Ботев и предателите – това е темата на днешния ми коментар. Няма как да е друга, защото датата е 2 юни и на тази дата вият сирените на обяд. Държавници и политици поднасят венци пред паметника на Ботев. Държат казионни, глупави и лъжовни речи, в които го наричат европеец, даже евроатлантик. А аз ще ви докажа в моя коментар, че Ботев е бил антиевропеец, евроскептик и че е убит от своите. Ние дължим тези истини на българите, за да не живеят в измама.

Измамата по отношение на Ботев продължава до днес с уточняването кого честваме – големия или гениалния, няма значение, всичко е вярно – поет и революционер. Драги сънародници, Ботев със своите 28 години живот е преди всичко, най-вече и на първо място гениален публицист. Какво значи публицист? Пишеш статии, фейлетони, иронии и пародии, с които предаваш картината на своето съвремие, на своя свят. Точно там е гениален Ботев. Не със своите 20 стихотворения, в които има големи попадения, но след секунди ще ви прочета как ги е писал – ей така, между другото.

Ето този том на Михаил Димитров, издаден 40-а година, 1940, е само първи том от съчиненията на Ботев: статии, писма, дописки, сатира. Там той е гениален. След малко ще ви цитирам в днешния коментар, ще има много цитати, защото по този начин ще докажа как Ботев е виждал зловредната роля на Западна Европа спрямо нас. Никакъв проевропеец не е бил, никакъв евроатлантик не е бил и не е можел да бъде. Представям си, ако живееше в днешно време, как щеше да говори същите неща, които може би аз и други български анализатори говорим. Малко сме на брой, които ги говорим от години, а специално аз – от десетилетия за колонизацията на България, подчинението на България и несамостоятелността на нашата държава и народ. Той го е прозрял преди 150 години. Пише го тогава и затова е гениален. Ако обичате, журналисти, водещи, коментатори и политици, посочвайте неговата публицистика преди всичко, след това стихотворенията.

Как е писал стихотворения? Сега ще ви кажа. Цитирам спомен или по-скоро характеристика, описание на неговия брат Кирил Ботев, който е с него в четата. За съжаление го раняват още в първата битка и той не остава докрай, иначе щеше да го защити и Ботев нямаше да бъде застрелян от двама предатели. След малко ще им кажа имената. Кирил Ботев казва следното за брат си: „Беше високо надарен човек. В Калофер не можех да го оценя, защото бях малък. Във Влашко обаче можах да видя колко голям човек е брат ми. Високо надарен човек и самоук повече. Не беше висок, но бе левент и много сръчен, голям гимнастик, безстрашен. За него опасност не съществуваше, но много си пилееше времето по общите работи. Все тичаше да ходатайства за тоя емигрант, за оня. Беше нещо като консул на многобройната българска емиграция. Той пишеше набързо, между другото, все в последния момент. Стиховете, които излязоха на календарите – за Левски и Хаджи Димитър – насилиха го да ги напише в последния момент и той ги написа на крак.“

Ето при мене този въпросният календар, издаден 1875 г., посветен на Хаджи Димитър. Това е оригиналът на календара. Той е издаден като отделен лист. Както каза брат му Кирил – насилиха го да напише стихотворението, което вече днес е известно на всяко дете: „Хаджи Димитър“. „Жив е той, жив е там на Балкана...“ Това стихотворение всъщност в средата на календара са го накарали, насилили, както казва Кирил, да го напише – 12 строфи, за да излезе календарът със стихотворение последно на Хаджи Димитър. Още един такъв календар е излязъл и за Левски. Там пък също на крак е написал великолепните гениални стихове, с които Левски е останал в съзнанието ни: „Висиш ти на него със страшна сила“. Кой ученик, кое дете не помни тези стихове? И това казва брат му: „Той го пишеше между другото, набързо, на крак, понеже в последния момент трябваше да се напише“.

