Мл. експерт Мартин Петров: „Държах го с една ръка и му обещавах шоколадчета“

Полицаите, които днес спасиха момченце на около две и половина години, провиснало от тераса на осми етаж в Ямбол, заявиха че акцията е била изключително рискована, но е приключила успешно за 10 минути.

В спасяването на детето са участвали петима служители на Районното управление в Ямбол – Мартин Петров, Ивайло Димитров, Иван Топалов, Милена Андреева и Петър Облаков.

Те разказаха подробности за случая пред медиите.

Инцидентът с детето, висящо от тераса на осмия етаж на жилищен блок № 14 в ямболския квартал „Златен рог“ беше предотвратен днес, след подаден сигнал около 13:30 часа. Отзовалите се незабавно полицаи разбили вратата на входа, а след това и тази на жилището, тъй като никой не им отворил. В апартамента нямало възрастни, а само още едно дете, по-малко момиченце.

„Когато пристигнахме, забелязахме, че дете на около две-три години стои на водосточна алуминиева дъска от външната страна на терасата и се държи с едната ръка за парапета, разказа полицейският инспектор Мартин Петров. След като съсед му осигурява достъп до жилището си, той се покачил на климатика на тераса етаж по-долу на съседния вход и подпирал с ръка детето, докато колегите му разбият вратата на апартамента.

„Колегата беше стъпил на климатика с риск за живота си. Ние разбихме първо на входа вратата, а после и на самото жилище. За детето рискът да падне беше много, много висок. Считам, че е живо, благодарение на колегата Мартин Петров. За нас беше по-лесното – само да го издърпаме“, допълни полицаят Иван Топалов.

„След като колегите издърпаха детенцето, го вкарахме в апартамента. Беше много замръзнало, със студени ръце. Поискахме от съседи одеяло, за да го завием. В количка в стаята беше и друго малко дете, на около година. Условията не бяха подходящи за отглеждане на малки деца, даже бих казала потресаващи“, посочи полицейският инспектор Милена Андреева.

По думите ѝ за успешната развръзка е много важна и незабавната реакция на гражданите, които са подали сигнала. Семейството живеело под наем в жилището от няколко месеца, разказал пред нея домоуправителят на входа.

По случая незабавно са задействани и служители на отдел „Закрила на детето“. Децата, оставени без надзор, са изведени от семейната среда, като е предприето и спешното им настаняване при приемни родители. Свикано е заседание на Координационния механизъм за деца в риск, което ще се състои утре (2 април), съобщиха от Министерството на труда и социалната политика.

Текст и снимка БТА

Мл. експерт Мартин Петров: „Държах го с една ръка и му обещавах шоколадчета“

„Всичко започна с рутинен сигнал от дежурния – дете виси от високо в ж.к. „Златен рог“. Когато с колегата Димитров пристигнахме пред блок 14, дъхът ми спря. На петия етаж, от външната страна на парапета, стоеше едно детенце, на не повече от две-три годинки. Беше стъпило върху една тънка ламарина – дъска за водосток – и се държеше само с едната си ръчичка.

Входът на блока беше заключен. Един съсед ни подаде одеяло – хванахме го долу, ако падне, дано успеем да го хванем. Но знаех, че нямаме време. Влязохме през съседния вход, където един гражданин ни отвори апартамента си, точно до този на детето.

Излязох на неговата тераса. Беше твърде далеч, за да го издърпам с една ръка, без да рискувам да го изпусна. Затова стъпих на парапета, подпрях се на климатика и се хванах здраво за въжетата за простора. Протегнах се и притиснах длан върху гърдите на детето. То започна да мърда, а всяко негово движение можеше да бъде фатално. Собственикът на апартамента ме държеше за крака, за да не полетя и аз.

Започнах да му говоря. Беше толкова малко, че изобщо не осъзнаваше какво става. Обещавах му шоколадчета, само и само да не се пуска. В този момент чух как колегите разбиват вратата на съседния апартамент.“

Инспектор Андреева: „Влязохме и видяхме условия, които бяха потресаващи“

„Ситуацията беше критична. Инспектор Топалов трябваше да счупи стъклото на входната врата на блока, за да влезем изобщо вътре. Тичахме по стълбите до петия етаж. Вратата на апартамента беше здраво заключена, наложи се да я разбием със сила.

Когато влязохме, инспектор Топалов веднага изскочи на терасата и издърпа детето вътре. Аз влязох в стаята и останах в шок. Там, в количка, стоеше още едно дете – бебе на около годинка. Беше съвсем само. В целия апартамент нямаше нито един възрастен.

Условията вътре бяха неадекватни за отглеждане на деца, бих казала дори потресаващи. Детето, което спасихме от терасата, беше много леко облечено, ръчичките му бяха ледени, беше буквално замръзнало от студ. Опитах се да го попитам как се казва, къде са майка му и баща му, но то само мълчеше или казваше някакви неясни думи.

Свалихме ги долу при домоуправителя, завити в одеяла. Реално рискът това дете да падне беше огромен. Ако колегата Мартин Петров не беше рискувал живота си, за да го притисне към парапета, докато ние разбием вратата, сега това дете нямаше да е живо.“