На 8 април 2026 г. Окръжният съд в Ямбол не се произнесе по същество по спор, свързан с изменение на Общия устройствен план на общината. Съдът направи само процесуално действие – съдията по делото си направи отвод поради евентуални съмнения за безпристрастност, свързани с предходно дело и становище на Апелативния съд – Бургас. Макар съдията да не е съгласен с това становище, той преценява, че е по-правилно да се оттегли.Делото ще бъде разпределено на друг съдия.
Какво всъщност се случва?
Делото е образувано по жалба на сдружение с нестопанска цел и неговия представител. Сдружението е поискало от Районната прокуратура в Ямбол да оспори решение на Общинския съвет – Ямбол, с което се одобрява изменение на Общия устройствен план и на схемата за зелената система за конкретни имоти. След като прокуратурата отказала да се намеси, а този отказ бил потвърден и от по-горната прокуратура, сдружението атакува именно отказа пред Окръжния съд.
Кой може да обжалва решения на Общинския съвет?
Според българското законодателство правото на обжалване е строго ограничено:
- Пряко засегнати лица и организации – съгласно чл. 147, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) могат да оспорват административни актове само граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са пряко нарушени или застрашени. Общ интерес или абстрактно несъгласие не са достатъчни. Това е трайна практика на Върховния административен съд.
- Областният управител има специални правомощия по чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Той може да върне решението за ново обсъждане в 7-дневен срок от получаването му или да го оспори пред административния съд в 14-дневен срок. След изтичане на тези срокове институционалният контрол по този ред се губи. Обжалваното Решение ОбС на Ямбол е взето на 27 ноември 2025 година.
- Прокуратурата може да протестира незаконосъобразен административен акт (чл. 16, т. 1 АПК), но това е нейно право по преценка, а не задължение.
Ключовият правен проблем
Отказът на прокуратурата да протестира даден административен акт не подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. Според последователната практика на Върховния административен съд такъв отказ не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Той представлява вътрешнослужебно и дискреционно действие, което съдът не може да контролира или да задължи прокурора да подаде протест.
С други думи – граждани или сдружения не могат да принудят прокуратурата по съдебен ред да атакува решение на Общинския съвет.
Какво следва оттук?
Определението на Окръжния съд от 8 април 2026 г. не решава спора по същество, а само води до смяна на съдията. Същинският въпрос, който ще трябва да реши новият съдия, е дали жалбата на сдружението изобщо е допустима.
Според действащото законодателство и съдебната практика реалните възможности за съдебен контрол върху решенията на Общинския съвет са две:
- Лицата, които имат пряк и непосредствен интерес, да атакуват решението директно по реда на АПК.
- Областният управител да упражни правомощията си в законово установените кратки срокове.
Пътят през прокуратурата, който е избрало сдружението, се оказва силно ограничен от закона. Но разбира се думата има Съдът.
Бел. Яс - Инициалите Г.И.С. съвпадат с тези на екскмета на Ямбол Георги Иванов Славов, който обаче има много опит в съдебните зали и би трябвало да знае отлично тънкостите на Закона
Ама пък - знайш ли?
Правният анализ тук е потвърден от три ИИ...