Основното, което е писал, са тези статии, фейлетони, сатири и всичко това, което е събрано тук в този том, и то е публикувано в четири вестника, които издава лично, и още два-три, в които сътрудничи – издавани от Каравелов, докато се скарат. Разбира се, Ботев издава „Дума на българските емигранти“, „Знаме“, „Нова България“, „Будилник“. И в тези вестници, основно в „Знаме“, са събрани фейлетоните и статиите, част от които ще цитирам само след секунди.

Това са два тома, съвременно издание на издателство „Захари Стоянов“, които виждате колко са дебели. Отбелязал съм в тях места, в които той говори за влиянието и ролята на Западна Европа спрямо нас, поробените народи на Балканите. Както виждате, тези два дебели тома не могат да съдържат само 20 стихотворения. Те съдържат всичките статии на Ботев, в които той прави гениални прозрения. Преди 150 години той предвижда, че европейците ще ни завладеят и ще ни владеят така, както турците преди това. „Европа защитава Турция“ – казва в статия, която излиза във вестник „Знаме“, 1875 г., брой шести от 19 януари. Цитирам: „И така, ако Европа и да е защитила досега Турция, този укор на съвременното човечество, и ако да е проливала своята кръв за някакво си ефимерно политическо равновесие, то тя е правила това по убеждение, че славянските племена на Балканския полуостров не са давали никакви гаранции за самостоятелен политически живот и че нейните банкери и промишленици (на Европа, бележката моя) са извличали голяма материална полза от неспособността на полудивото азиатско племе.“ Край на цитата.

Тук, в тази статия във вестник „Знаме“, Ботев посочва, че европейските банкери са извличали полза, смятайки нас за някакво полудиво племе. Следващ цитат, пак от статия във вестник „Знаме“, от Махмуда: „И досега Турция е вървяла с гигантски крачки към своята пропаст, а от времето на източната война тя се е държала само чрез милостта и интереса на Западна Европа.“ Чувате ли, драги евроатлантици? Христо Ботев казва, че османска Турция, за която той не пести своите определения като безчовечна, антихуманна власт, се държи благодарение на милостта и интереса на Западна Европа.

И още едно цитатче от статия във вестник „Знаме“: „Наистина, в продължение на последните 40 и 50 години българският народ няколко пъти е дохождал инстинктивно до това убеждение и няколко пъти е улавял своето ръждясало оръжие, а в последните 10 години неговата емиграция направи доста решителни опити за да запали огъня на Балканския полуостров. Но всичкото това е посрещало спънки не само от страната на европейската дипломация и от страната на съседните с нашето отечество малки държавици, но и от страната на така наречените наши шарлатани дуалисти.“ И тук той говори за това как Турция, разчитайки на европейски кредити, изяде и изпи... ще го цитирам: „В продължение на едно твърде късо време тя (Турция) пропи и изяде като речи всичкото свое бащино имане по чапкънлък и по моди и с това изгуби почти всичкия свой кредит у европейските. Тя съблече и последната риза от гърба на своята отбрана и отрана рая и захвана най-после да смуче даже и кръвта на нейните жизнени сили.“

Какъв език на омразата биха възкликнали днешните лицемери в България! Ами това нещо СЕМ никога няма да го допусне да се публикува и да излезе по някоя медия. Какви европейски... какво е това? Антисемитизъм? Език на омразата? Недопустимо! Христо Ботев Петков – това е писал той. Така той посочва Европа, която задържа османското робство над българите, която защитава Турция, винаги я е защитавала и която не иска нашето освобождение. Това е доказано и от други документи, от поведението на английските посланици и представители в Цариград, които по време на Априлското въстание питат султана: „Искате ли помощ да се справяте с тия бандити?“ Отказват да предат какво става тук – избиванията, кланетата – и казват: „Няма нищо. Някакви си български бандити са нападнали кротките мюсюлмани“. И това се предава в Лондон. И това се поддържа от големия българофоб, английския премиер Дизраели, за когото Вазов казва: „О, Англио, защо днес бездушен жид те управлява?“. „Жид“ – това е жаргонно наименование на евреите в бившата руска царска империя. Виждате ли какъв „език на омразата“ са прилагали и Вазов, и Ботев, но не са се притеснявали от това, защото са наричали нещата със собствените им имена. Затова е велик и гениален Ботев. Затова подчертавайте това, когато полагате венци пред неговия паметник със закъснение, когато не търсите как е убит, къде е гробът му и защо го няма. И когато сме гузни пред неговата смърт и не сме направили десетилетия наред нищо, за да открием истината за смъртта му.

