Днешният ми коментар „Свобода“ е продължение на предишния и той е на тема какъв президент ни трябва в новия световен ред. Представих ви мащаба на срещата в Бишкек, столицата на Киргизия. Това беше среща на Шанхайското споразумение. Там застанаха един до друг петима президенти, които общо представляват 3 милиарда 250 милиона население на Земята.
Но не е само населението, не е само площта, не е само военната мощ, защото Китай, Индия и Русия заедно, ако сложим и Иран, притежават военна мощ не само да завладеят света, ами да го унищожат буквално. Те имат и икономическо присъствие, което вече е доминиращо. То е по-голямо от това на Г-20, то е по-голямо от това на западния свят.
И не го казвам, защото някой ми харесва, а друг ми е несимпатичен. Не, аз не работя така — симпатия, антипатия... Не съм на фенския принцип, на агиткаджийския принцип. Казах ви вече, аз не съм фен нито на Индия, нито на Китай. Към Русия имам друго отношение, защото Русия е създадена от нас, българите, и човек не може да си мрази детето, трябва да го обича. Затова към Русия имам особено отношение, а и тя самата заема особено място в цялата тази конфигурация, наречена ШОС, или може да добавим и да наречем и БРИКС.
Този икономически вече блок, освен военен, който се оказа водещ в света... Ами там е Китай! Освен че има 1 милиард 400 милиона население, освен че е страната на най-високо развитите технологии, Китай е на първо място по брутен вътрешен продукт в света. Първо място, преди САЩ. В първата петорка на световните икономически показатели по БВП са и Индия, и Русия.
Да, Турция е на 11-то място, обаче Турция е много силна държава — втора по големина в НАТО и претендира да бъде решаващ фактор в близкоизточния регион. Там е Иран — държава, която я нападнаха Израел и САЩ, но претърпяха крушение, претърпяха поражение. Това трябва да се казва.
Така че този свят, който се пренарежда, вече показва, че ще има една нова икономическа реалност и България трябва да гледа към нея, ако иска да има бъдеще. Ако не иска да има бъдеще — да се наредим в колона по один, посока Черно море, и да освободим територията за тези, които я желаят. Има желаещи.
Така че България трябва да гледа чрез своите държавни ръководители към бъдещето на света. Бъдещето на света се събра в Бишкек преди броени дни. Колкото и пропаганда в телевизионните студиа да ви увещава в другото, в обратното, то вече е време да се казват нещата така, както са. Не за друго, не защото трябва да служим на истината — е, това е Божия повеля, затова разбира се на първо място, — но и защото губим като общество, ако продължаваме да дъвчим едни и същи клишета: „Единна и силна Европа“, „Ние сме там, ние принадлежим там“... Бе, ние сме създали три четвърти от тази Европа! Къде принадлежим? Те принадлежат към нас!
Този Европейски съюз, който го създаде европейската олигархия, американската олигархия през 50-те години на 20. век, се разпада. Това е ясно вече и на малките деца. Какво ще чакаме — разпада и с последните тухли от постройката България да се измъкне? Не! Умното, разумното, правилното е държавното ръководство на страната ни да гледа към бъдещето на света. То се построи един до друг в Бишкек. Това бъдеще трябва да бъде пред погледа на най-високата държавна фигура у нас — президента.
Коментар „Свобода“ с Волен Сидеров е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.
Легендата гласи, че запитали Конфуций, учителя: „Ако имаш пълната власт, какво ще направиш първо?“. На първо място той казал: „Ще върна смисъла на думите“. Сега, дали е казал така, дали въобще е съществувал такъв човек, е друг въпрос, но поговорката е добра: „Ще върна смисъла на думите“.
Защо загубихме смисъла на думите? Защо като кажем „Ние принадлежим към атлантическия свят“... Не принадлежим към атлантическия свят! Напрегнете се, размърдайте сивите клетчици, както казва Еркюл Поаро, героя на Агата Кристи, и се замислете каква атлантическа общност ви влече, защо България я слагате там? България никога не е била в никаква атлантическа общност! Замислете се, погледнете реалните факти, погледнете буквалните факти.
От колко държави се състои НАТО? От 32. Колко от тях бреговете им се мият от Атлантическия океан, за да се наричат атлантически? Четири. Хайде, пет да ги сложим. Това са САЩ, Канада, Португалия, част от Испания, малка част от Франция. Това е — пет държави от 32. A останалите 27? Останалите 27 нямат нищо общо с Атлантика.
