията: енергийни системи, мрежи и конкурентоспособност в ЕС“.

По първата тема България приветства инициативите на ЕС в областта на спестяванията и инвестициите и поставя фокус върху необходимостта от предприемане на действия за облекчаване на достъпа до финансиране за европейските предприятия с висок потенциал за растеж. Подходящи мерки за преодоляване на проблемите са намаляването на регулаторната фрагментация в ЕС, засилването на стимулите за институционалните инвеститори да инвестират в рискови активи с висок потенциал за растеж и обвързването на капиталовите пазари в рамките на ЕС с цел насърчаване на емитирането на акции от малки и средни предприятия във фаза на растеж.

По втората тема България счита, че електроенергийната мрежова инфраструктура следва да бъде определена като инфраструктура от първостепенно икономическо значение. Това би позволило инвестициите в електропреносната и електроразпределителната инфраструктура да получат статут на стратегически инвестиции, като за разрешаването и реализирането на тези проекти се въведе ускорен регулаторен режим.

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност

Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в заседанието на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, научни изследвания и космическо пространство), проведено на 28 и 29 май 2026 г. в Брюксел.

Делегацията беше ръководена от заместник-министъра на образованието и науката акад. Николай Витанов в частта „Научни изследвания“, заместник-министъра на иновациите и дигиталната трансформация Мира Йосифова в частта „Космическо пространство“ и от заместник-постоянния представител на Република България към Европейския съюз Петя Василева в частта „Вътрешен пазар и индустрия“.

В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ министрите обсъдиха две законодателни досиета: Акта за ускоряване на индустрията и предложението за Регламент относно корпоративната правна рамка „28-и режим“ - EU Inc. Всички държави членки подкрепиха целта за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта при кризи на производствения сектор на ЕС, гарантиране на икономическата сигурност на Съюза и създаването, запазването и прехода към висококачествени работни места. Необходими са спешни мерки за справяне с натиска върху европейската промишленост, породен от нелоялната конкуренция, високите разходи за енергия, бързите технологични промени и съществуващите зависимости на ЕС.

Министрите проведоха дебат на тема „Справяне с въздействието на кризата в Близкия изток върху туристическия сектор на ЕС“ и одобриха единодушно приемането на заключения относно изграждането на устойчив и конкурентоспособен туризъм за бъдещето.

В частта „Научни изследвания“ Съветът обсъди Рамковата програма „Хоризонт Европа" за научни изследвания и иновации за периода 2028-2034 г. и Специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт Европа“. Съветът прие Препоръка относно рамка на Европейския съюз за научна дипломация.

В частта „Космическо пространство“ министрите приеха доклад за напредъка на работата по Акта на ЕС за космическото пространство и обсъдиха темата „Космическото пространство за икономическа сигурност“.

Одобрени са резултатите от участието на България в неформалната среща на Съвета на министрите от ЕС за Кохезионната политика

Със свое решение правителството одобри доклад за резултатите от неформалната среща на Съвета по общи въпроси, част „Кохезионна политика“, проведена на 4-5 юни 2026 г. в гр. Никозия, Кипър. Обсъдена е концепцията, свързана с „правото да останеш“ и как бъдещата политика за сближаване и Многогодишната финансова рамка (МФР) в периода 2028 - 2034 г. да създадат необходимите условия всеки европейски гражданин да се ползва, наред със свободата на движение, с подходящи перспективи да се установи и развива в избраното от него място. Комисията се очаква да изготви на по-късен етап и европейска стратегия за „Правото да останеш“.

България, подкрепена от много други делегации, подчерта ролята на Кохезионната политика като основен инструмент за превръщане на „правото да останеш“ в реалност, чрез инвестиране в борбата с демографските предизвикателства и намаляването на териториалните различия. Страната ни призова за силна и добре финансирана политика за сближаване с фокус върху осигуряването на качествени работни места, добро образование, здравеопазване, достъпни жилища, транспортна и цифрова свързаност. Това са ключови предпоставки за съживяване на регионите и спиране на изтичането на таланти. Беше защитен териториално-ориентираният подход, който отчита конкретните характеристики и потребности на отделните региони. Държавите членки се обединиха около необходимостта от по-активно участие на националните, регионалните и местните власти в определянето на инвестиционните приоритети.

Страните „нетни донори“ на европейския бюджет обръщат специално внимание на неговото модернизиране, с цел повече конкурентоспособност, иновации и ефективност на инвестициите. Някои делегации отбелязаха специфичните предизвикателства пред източните гранични региони вследствие на войната в Украйна и необходимостта от инвестиции в сигурност, устойчивост и отбрана.

По инициатива на Кипърското председателство е проведен и дебат върху островното измерение на политиката за сближаване в контекста на публикуваната наскоро стратегия на ЕС за островите. Държавите членки изразиха подкрепа за по- осезаемо отразяване на предизвикателствата пред островите в политиките на ЕС, особено тези, които се отнасят до отдалечения географски достъп и свързаните високи разходи, достъпа до услуги, демографските тенденции и климатичните промени. България и други държави обърнаха внимание, че много от тези предизвикателства се споделят и от други региони с постоянни географски или структурни ограничения. Страната ни отбеляза, че една всеобхватна стратегия трябва да се основава на териториалния подход и целите за сближаване, като се предвиди и достатъчна гъвкавост за разработването на решения според местните потребности по пътя на устойчивото развитие и конкурентоспособността.

Одобрена е позицията на България за участие в предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“

Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 4 юни 2026 г. в гр. Люксембург, Люксембург.

В хода на заседанието ще бъдат обсъдени следните теми: Цялостно състояние на Шенгенското пространство; Внедряване на оперативната съвместимост; Заключения относно съвместното прилагане на Стратегията на ЕС за борба с наркотиците; Миграционната ситуация в Ламанша; Прилагане на Пакта за миграция и убежище; Външно измерение на миграцията: сътрудничество със Сомалия;   Бъдещият правен статут на разселените лица от Украйна; Въздействие на настоящата геополитическа среда върху ЕС; Преодоляване на предизвикателствата в областта на сигурността: обща ситуация по отношение на сигурността; Работна програма на предстоящото Ирландско председателство.

