НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА –

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Въпросите на тая планета

я решим,

я не решим…

Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.

Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.

Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…

Ще обичаме утре,

утре ще бъда любим.

Носете си новите дрехи, момчета,

падаме, както ходим,

умираме, както спим.

Не казвайте: утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте: утре да бъдем честни,

днес тихичко

ще се проврем…

Носете си новите дрехи, момчета,

ходейки падаме,

сънувайки мрем.

Не казвайте: утре с вик на площада

ще кажа истината, после – на клада!

На клада, но утре. А днес потърпете,

днес се налага

да премълчим…

Носете си новите дрехи, момчета –

падаме, както ходим,

умираме, както спим!

Стафан Цанев