Показвам ви заглавните страници на две книги от моята библиотека. Едната е 1922 г., издадена и се казва „Нови данни за историята на Ботевата чета“. Другата е „Възпоменание на Ботев от неговите съвременници“, съставена от Александър Бурмов, известен български учен, издадена през 1940 г. В тези книги има разказ за смъртта на Ботев. Как загива той? Основният разказ и най-известният – това е на Никола Обретенов. Никола Обретенов е част от четата. Не само това, той е в ръководството на четата. Надявал се е да бъде касиер на четата, само че Ботев определя един друг – Коста Апостолов – още при слизането в Козлодуй. Защо го определя? Защото губи доверие в Никола Обретенов. А защо губи доверие в него? Ами защото Никола Обретенов за Априлското въстание заедно с Георги Апостолов (те са двамата без бизи, дето се вика) са били определени за апостоли на Софийската област. Тоест те трябва да подготвят въстанието и тук от София да излязат примерно 1000 души въоръжени. Те идват тук в София, скриват се цяла зима, след това отиват във Враца, където се приютяват при Стоян Заимов – другия предател, който пък е апостол на Врачанския окръг и трябва да подготви там поне 300 души с пушки. Нищо не подготвя. Накрая бяга, преоблечен като жена. Оттам е изразът „женоврачанска“. Позорно се измъква, облечен като селянка.

Та тези тримата предатели, наречени апостоли – Стоян Заимов, Георги Апостолов и Никола Обретенов. Последните двама са участници в четата. Заимов не е в нея, но и той пише спомени след това. И в тези спомени казва какво? Ето в тази стара книжка тук се цитира спомен на Стоян Заимов, който казва, че Ботев станал и куршумът го ударил в челото. Това е най-известната версия. Тази версия описва също и Захари Стоянов, който за мен лично (не знам какво е мнението на казионните историци и литературоведи) е един от сериозните деформатори на българската история. Освен това е на чужда служба – той е вербуван от англичаните под формата на кореспондент уж на вестник „Times“. Той преиначава доста сериозни епизоди от нашата история.

А в книгата, която Захари Стоянов издава (това е първата книга, още 1889 година), той пише за Ботев как е бил ударен в челото. За куршум в челото пишат също Иваница Данчов, който участва в четата, но не е близо до войводата, когато го убиват. За куршум в челото пише и Димитър Тодоров - Димитрото, който е на крачки. Той казва: „Аз бях на няколко крачки близо до Ботева. Ботев стана, вдигна бинокъла да види що значи тоя сигнал, някаква си тръба. Една пушка пукна и аз усетих, че удари Ботева. Той беше улучен в челото.“ Това го пише Димитрото в спомен, разказан пред журналист на вестник „Мир“ 1926 година, някъде 50 години след събитието.

Никола Обретенов обаче, който също е много близо тогава до Ботев, пише друго. Какво казва той? Казва, че седнали да обсъждат какво да правят. За самата смърт: „Сразен беше от неприятелски куршум“. Не казва турски, не казва черкезки. „Тогава Ботев нищо не каза, но се изправи в целия си ръст да види накъде отидоха момчетата и няма ли някоя опасност за четата.“ Абсолютни глупости. След малко ще кажа защо. „Тогава моментално изгърмя пушка и Ботев политна да падне на гърба си. Аз и Апостол го поехме от двете страни и докато го сложихме на земята, той издъхна, пронизан в сърцето.“ След което разказва как му взели картата на Европа, която носил, бинокъла, часовника, парите, портмонето, калпака с лъва и куртката със сабята, разбира се, револвера. Поделили са общо взето всичко, което е било по Ботев. Обаче сега тука започват въпросите – защо един казва в челото, друг в сърцето?