Одобрено е финансиране на МВР за 2026 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на финансиране на Министерството на вътрешните работи за 2026 г. Одобреното финансиране в размер на 4 380 335 евро е за обезпечаване на дейностите по Фонда за безопасност на движението.

С друго решение правителството одобри финансиране в размер на 47 445 474 евро за обезпечаване на дейности по реализацията на модела за Централизирана система за персонализация за български лични документи.

Приет е План за 2026 г. за изпълнение на целите от Националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България

Министерският съвет прие План за 2026 г. за изпълнение на целите от Националната стратегия за интегрирано гранично управление в Република България 2024-2027 г. и одобряване на Отчет за 2025 г.

Националният съвет по миграция, граници, убежище и интеграция (НСМГУИ) е създаден с ПМС № 226 от 2019 г. като постоянно действащ колективен консултативен орган към Министерския съвет по чл. 21 от Закона за администрацията. Съветът осъществява координация на изпълнението на държавните политики в областите миграция, граници, убежище и интеграция.

Планът и Отчетът са изготвени от постоянно действаща стратегическа работна група „Интегрирано гранично управление“ към НСМГУИ.

В Плана са заложени стратегическите цели в области, които са съобразени и следват разписаните в Стратегията. Изпълнението им се гарантира чрез множество дейности, които продължават и надграждат изпълнените през 2025 г. ангажименти за ефективно осъществяване на формулираните стратегически цели. Документът предвижда реализирането през 2026 г. на основните елементи от Европейското интегрирано гранично управление.

В Отчета за 2025 г. са синтезирани усилията на всички институции, имащи отношение към интегрираното гранично управление, като се проследява и измерва степента на постигане на поставените цели и се подпомага вземането на управленски решения относно продължаването, изменението, допълването или прекратяването на дейностите. Отчетени са дейности по осигуряване на необходимите ресурси за изпълнение на политиките в областта на интегрираното гранично управление, визовата политика и миграцията, както и повишаване на компетентността и професионализма на служителите за управление на границите.

Одобрен е Доклад относно дейността на Съвет АФКОС през 2025 г.

Министерският съвет прие Решение за одобряване на Доклад относно дейността на Съвета за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз (Съвет АФКОС) през 2025 г. и Отчет за изпълнение на Плана за 2025 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021-2027 г.

Годишният доклад за дейността на Съвета АФКОС през 2025 г. и Отчетът за изпълнение на задачите, заложени в Плана за 2025 г. са изготвени на базата на информация, представена от членовете на Съвета и Прокуратурата на Република България и са одобрени на редовно заседание на Съвета, проведено на 29 април 2026 г.

Докладът обхваща мерките, предприети в Република България за борба с измамите, засягащи приходната и разходната част на бюджета на ЕС, в изпълнение на член 325 от Договора за функционирането на Европейския съюз. В доклада са представени по-важните законодателни, административни, организационни и оперативни мерки за осъществяване на ефективна превенция и противодействие на нередностите и измамите. Докладът включва обобщение и анализ на статистиката за 2025 г. за докладваните нередности, засягащи бюджета на Европейския съюз, делегиран за изпълнение на Република България в режим на споделено управление.

Отчетът за изпълнение на задачите, заложени в Плана за 2025 г., отразява достигнатите стойности на заложените индикатори за наблюдение, като изпълнението му е 78,1%.

Приет е Национален план за 2026 г. за развитие на способностите за управление на границите и за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни

Министерският съвет прие Решение за приемане на Национален план на Република България за 2026 г. за развитие на способностите за управление на границите и за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни и одобряване на Отчет за изпълнението на Националния план за 2025 г.

Документът е разработен в изпълнение на чл. 9 (4) от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 година за европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624.

Националният план на Република България за 2026 г. предвижда конкретни дейности и мерки за осъществяване на ефективен граничен контрол, подобряване на сътрудничеството с трети страни с цел намаляване на миграционния натиск и повишаване на оперативната съвместимост на информационните системи. Акцент е поставен върху подготовката за справяне с хибридни заплахи, включително използването на миграцията като инструмент за натиск, като планът се базира на стратегически сценарии и анализ на риска, отразяващи глобалните предизвикателства.

Отчетът на Националния план за 2025 г. представя усилията на Република България към по-добро интегрирано гранично управление и гарантиране на сигурни и безопасни външни граници на обединена Европа и отразява цялостната ситуация и извършените дейности през 2025 г. по опазване целостта на националните граници на страната.

Одобрен е Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2025 г.

Министерският съвет одобри Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България за 2025 г. Той представя оценка за състоянието на българските въоръжени сили и резултатите в сферата на отбраната през изминалата година и очертава основните направления за работа на Министерството на отбраната през 2026 г. и в средносрочен план.

През 2025 г. продължи изпълнението на Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили до 2032 г. и на Плана за развитие на въоръжените сили до 2026 г, се посочва в доклада. Осигурена е приемственост в целите и приоритетите на отбранителната политика и приносът на страната към колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.

Докладът отчита, че българските въоръжени сили поддържат необходимата степен на готовност за реагиране при кризи от военен характер. Подготовката през годината е с повишен интензитет и обхват, а участието в национални и съюзни учения допринася за развитието на отбранителните способности.

Докладът посочва, че развитието и модернизацията на въоръжените сили не могат да бъдат осигурени при поддържане на разходи за отбрана в рамките на 2% от БВП. Изводът е, че плавното нарастване не разходите ще позволят ускорено изграждане на способности, усвояване на новото въоръжение и техника и подобряване на окомплектоването на армията.

Докладът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.

Одобрени са допълнителни изисквания към проекти за повишаване на оперативните способности на авиобазите в Безмер и Враждебна

Министерският съвет одобри допълнителни изисквания към Програмния план за способности на авиобазите в Безмер и Враждебна. Той включва инфраструктурни проекти и съоръжения, които ще бъдат реализирани по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността (NSIP).

