Кому е изгодно да няма обща проверка на високите сметки за ток?
Хиляди хора усещат едно и също – плащат повече. Не случайно. Масово.
И какво следва?
Не обща проверка.
Не яснота.
А: „Жалвайте се поотделно.“
Точно там, където проблемът е общ.
И това не е грешка. Това е механизъм.
/отива при същия доставчик, срещу когото се оплакваш.
/почти винаги е един: „Всичко е изрядно.“
Разбира се.
Едно е да те проверява държавата.
Съвсем друго е да се самопроверяваш.
И докато всичко „излиза изрядно“ – сметките остават високи.
Но защо й е на властта обща проверка? -
Когато гражданите плащаме повече…
печели доставчикът, но...
печели и властта държавата.
Тогава защо да има обща проверка?
Системата се самопроверява.
И се самооправдава.
Омбудсманът и КЕВР признават, че сигналите са много, но все още не са заявили ясно „системен проблем няма“ по начин, който да затвори темата.
Продължават да казват - „основно потребление“.
Но не правят една публична, независима техническа експертиза на цялата система за отчитане – и да я покажат на хората. Не го правят.
Спасявайте се поединично!
И водата… тихо загрява.

Кому е изгодно да няма „голям скандал“ и масово разследване?
 /Кому ли? - когато отвориха /дори част от /чувалите по изборите се оказа, че цяла нова партийна група  е била спряна да влезе в Народното събрание./..

Никому не е „изгодно“ в смисъл на конспирация, но ето реалните ползи и загуби:

• На ЕРП-ата – печелят от по-високо потребление (продажби растат). Но ако имаше масова измама, щяха да рискуват глоби и загуба на доверие.
• На управляващите – избягват политически риск. Ако признаят „системна криза“, трябва да субсидират, да инвестират в енергийна ефективност или да променят енергийния микс (което струва пари и време). По-лесно е да кажат „вие сте консумирали повече“.
  
  Гражданите:
  
  • На нас, гражданите – в краткосрочен план нищо не е изгодно. В дългосрочен план обаче - ... В дългосрочен – ако продължаваме да „варим жабата“ (бавно свикване с все по-високи сметки без реформи), губим всички: по-бедни домакинства, по-малко пари за други нужди, по-голяма енергийна бедност.

  „Сваряването на жабата“ тук е метафора за постепенното привикване към скъп ток без структурни промени. Не е задължително някой „да разрешава“ на прокуратурата – по-скоро липсва ясна политическа воля за радикални реформи). Това е класически пример как системни проблеми се превръщат в „лична отговорност“ на потребителя.

За манипулация на електромери и ниско напрежение

Това е често срещано подозрение в публичното пространство и разбирам защо хората го вярват – особено при стари или цифрови електромери.

Фактът обаче е, че независими проверки и фактчекове (включително от КЕВР и технически експерти) показват:

• Съвременните електронни електромери не се влияят от ниско напрежение по начин, който да завишава отчетеното потребление. По-скоро ниското напрежение може да намали ефективността на уредите (те работят по-дълго или по-слабо), но не „върти повече обороти“ на самия измервателен уред.
• Масова дистанционна манипулация на всички сметки би оставила следи – в системите има логове, пломби и възможност за независима лабораторна проверка. КЕВР и Министерството на енергетиката правят такива проверки на случаен принцип и при жалби.

Министерството на енергетиката обяви извънредни проверки (не само по жалби, а и на случаен принцип).