Ситуацията със смъртта на Ботев е следната. Четата слиза на Козлодуй. Това са около 200 души, които са добре въоръжени, въпреки че фирмата, която ги снабдява (чийто собственик се казва Якобсон – типично европейско име), ги снабдява с повредени пушки. На Козлодуй трябва да ги чакат поне 200 още или 300 души от Враца. Никой не ги чака. Това е първият шок за Ботев, защото Апостолов и Обретенов, двамата апостоли, както и Стоян Заимов, са го лъгали в Букурещ и в Гюргево, че народът е готов. Там ще излязат хиляди хора с пушки. Те са взели и пари да купят пушки, които са ги прибрали и са излъгали Ботев по тоя начин. Той вече стъпвайки на козлодуйския бряг вижда лъжата, но няма как – трябва да продължи. Не изпада в униние, повежда четата.

Тази чета е трябвало да бъде водена от Филип Тотю. Ботев отива да го моли и всички знаят, че легендарният Филип Тотю трябва да поведе тази историческа чета към България. Филип Тотю отказва. Първо иска огромна сума пари в златни франкове, след това най-модерната пушка, след това най-модерния бинокъл и още куп неща. И Ботев казва: „Бай Филипе, извинявай, не мога да ти ги осигуря тия неща. Мога колкото мога. Събрах тука, ето ти 600 златни франка“. „А, не, не става.“ И се отказва. Панайот Хитов, другият легендарен войвода, като научава, че Филип се отказва, и той се отказва. Тогава Ботев, ще-не ще, поема четата като войвода. Той е предвиждал да бъде секретар или писар, а не войвода.

Въпреки това той проявява тактически и стратегически умения. Четата не губи нито едно сражение. Запомнете това – четата, която е обкръжена от много по-многоброен враг, организиран, защото тя е предадена още по време на своето придвижване с парахода „Радецки“. Турската власт знае, че ще дойдат комити, затова тя е подготвена. Войсковите части срещу четата са много по-добре въоръжени и много по-многобройни. Въпреки това четата на Ботев и при Милин камък, където е основното сражение, и в следващите сражения до вечерта, в която той е убит от своите (на първо място Апостолов и Обретенов), е в почти пълен състав. Тоест Ботев се доказва като добър командир.

И какво става в минутите на неговата смърт? Четниците отиват към един извор да пият вода. Обретенов задържа Ботев: „Ама я кажи сега тука какво ще правим? Дай да поседнем“. И посядат там на едни камъни в местността Йолковица. Четата е вече на 2 км при извора, пила е вода и сяда да отмаря. Обретенов е привлякъл Ботев на безопасно място, така че да не се чува и вижда какво става, и започва да го пита настойчиво, даже нервно, какво ще се прави. Ботев вече е преценил, че всичко това, което са му говорили Апостолов, Стоян Заимов, Обретенов и другите, е лъжа. Че народът не се е вдигнал и че те са оставени на самотек. И казва тежките, горчиви думи. Онези викат: „Ние трябва да измислим начин може би да минем в Сърбия, там да се върнем да подготвим нови операции, но сега патроните ни свършиха, нямаме хляб и сме обкръжени от много по-многобройна войска. Трябва да намерим начин да се изтеглим“. Обретенов започва да го убеждава: „Не, не! Как, войводо, не може! Този пример, който даде, той ще бъде заличен, ако направиш това“. Глупости! Как ще бъде заличен? Ботев вече е решил обаче – той вижда, че само по тоя начин ще може да спаси хората. Той мисли за тях. Вече е наредил знамето да бъде свалено от пръжката и да бъде увито около кръста под дрехите на знаменосеца, така че да го изнесе. Обретенов вижда това и разбира, че Ботев вече е решил. Ботев казва решително: „Така ще направим“. И става и тръгва към четата, за да ѝ каже своето решение.