Програмата NSIP осигурява финансиране за изграждане и модернизация на стратегическа военна инфраструктура в държавите членки на Алианса. Чрез нея се инвестират средства в авиобази, комуникационни системи, логистична инфраструктура и други съоръжения, необходими за колективната отбрана и съвместните операции на съюзниците. Целта е подобряване на способностите за въздушно базиране в Европа и за по-ефективно изпълнение на задачите по възпиране и отбрана.

В България инвестициите са насочени към подобряване на инфраструктурата и способностите на авиобазите в Безмер и Враждебна. Проектите ще подобрят готовността на двете авиобази да приемат и поддържат съюзнически сили и техника при необходимост, ще повиши оперативната ни съвместимост с Алианса и ще допринесе за укрепването на националната сигурност и колективната отбрана.

Предвидените инвестиции ще бъдат финансирани по Програмата на НАТО за инвестиции в сигурността, без да се налага осигуряването на допълнителни средства от държавния бюджет за тяхното реализиране.

Правителството одобри доклада от състоялото се заседание

на Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри доклада от заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което се проведе на 26 май 2026 г. в Брюксел.

Съвет „Общи въпроси“ подготви заседанието на Европейския съвет (18-19 юни 2026 г.) на базата на проекта на анотиран дневен ред, включващ темите: Украйна; Близък изток; Многогодишната финансова рамка (МФР) 2028 - 2034 г.; Глобални икономически предизвикателства; Европейска сигурност и отбрана; Миграция; Наркотици и Европейски семестър.

Европейската комисия информира и за текущото състояние и развитието на отношенията EC-Обединеното кралство.

Министрите проведоха стратегическа дискусия за ролята на бъдещата МФР за укрепване на конкурентоспособността и Единния пазар.

В рамките на Годишния диалог за върховенство на правото министрите проведоха дискусия по протоколен ред за частите относно Франция, Италия, Латвия и Хърватия, от доклада на ЕК по върховенството на правото в ЕС от 8 юли 2025 г.

България разгледа преназначаването на съдия и назначаването на генерален адвокат в Съда на Европейския съюз

На 6 октомври 2027 г. изтичат мандатите на четиринадесет съдии и шестима генерални адвокати на Съда на Европейския съюз (Съда). На заседанието на Конференцията на представителите на правителствата на държавите членки, което ще се проведе на 10 юли т.г. в Брюксел, ще бъде разгледано предложението на Кралство Белгия за преназначаването на един съдия и предложението на Република Кипър за назначаването на един генерален адвокат в Съда.

По силата на член 253, първа алинея във връзка с член 255, първа алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) съдиите и генералните адвокати на Съда се избират измежду личности, които представят всички гаранции за независимост и които отговарят на всички условия, изисквани в техните съответни държави за заемане на най-висшите съдебни длъжности, или които са юристи с призната компетентност; те се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите членки след консултация с комитет, на който е възложено да дава становище относно годността на кандидатите да упражняват функциите на съдия и на генерален адвокат на Съда.

България разгледа становището на комитета предвиден в чл. 255 от ДФЕС.

Правителството одобри позицията на България за Съвет „Общи въпроси“

Министерският съвет одобри позицията на България за участие в заседанието на Съвет „Общи въпроси“ (СОВ), което ще се проведе на 14 юли 2026 г. в Брюксел.

Съвет „Общи въпроси“ ще бъде информиран от Ирландското председателство на Съвета на ЕС за развитията и предстоящата работа по бъдещата Многогодишна финансова рамка.

Ирландското председателство на Съвета на ЕС ще представи своята шестмесечна програма, като министрите ще имат възможност да проведат обмен на мнения по тях.

Министрите ще обсъдят програмата за опростяване на законодателството с фокус върху актуалното състояние и бъдещата работа.

Очаква се Съвет „Общи въпроси“ да одобри заключенията на Съвета относно прегледа на годишния диалог по върховенство на правото в ЕС.

Министрите ще проведат и дискусия посветена на Пътната карта „Една, Европа, един пазар“.

Националната асоциация на хората с придобити увреждания беше призната за национално представителна организация

Правителството призна Сдружение „Национална асоциация на хората с придобити увреждания” за национално представителна организация на хора с увреждания за срок от четири години.

Сдружението работи активно за подобряване на жизнения стандарт на хората с придобити увреждания. Организацията подкрепя тяхното трудово и социално приобщаване в обществото и насърчава повишаването на тяхното образование и квалификация.

Сдружението предоставя становища и участва в разработването на проекти, програми, стратегии и инициативи на национално и регионално ниво за участието на хората с увреждания в областта на науката, културата и изкуството, образованието и спорта, както и за насърчаване на тяхната професионалната реализация.

Министерският съвет предлага проф. Петко Чобанов да бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“

Министерският съвет предлага на президента проф. Петко Чобанов да бъде награден с орден „Св. св. Кирил и Методий“ - първа степен, за заслугите му в областта на висшето образование. Той има ключова роля за модернизацията и устойчивото развитие на Бургаския свободен университет. Проф. Чобанов е основоположник на висшето училище през 1991 г., по-късно е ректор на университета, а след това и негов президент.

Под негово ръководство институцията разширява своите образователни програми, въвежда съвременни форми на обучение и дигитализация на учебния процес и засилва международното сътрудничество чрез партньорства с европейски и световни висши училища. Съществен принос на проф. Чобанов е и неговата дейност в подкрепа на младите учени и докторанти, като създава благоприятна среда за развитие на научния потенциал и стимулира научноизследователската активност в университета.

С приноса на проф. Чобанов за установяването на Катедрата на ЮНЕСКО по правата на човека и култура на мира в БСУ Бургас се утвърждава на световната академична карта. Университетът е партньор и на над 36 водещи научни организации от Европа, Америка, Азия и Африка и е част от Европейската асоциация на университетите, където е активен член.

