С решение от 20 февруари 2026 г. Районен съд – Ямбол наложи мерки за защита срещу мъж, обвинен в психическо домашно насилие над бившата си партньорка. Случаят показва как една и съща история изглежда различно от двете страни – и как съдът подрежда фактите между тях.
Гледната точка на жената: „Живеех в постоянен страх“
Молителката разказва за връзка, продължила около три години, белязана от конфликти, раздяла, повторно събиране и ново влошаване на отношенията. След окончателната раздяла в края на 2025 г., по думите ѝ, започва най-тежкият период – постоянни телефонни обаждания, съобщения и заплахи.
Тя твърди, че мъжът я е заплашвал с физическа разправа, с увреждане на автомобила ѝ, както и с посегателства спрямо детето ѝ и родителите ѝ. Макар да не сочи конкретни удари, жената описва усещане за непрекъснат натиск, страх и несигурност. Именно това, според нея, е направило нормалния ѝ живот невъзможен.
Тези твърдения са подкрепени от декларация по Закона за защита от домашното насилие и от показанията на свидетел – нейния баща, който разказва за конфликти, ескалирали до намеса на полиция, както и за закани, отправяни от ответника.
Гледната точка на мъжа: „Няма насилие, няма семейство“
Ответникът, представляван от адвокат, оспорва изцяло молбата. Основните му аргументи са два: че между страните не е имало фактическо съпружеско съжителство и че не са родители на общо дете.
От тази гледна точка, спорът е представен като личен конфликт след раздяла, но не и като случай на домашно насилие. Защитата подчертава, че няма доказателства за физически посегателства и че обвиненията се основават единствено на твърденията на жената.
Мъжът не представя свидетели или други доказателства, с които да подкрепи своята версия или да опровергае разказаното от молителката и нейния свидетел.
Какво прие съдът: „Няма удари, но има психическо насилие“
След преценка на всички доказателства съдът застава по средата, но накланя везните ясно. Магистратите приемат, че между страните е съществувало фактическо съпружеско съжителство – форма на връзка, която законът признава като основание за защита при домашно насилие, дори без граждански брак.
Съдът изрично отбелязва, че няма данни за физическо насилие и че рискът е оценен като нисък. Въпреки това, отправянето на заплахи и постоянният тормоз чрез средства за комуникация са квалифицирани като психическо домашно насилие.
Решението подлежи на обжалване
Решаващо се оказва и обстоятелството, че ответникът не е ангажирал доказателства, които да оборят съдържанието на декларацията за насилие и свидетелските показания.
В резултат съдът налага мерки за защита за срок от шест месеца: забрана за всякакъв контакт с жената и задължение мъжът да се въздържа от насилие. Той е осъден да заплати държавната такса и разноските по делото, а полицията е задължена да следи за изпълнението на заповедта.