В този момент точно той е застрелян в гърба с револверен изстрел от един от двамата – или Апостолов, или Обретенов. Ударен е в гърба, в областта на сърцето, но не умира веднага. След което те го застрелват (както точно по гангстерския обичай става) в челото – контролен изстрел. Затова и тези, които казват „в челото“, и тези, които казват „в сърцето“, са прави. Да, има два изстрела. И той е убит първо в гърба, в сърдечната област, не умира веднага, и го застрелват в челото. След това четници, които го виждат, казват, че на челото той е застрелян тук, над дясната вежда. А това, че му взимат всички ценни неща – взимат ги Обретенов и Апостолов. Не съобщават на четата, че войводата е убит. Отиват при нея и си лягат. Представяте ли си колко е нелогично? Войводата е убит, а те, вместо да кажат, се разбират да замълчат.

Кои са те? Те са пет човека: Обретенов, Георги Апостолов, Сава Пенев, Димитър Тодоров - Димитрото и Перо Херцеговинеца (Македончето). Перо е ранен в крака, не може да ходи и всъщност е единственият, който не е от групата на Обретенов. Точно затова той на следващия ден е убит уж от турците по същия начин – от упор, от един от двамата, защото е неудобен свидетел. Остават четирима. Димитрото разказва спомени, след което се поправя, защото Обретенов го намира и му казва: „Какво чело? Аз съм казал, че е в сърцето!“. И той се извинява в следващия брой на вестник „Мир“: „Аз сбърках, объркал съм се. Абе, години минаха, нещо съм забравил“. Сава Пенев, третият, въобще никъде не пише спомени, не се обажда до края на живота си. А Никола Обретенов живее до преклонна възраст – 90 години, защото Господ дава дълъг живот на такива предатели и злочести хора, за да могат да се покаят. Това е отговорът, защото някой ще пита: „Абе, що хубавите хора умират млади, а предатели и убийци живеят дълго?“. За да може да се покае, защото му дава шанс да си спаси душата.

И има много сериозни данни, че в края на живота си Обретенов се е изповядвал, че той е убиецът на Ботев, и е плакал. През 1927 година, 51 години след събитието, той се включва в една делегация. Вижте колко години българската власт, историци, общественици, писатели не се интересуват от факта: „Абе, чакай да видим къде е убит Ботев, как е убит, къде е заровен, защо не е погребан?“. Защо тези пет човека не са го погребали, ами го оставят съблечен и хвърлят няколко клонки върху него? Няма логика. Цяла нощ след това те спят на 2 км оттам и чак на сутринта четниците почват да питат: „Абе, къде е войводата?“. „Абе, той отиде напред“ – казва Обретенов.

Всичко това, което досега ви разказах, го има документирано. Драги сънародници, неуважаеми историци, общественици и всякакви водещи по телевизията – кажете истината, за да бъдете свободни. Тя няма да намали величието на Ботев. Не. Това, че има предателство в българската история, го знае всяко дете. Ботев няма да стане по-малък. Той няма да стане по-малко гениален – неговите статии, неговата гениалност, тя вече е записана. Ръкописите не горят. Така че истината трябва да се казва за поука на нас самите, за да знаем дали не можем утре, ако се случи някаква ситуация, да направим и ние някакво предателство. Да си вземем тая поука и да се поправяме предварително, а не със следварителния акъл на българина. Ботев е най-големият български публицист, а предателите – те вече се гърчат в мъки. Бъдете сигурни в това.

Това е оригинален брой на вестник „Нова България“ от 1876 г. На 5 май 1876 г. в този вестник Ботев публикува статия, в която казва следното. Цитирам: „В тая същата Европа е съществувал и съществува заговор против освобождението на южните славяни и въобще против свободата на всичкото човечество.“ Край на цитата. Две седмици преди смъртта си Ботев ни дава гениално прозрение за зловредната роля на Европа, която работи срещу нашата свобода и срещу свободата на човечеството изобщо. Той има предвид европейския наднационален елит, разбира се. Ето това е гениалността на Боте