Министерският съвет прие национален план за изграждане на квантова-комуникационна инфраструктура

Министерският съвет прие национален план на Република България за изграждане на квантова-комуникационна инфраструктура - демонстрационна фаза 2023-2026 г. Чрез него ще се повиши нивото на киберсигурност в страната ни и ще се осигури комуникационен суверенитет на национално и европейско ниво. Национален координатор на проекта е Българската академия на науките.

Общата европейска инициатива за квантови комуникации EuroQCI има за цел да защитава чувствителни данни и критични инфраструктури, чрез интегриране на квантово-базирани системи в съществуващи комуникационни инфраструктури, осигурявайки допълнителен защитен слой, базиран на квантовата физика. По този начин ще се засили защитата на европейските правителствени институции, техните центрове за данни, болници, енергийни мрежи и други, превръщайки се в един от основните стълбове на стратегията на ЕС за киберсигурност за следващите десетилетия.

Първата фаза на Националния план включва демонстрационни дейности по внедряване на допълнителен защитен слой, посредством квантова криптография, в комуникационните мрежи на три министерства - Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и Министерство на транспорта и съобщенията, както и изграждане на трасе от гр. София до граничния пункт Кулата с Република Гърция.

Правителството одобри над 240 000 евро за подкрепа на приобщаващата среда в детски градини

Правителството одобри финансиране в размер на 242 157 евро за създаване и поддържане на приобщаваща и сигурна образователна среда в детски градини. Средствата, които бяха одобрени днес от правителството, се отпускат по Националната програма на МОН „Приобщаваща и сигурна образователна среда“.

С гласуваното финансиране 61 детски градини ще имат възможност да работят допълнително с над 8200 деца за подобряване на тяхната емоционална интелигентност, съпричастност и поставяне на лични граници. Предвидени са обучения и за над 780 педагогически специалисти. Подкрепа ще получат и над 12 000 родители чрез различни общностни инициативи, тематични срещи и събития.

Одобреното финансиране се отпуска по бюджетите на 34 общини, като необходимите средства са предвидени в рамките на изпълнението на националната програма.

Програмата насърчава създаването на съвременна образователна среда, която осигурява качествено образование и ефективна подкрепа за децата.

Над 30 млн. евро за познавателни книжки, учебници, учебни комплекти и електронно четими учебници

Правителството одобри 31 160 993 евро за закупуване на познавателни книжки, учебници, учебни комплекти и електронно четими учебници за децата и учениците в общинските детски градини и училища през 2026 година.

Средствата са предназначени за осигуряване на познавателни книжки за всички деца, записани в първа, втора, трета и четвърта възрастова група в общинските детски градини, както и за учебници, учебни комплекти и електронно четими учебници за учениците от 1. до 12. клас включително в общинските училища.

Финансирането се предоставя на общините съобразно броя на децата и учениците. Над 5 млн. евро са предвидени за познавателни книжки за децата от всички групи в детските градини. За първокласниците се предоставят над 2,4 млн. евро за учебници, учебни комплекти и електронно четими учебници, а за второкласниците - над 3,7 млн. евро. За третокласниците са отделени над 1,7 млн. евро, а за четвъртокласниците над 2 млн. евро, като средствата са за учебни помагала, одобрени в единна система с учебниците, както и за дозакупуване на учебници и електронно четими учебници в случай на увеличаване на учениците.

Осигурено е и финансиране за учебници и електронно четими учебници по общообразователни предмети за учениците от 5. и 6. клас, без учебниците по история и цивилизации за 5. клас и без учебниците по компютърно моделиране и информационни технологии за 5. и 6. клас, които са на стойност над 10,4 млн. евро. За същите класове са предвидени и средства за дозакупуване на учебници по история и цивилизации за 5. клас и компютърно моделиране и информационни технологии за 5. и 6. клас.

За 7. клас са предвидени над 1,1 млн. евро за учебници и електронно четими учебници по компютърно моделиране и информационни технологии, както и за допълнителни учебници и електронно четими учебници по останалите предмети при увеличаване на учениците.

Одобрено е също финансиране в размер на над 4,6 млн. евро за учебни помагала по чужд език за учениците от 8. до 12. клас, както и възможност за допълнително закупуване на учебници и електронно четими учебници за тези класове при необходимост.

Предвидени са средства и за осигуряване на учебни комплекти по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания и др.

Кабинетът отпусна над 22 млн. евро за работа с деца и ученици от уязвими групи

Правителството одобри изплащането на 22 028 366 евро за общински детски градини и училища, с концентрация на деца и ученици от уязвими групи.

С тях ще се финансират 495 общински детски градини с 39 401 деца и 1032 общински училища с 164 002 ученици през 2026 г.

Средствата могат да бъдат използвани за назначаване на образователни медиатори, социални работници и/или помощници на учителя, както и за възнаграждения за служители, включени в екипите за обхващане на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст. Възможно е да се заплаща и провеждане на допълнителни часове по български език.

Средствата са и за наемане на персонал, ангажиран с мерки за подпомагане на достъпа до образование и предотвратяване на риска от отпадане от образователната система на децата и учениците от уязвими групи.

Бургаският държавен университет открива филиал за обучение на медицински сестри в добрич

Бургаският държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“ открива филиал в Добрич за обучение на медицински сестри. Решението беше одобрено днес на заседание на Министерския съвет след положителна оценка на Националната агенция за оценяване и акредитация и решение на Академичния съвет на висшето училище.

Във филиала ще се обучават общо 60 студенти в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ по специалността от регулираните професии „Медицинска сестра“ от професионално направление „Здравни грижи“. Преподавателският състав ще бъде осигурен от Бургаския държавен университет и ще бъде допълван с кадри от региона.

Откриването му е важна стъпка към осигуряване на повече здравни специалисти и подобряване на достъпа на хората от региона до качествени медицински услуги и е в резултат на доброто междуинституционално сътрудничество на местно и на национално ниво. Положително становище за увеличаване броя на студентите в специалност „Медицинска сестра“ даде Министерство на здравеопазването, а обучението ще се осъществява в аудитории, зали и специализирани кабинети, предоставени на университета база от община Добрич, както от акредитирано лечебно заведение и медико-социални структури на територията на гр. Добрич.

Ръководството на Бургаския държавен университет предвижда пълен достъп на студентите и преподавателския състав от филиала в Добрич до материално-техническите и информационни ресурси на висшето училище.

МС одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика

МС одобри доклада с резултатите от неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), което се проведе на 29 и 30 април 2026 г., в гр. Никозия, Кипър.

По време на Съвета бяха обсъдени теми, свързани с изкуствен интелект (ИИ), защита на непълнолетните в онлайн среда и критичната инфраструктура на Европа.

В рамките на сесия I, България се присъедини към европейската визия за ИИ като двигател на иновации и като инструмент, който трябва да остане обвързан с етичните стандарти, основните права и общественото доверие. Подчертано беше, че страната ни активно развива национални политики за прилагане на Стратегията „Apply AI“ и подхода „АI First“. Приемането на стратегията се предвижда за есента на 2026 г., паралелно с приемането на нов закон за прилагане на Акта за изкуствения интелект.

Министрите обсъдиха мерките за защита на непълнолетните в онлайн среда. България приветства дискусията за цифровото пълнолетие и защитата на непълнолетните лица в онлайн пространството. По отношение на установяването на минимална възраст за достъп до социални мрежи, беше отбелязано, че все още липсва общ европейски консенсус.

Участието на страната ни в заседанието потвърди ангажираността към активното формиране на европейските политики в областта на цифровата трансформация, изкуствения интелект, киберсигурността и защитата на децата онлайн.

МС одобри резултатите от участието на България в заседанието на Съвета на ЕС по транспорт, телекомуникации и енергетика

Министерският съвет одобри доклада с резултатите от редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика (формат „Телекомуникации“), проведено на 9 юни 2026 г. в Люксембург.

В рамките на заседанието Съветът постигна общ подход по предложението за Регламент относно създаването на европейски бизнес портфейли. България приветства отразяването на значителна част от националните предложения. Страната ни подчерта необходимостта от високо ниво на сигурност и защита на данните при изграждането на бъдещата европейска цифрова архитектура.

Министрите обсъдиха напредъка по Пакета за киберсигурността, включително предложенията за Акт за киберсигурността 2. В рамките на дискусията беше потвърдена подкрепата за укрепване на европейската киберустойчивост, сигурността на веригите за доставки на информационни и комуникационни технологии, както и засилването на ролята на Европейската агенция за киберсигурност. Проведена беше дискусия и по Акта за цифровите мрежи като беше отчетена подкрепа за насърчаването на инвестициите в цифрова инфраструктура, развитието на единния пазар и намаляването на регулаторната фрагментация.

Относно технологичния суверенитет на европейските публични администрации, България изрази подкрепа за усилията на ЕС за намаляване на критичните технологични зависимости и развитие на собствен капацитет в стратегически области като облачните услуги, киберсигурността, полупроводниците и изкуствения интелект. Страната ни представи и конкретни национални инициативи за развитие на капацитет в областта на изкуствения интелект, включително платформата SIGMA, проекта BRAIN++ и дейността на INSAIT.

Участието на България в заседанието потвърди ангажираността на страната към активното формиране на европейските политики в областта на цифровата трансформация, електронните съобщения, киберсигурността и развитието на технологичния суверенитет на ЕС.

Правителството одобри доклад за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради

Одобрен е докладът за напредъка по изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради през 2025 г.

Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради е в своята заключителна фаза, като към 31 декември 2025 г. с приключени дейности са 99,9% от всички 1969 сгради с действащи договори за целево финансиране. От старта й през 2015 г. до края на 2025 г. общият брой на реновираните блокове в страната е 1968.

В резултат от изпълнението на мерките по програмата се намаляват разходите за отопление на домакинствата и се подобряват условията за живот в сградите. Извършените обновителни работи по тях създават благоприятна жизнена среда, което води до промяна в облика на цели квартали. Подобрява се и качеството на околната среда, вследствие на спестени емисии на парникови газове. Освен това, се създава и допълнителна заетост в строителния сектор, транспортния бранш, складове, логистичните центрове и др.

Световната банка ще подпомага България в подобряване на институционалния капацитет за прилагане на подходи за интегрирано териториално развитие в регионалното развитие

Министерският съвет одобри подписване на изменение към Споразумението между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие, част от групата на Световната банка, за изпълнението на проект за подобряване на институционалния капацитет за прилагане на подходи за интегрирано териториално развитие в регионалното развитие в България. С актуализирането му се променя продължителността на изпълнение на проекта от 30 става 36 месеца.

В рамките на проекта се извършват проучвания относно нуждите и направленията за повишаване на административния капацитет на заинтересованите страни от изпълнението на приоритетите по Програма „Развитие на регионите“ и оценка на ефективността на предоставената до момента техническа помощ с цел извеждане на препоръки за бъдеща техническа помощ и програмиране на регионалното развитие.

На национално ниво данните ще могат да се използват за да се вземат информирани политически решения.

Одобрена е промяна на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г.

Министерският съвет прие решение за изменение на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г„ съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие, Фонда за справедлив преход и от държавния бюджет.

Новата версия на програмата включва нов модел за изпълнение и отчитане на някои процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Фонда за справедлив преход - чрез „финансиране, което не е свързано с разходи“ (financing not linked to costs). Този подход позволява плащанията от Европейската комисия към България да се извършват въз основа на постигнати резултати и изпълнени етапи, което значително ще ускори първите плащания към държавния бюджет още през 2026 г.

Включването на модели за „финансиране, което не е свързано с разходите“ дава възможност на Управляващия орган по програмата своевременно до края на месец октомври 2026 г. да декларира за възстановяване разходи от Фонда за справедлив преход, което съществено ще допринесе за постигане на годишната цел за сертифицирани разходи по правилото N+3.

Министерският съвет одобри проектодоговора за застраховка „Обща гражданска отговорност“ на АЕЦ „Козлодуй“

Министерският съвет одобри на днешното си заседание проекта на нов договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността за ядрена вреда на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Застрахователният договор ще бъде сключен с Гражданско дружество „Български национален застрахователен ядрен пул“ за срок от една година. Срокът на досегашния договор изтича на 31 юли 2026 г.

От 2002 г. „АЕЦ Козлодуй“  ЕАД сключва ежегодно договор за застраховка „Обща гражданска отговорност“, покриваща отговорността на централата за ядрена вреда.

Уредбата на гражданската отговорност за ядрена вреда се съдържа във Виенската конвенция за гражданска отговорност за ядрена вреда и в глава десета „Гражданска отговорност за ядрена вреда“ от Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

Съгласно чл. 129, ал. 2 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия експлоатиращият ядрената инсталация е единствено отговорен за вредите от ядрена авария, освен ако във Виенската конвенция е определено друго.

АЕЦ „Козлодуй“ ЕАД е определена за дружество, експлоатиращо ядрената инсталация, представляваща енергийните ядрени реактори и другите съоръжения, разположени на площадката на централата, с изключение на съоръженията за управление на радиоактивни отпадъци, предоставени за стопанисване и управление на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“.

Правителството разреши хидротехнически работи за възстановяване параметрите пред корабно място 2 на терминал „Петрол - Варна“ и удълбочаване на пристанищния терминал в гр. Белослав

Правителството даде разрешение моторен кораб ,,UMD Hercules“, тип „дълбачка“, плаващ под либерийски флаг, да извършва хидротехнически работи във вътрешните морски води на България.

Разрешението за първия обект е със срок 120 дни от датата на решението и е свързано с изпълнението на обект: „Възстановяване на проектните параметри пред к. м. № 2 на пристанищен терминал „Петрол - Варна“. Хидротехническите дейности там ще бъдат извършени от „Космос Шипинг“ АД, съгласно договор от 13 май 2026 г., сключен с Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“. Последните измервания на дълбочината пред корабно място № 2 и подхода към него показват натрупване на значителни наноси, поради което максималното допустимо газене на корабите в момента е ограничено до 9,60 м. Предвиждат се драгажни дейности за достигане на проектната дълбочина от 10,80 м.

Със същия кораб ще бъдат извършени и хидротехнически дейности за втория обект - „Пристанище за обществен транспорт Варна - „Пристанищен терминал Логистичен център Варна“, гр. Белослав - Етап III. Разрешението за работа по това направление е със срок до 31 декември 2026 г. и обхваща удълбочаване на акваторията до 12 метра в участъка между 433-метровата кейова стена и линията на плавателния канал. Дейностите са възложени на „Хидроремонт ИГ“ ООД съгласно сключен договор с „Логистичен център - Варна“ ЕАД.

Очакваните резултати от решението са свързани с подобряване условията и безопасността на корабоплаването в района на корабно място № 2 на терминал „Петрол“ чрез драгиране до проектните параметри, както и успешното завършване на Етап III от удълбочаването на акваторията на терминала в Белослав.

Дейностите по двата обекта ще се извършват при непрекъснат трафик и интензивна работа на пристанищата

Държавен фонд „Земеделие“ разплати над 4,4 млрд. лева на земеделските производители през 2025 г.

Министерският съвет одобри Годишния отчет на Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция за 2025 година. Над 4 млрд. 413 млн. лв. е общата сума, разплатена от Държавен фонд „Земеделие“ към земеделските производители по различни интервенции, мерки и схеми.

Най-много средства за календарната година са разплатени по интервенциите на директните плащания. Общата оторизирана сума надхвърля 2 млрд. 200 млн. лв., като за интервенцията за основно подпомагане за доходите за устойчивост са изразходвани 773 640 594 лв. През 2025 г. дирекция „Директни плащания“ извърши оторизация по подадените заявления, както за Кампания 2024 г., така и за Кампания 2025 г. Броят на подадените заявления за Кампания 2024 г. е 63 431, а за Кампания 2025 г. - 62 809.

През 2025 г. Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. бе в заключителен етап на изпълнение, като основният фокус е поставен върху договаряне, разплащане и приключване на проектите. Сключените през отчетната година договори са 739, с общ размер на одобрената субсидия, възлизащ на 221,6 млн. лв. Водещи са договорените средства в инвестиции в земеделски стопанства, преработка на продукция и инфраструктура. Предвид финализирането през 2025 г. на ПРСР 2014 - 2020 г. беше реализиран рекорден брой оторизации от 3 661 броя. Извършена беше необходимата организация и беше осъществена обработка на абсолютно всички подадени искания. Общият размер на изплатените суми по ПРСР 2014 - 2020 г. през 2025 г. е в размер на 1 110 803 488,39 лв., включващ ИСАК базирани мерки и мерки извън ИСАК.

Паралелно през отчетната година се реализира активен старт на приеми по интервенциите от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023 - 2027 г., финансирани от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони. В рамките на 2025 г. са реализирани общо 13 приема на заявления, а сключените договори са 3 329 със сума на субсидията от 1,15 млрд. лв.

По интервенциите от СПРЗСР 2023 - 2027 г. през 2025 г. са оторизирани общо 2 857 броя плащания, насочени към подпомагането на млади, малки и нови земеделски стопани, инвестиции, обмен на знания и разпространение на информация, сътрудничество и инструменти за управление на риска, са изплатени в размер на 239 953 559 лв., от които 93 473 567 лв. от ЕЗФРСР и 146 479 992 лв. съфинансиране от националния бюджет.

През 2025 г. продължава и изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като сроковете за изпълнение на проектите по основните процедури за технологична и екологична модернизация, както и за центрове за съхранение на плодове и зеленчуци, са удължени до 31.03.2026 г. Извършено е пренасочване на средства към инвестиции в модернизация, като бюджетът им достига 385 млн. лв., включително за разходи за невъзстановимо ДДС. В резултат са сключени допълнителни 233 договора на стойност 50,9 млн. лв. По Плана за възстановяване и устойчивост през 2025 г. е извършена обработка на общо 1 120 броя искания за плащане, като е оторизирана сума в размер на 231 236 489,78 лв., която е изцяло европейско финансиране.

Изплатените суми по пазарни мерки през 2025 г. извън Стратегическия план възлизат на 89 119 789 лв., които включват 29 682 728 лв. от ЕФГЗ и 59 437 061 лв. национално финансиране, а изплатените суми по Стратегическия план са 45 713 345,85 лв., които включват 41 541 604,61 лв. от ЕФГЗ и 4 171 741,24 лв. национално финансиране.

По инвестиционните схеми за подпомагане към 31 декември 2025 година са изплатени общо 99 992 476,28 лв. по схемата за държавна „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство“.

През миналата година по 21 схеми за краткосрочно подпомагане финансиране са получили 34 535 бенефициера по подадени 38 909 заявления. Общо изплатеният ресурс по мерките на краткосрочно подпомагане е 275 600 328 лв.

Извършените плащания през 2025 г. по Програма за морско дело и рибарство 2014 - 2020 г. са 1 107 028,23 лв., а извършените плащания по Програма за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г. за 2025 година са в размер на 21 887 571,14 лв.

Отпада таксата за извършване на административната услуга по издаване и заверка на билет за лов, която е въведена за български граждани

Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират по Закона за лова и опазване на дивеча.

С постановлението отпада таксата за извършване на административната услуга по издаване и заверка на билет за лов, която е въведена за български граждани. С цел по-голяма яснота по събирането на такса за издаване и презаверка на билети за лов както на български, така и на чуждестранни ловци, са приети уточняващи текстове.

Постановлението ще влезе в сила от 1-во число на месеца, следващ месеца на обнародването му в „Държавен вестник“.

Одобрена е позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство

Кабинетът одобри позицията на Република България за предстоящото заседание на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което ще се проведе на 13 юли 2026 г. в гр. Брюксел, Кралство Белгия.

В началото на заседанието Ирландското председателство ще запознае министрите със своята работна програма в областта на земеделието и рибарството през втората половина на 2026 г.

На заседанието се очаква Комисията да представи Стратегия за животновъдството и План за протеините. В проекта на позиция България отчита положително, че секторът на животновъдството се разглежда като стратегически елемент от европейската продоволствена сигурност и от изключителна важност за жизнеспособността и икономиката на селските райони. Документът залага амбициозна цел за силен, устойчив и конкурентоспособен сектор. Подкрепяме важността на изведените приоритети, но самата Стратегия не дава бюджетна прогноза за необходимите ресурси, които трябва да се използват за постигане на заложените приоритети и откъде тези средства ще бъдат набавени, което е важно за успешното й прилагане. Страната ни ще обърне внимание, че засилването на алтернативното производство на фуражни протеинови култури (вкл. маслодайни) и високопротеинови треви в ЕС изисква големи първоначални инвестиции.

Страната ни ще подчертае, че бъдещата работа следва да бъде насочена и към осигуряване на достатъчна гъвкавост за държавите членки при прилагането на мерките, като се отчитат националните особености, различните производствени модели и регионалните специфики. Следва да се избягва създаването на допълнителна административна тежест за държавите членки и земеделските стопани.

Съветът ще обсъди и свързаните с търговията въпроси на селското стопанство. Република България отново ще подчертае, че стриктното прилагане на така наречените огледални клаузи следва да бъде водещ принцип, а именно продуктите, които се внасят да отговарят на същите изисквания за качество, безопасност, опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, каквито се прилагат за европейските производители.

По отношение на фокуса на дебата, а именно географските означения, страната ни ще посочи, че Европейският съюз следва да продължи с всички действия и усилия за популяризиране и защитата им в трети страни, включително чрез навлизане на нови пазари, стриктно прилагане на международните и двустранните споразумения и разширяване на списъците с признати географски означения с оглед на новите регистрации.

Правителството одобри промени в Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г.

Министерския съвет прие решение за одобряване проект за изменение на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г.

Изменението е изготвено във връзка с подготвено в изпълнение на изискванията на чл. 24, във връзка с чл. 107, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2021/1060 относно автоматичното освобождаване на неизползвани средства по Европейския фонд за морско дело и рибарство и с активирания от Европейската комисия механизъм за справяне с непредвидени събития - кризата в Близкия изток.

Изменението отразява окончателно определения размер на средствата, които не са били усвоени в рамките на приложимия срок съгласно правилото N+2 и пренасочен бюджет за предоставяне на компенсации на операторите в сектор „Рибарство“ за преодоляване на кризата с повишените цени на горивата.

Решението осигурява актуализиране на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021 - 2027 г. в съответствие с наличния финансов ресурс и създава условия за запазване на бизнеса на операторите в сектора на рибарството.

Правителството одобри позицията на България по дело пред Съда на ЕС относно пречистването на градските отпадъчни води

Правителството одобри позицията на България по дело С-226/26 пред Съда на Европейския съюз (ЕС). Делото е образувано по искане на Европейската комисия, в което се твърди неизпълнение на задълженията на България по членове 3, 4 и 5 от Директива 91/271/ЕИО относно пречистването на градските отпадъчни води.

Одобрената позиция определя процесуалната защита на България по делото и ще бъде представена пред Съда на ЕС в рамките на съдебното производство. В позицията са изложени съображения относно прилагането на изискванията на Директива 91/271/ЕОИ, предприетите от страната мерки за изграждане и модернизация на ВиК инфраструктурата, както и актуална информация за изпълнението на задълженията, предмет на производството.

Съдебното производство е образувано по реда на чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз и има за предмет установяване на евентуално неизпълнение на задължения по правото на Европейския съюз. В рамките на настоящото производство Съдът на Европейския съюз не се произнася по налагането на финансови санкции.

Одобрена е позицията на България по дело С-160/26 Associacao IUS OMNIBUS II на Съда на Европейския съюз

Министерският съвет одобри позицията на Република България по дело С-160/26 Associacao IUS OMNIBUS II на Съда на Европейския съюз, образувано по преюдициално запитване на Supremo Tribunal de Justica (Португалия).

Преюдициалното запитване поставя въпроси относно приложимото право към отношенията между потребители и доставчици на услуги на информационното общество, установени в друга държава членка, както и относно обхвата на защитата на потребителите при използването на цифрови платформи за посредничество при предоставяне на услуги. Решението по делото ще има значение за всички държави членки, включително Република България, тъй като ще допринесе за изясняване на приложението на Директива 2000/31/ЕО относно електронната търговия и Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) в контекста на дейността на онлайн платформите.

Делото е от съществен интерес за Република България предвид широкото използване на цифрови платформи за предлагане и резервиране на туристически услуги и краткосрочно настаняване. Изходът от него може да окаже влияние върху националните механизми за защита на потребителите, контрола върху туристическите услуги, както и върху задълженията на платформите, установени в други държави членки, но предоставящи услуги на български потребители.

Българското правителство поддържа, че член 6, параграфи 1 и 2 от Регламент Рим I следва да се тълкува в смисъл, че договор, сключен между потребител и доставчик на услуга на информационното общество, се урежда от правото на държавата, в която потребителят има обичайно местопребиваване, когато доставчикът осъществява дейност в тази държава или насочва дейността си към нея и договорът попада в обхвата на тази дейност.

Обстоятелството, че доставчикът управлява двустранна платформа и не е страна по последващия договор между потребителя (гост) и трето лице (домакин), не изключва наличието на отделно договорно правоотношение между доставчика на платформата и потребителя. В случаите, когато страните са избрали друго приложимо право, този избор не може да лиши потребителя от защитата, предоставена от императивните разпоредби на правото на държавата на неговото обичайно местопребиваване.

Министерският съвет прие решение за изплащане на 23 000 евро

по решение на ЕСПЧ

Министерският съвет прие решение за изплащане на общо 23 000 евро, представляващи обезщетение в изпълнение на решение на Европейския съд по правата на човека срещу България, постановено на 17 февруари 2026 г.

Казусът е на Леон Франсоа д‘Асисиз Кофи, чернокож британски гражданин. На 29 септември 2018 г. в София той става жертва на побой, нанесен от група футболни фенове след мач Левски - ЦСКА. Вследствие на побоя Леон Кофи е със сериозни наранявания - счупена челюст, избити зъби и други наранявания по главата. Пред ЕСПЧ той повдига две оплаквания по чл. 3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (забрана за нечовешко отношение). Първото оплакване е, че властите не са създали адекватна нормативна рамка за предотвратяване на нападението и не са я приложили ефективно на практика (в нарушение на материалния аспект на чл. 3 от Конвенцията). Второто оплакване е, че властите не са разследвали ефективно побоя, който е причинил сериозни страдания на жертвата и е бил мотивиран от расистки подбуди (нарушение на процедурния аспект на чл. 3 от Конвенцията). Леон Кофи твърди и нарушение по чл. 14 във връзка с чл. 3 от Конвенцията за дискриминационно третиране при разследване на инцидента.

ЕСПЧ установява, че българската правна уредба достатъчно добре регулира деянията, от които е пострадал Леон Кофи и няма нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия материален аспект. Европейският съд обаче заключава, че разследването на инцидента не е било ефективно и способно да доведе до установяване на фактите и разкриване на извършителите и намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процедурен аспект. ЕСПЧ намира също, че властите изобщо не са разследвали възможните расистки подбуди. Въз основа на заключенията си по чл. 3 от Конвенцията, ЕСПЧ заключава, че държавата е нарушила и чл. 14 във връзка с чл. 3. Присъденото обезщетение е 18 500 евро за неимуществени вреди и 4 500 евро за разходи и разноски.

Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси

Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси.

В проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавните резерви и военновременните запаси са създадени чл. 7а, чл. 76 и чл. 7в. Нормите регламентират правомощието на председателя на ДАДРВВЗ да издава решения за предоставяне на копия от технически документи по чл.7, ал. 2, т. 3 от ЗДРВВЗ, съхранявани от агенцията, по искане на юридическо лице, както и сроковете, изискванията и документите, които трябва да бъдат приложени към заявлението за предоставяне на копия на технически документи.

Право да получат копия от технически документи имат юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които притежават разрешение за производство по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия на видове военна продукция, които са включени във възложената им действаща военновременна задача.

Министерският съвет одобри законови промени за пререгистрацията на юридическите лица с нестопанска цел

Правителството одобри проект на Закон за допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Той предвижда юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) да могат да се пререгистрират без такса в единния електронен регистър, воден от Агенцията по вписванията, в срок до 31 декември 2027 г. Дейността на подлежащите на пререгистрация ЮЛНЦ, за които не е направено искане за пререгистрация или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, ще се смята за прекратена от 1 януари 2028 г.

Въведената през 2016 г. законодателна реформа изрично предвиди регистърът на ЮЛНЦ да се води от Агенцията по вписванията. Срокът за пререгистрация изтече на 31 декември 2022 г., но не бяха регламентирани правните последици от пропускането му. Агенцията по вписванията (АВ) признаваше възможността за подаване на заявление за пререгистрация и след 31 декември 2022 г., тъй като липсата на разпоредби не е основание да препятства упражняването на права на ЮЛНЦ. Но съдилищата тълкуват разнопосочно характера на срока и това създава неравнопоставеност между ЮЛНЦ в зависимост от практиката на окръжните съдилища, в които попада седалището им.

Към 1 януари 2025 г. за пререгистрация в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към АВ остават 23 054 сдружения, 4 543 фондации и 735 народни читалища, това са 59 % от ЮЛНЦ. Те не изпълняват предвидени в нормативните актове задължения, свързани с публикуване на годишни финансови отчети и доклади за дейността. В ЗЮЛНЦ е предвидено и задължение за деклариране на действителен собственик, произтичащо от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Одобрените днес от Министерския съвет законови изменения приключват процеса по пререгистрация и вписване на всички ЮЛНЦ в единния регистър, регламентират правните последици от неизвършена пререгистрация и защитават всички участници в гражданския оборот, както и обществения интерес.