Турция — какъв Атлантик? Турция е на Черно и на Егейско море. Гърция — Средиземно море, Егейско море. България — Черно море. Румъния — Черно море. Италия — Адриатическо, Средиземно море. Естония, Полша, Германия — Балтийско море. Швеция, Финландия — също. Дания, Норвегия, Белгия, дори Великобритания — Северно море. Даже между Англия и Ирландия има едно море, което се нарича Келтско море.
И тогава защо договорът, Северноатлантическият договор, не се казва „Средиземноморско-черноморско-адриатическо-северноморски-балтийски-атлантически договор“? Ей, много дълго, ще каже някой, много сложно. А що избираме само атлантическата част? Какво се крие зад мита „Атлантида“, кода „Атлантида“ и „атлантически“?
Това е дълъг разговор, но аз тази беседа ще я направя в другата част на моите предавания в Patreon, който започва от септември и в който ще разкривам скритата страна на историята. Там ще обясня защо Атлантида е толкова важна за тия, които се правят на управители на света, и защо се наричаме атлантици. А не трябва! Ние сме черноморци. Нашите корени са тук. Центърът на света, на стария свят, е тук. Това го доказва археологията и ДНК експертизите. И ние трябва да сме си тук.
Човек, изменил ли на корените, на родното място, на земята си, губи равновесие и вече изчезва дори като нация. Така че ние принадлежим към тази част от света, която сега се пренарежда и която казва: „Ще се измъкнем от доминацията — американско-англосаксонско-ционистката, която държи света в един финансов капан, която може да налага санкции, защото държи банковата система SWIFT и защото чрез нея ти не можеш да направиш никаква търговска сделка“.
В момента, в който тези държави, които застанаха един до друг в Бишкек и които представляват 3 милиарда 250 милиона жители на Земята, се обединят и направят финансова система — край на санкциите, те губят смисъл! Край на това надуване на мускулите от страна на англосаксонския, ционистки Запад, който казва: „Ние управляваме света, ние каквото кажем, ние както наложим санкции, ние каквото кажем, това ще става“. Това вече ще се спука, този балон ще се спука. Това предстои да стане пред очите ни, това ще стане в много близко, обозримо бъдеще.
И отново се връщаме на основния философски въпрос: кой в България гледа в тая посока — стратегически правилната, вярната, спасителната, добрата за България? Не за Америка, не за Русия, не за Турция, не за Шри Ланка — за България! От това изхождаме, защото държавният глава на България е наднационалната фигура, обединителят на нацията. Обединителят на нацията обаче трябва да гледа в правилната посока, а не да гледа в нещо, което се разпада пред очите ни.
Коментар „Свобода“ с Волен Сидеров е възможен само и единствено благодарение на вашата подкрепа.
И сега виждаме играчите в състезанието, наречено президентски избори. На първо място, разбира се, е царицата майка — Илияна Йотова. Тя стои на своя трон в президентството, гледа пренебрежително отгоре и наблюдава снисходително кой се подрежда в състезанието. Тя вече смята, че го е спечелила. Ами естествено, тя има такова предимство!
Само си помислете — отново ви призовавам, мислете по-често, размърдвайте сивите клетчици — помислете си как може да се състезава един кандидат, който разчита на себе си, на собствения си ресурс, с цялата държавна машина, която стои зад Йотова? С всичките салтанати, с ресурса, с хората, с парите, с финансите, възможностите за медийно облъчване? Абсурд!
А тогава защо трябва да има избори въобще? Що не я назначат направо Йотова за президент? Ми честно ли е? Не е честно! „Тогава защо да участваме на изборите?“ — ще запита всеки разумно мислещ човек.
Именно защото не е честно, затова отговарям ясно и категорично: защото този, който участва в тия избори, независимо че ще вади пари от джоба си, независимо че събира дружина, с която да работи, при положение че зад Йотова стои държавната машина, той — този, който ще се бори за честност, служи на истината. А истината трябва да се чува, защото ако нямаме при себе си истината, пътя, живота, ние нямаме нищо. Тези измами, тези салтанати, тази поза на царицата майка, която Йотова е приела сега, не струва нищо, ако тя е покрита с измама и е лустросана с една лъжа. А на мен все повече ми изглежда така.
Кой посочи Гюров за служебен премиер? Ми същата Йотова. Да не би още тогава да са се договорили, че ще бъдат псевдосъстезатели в едно състезание, предопределено да го спечели Йотова? Много е възможно, защото сега гледам, че го разхождат Гюров по студията. Защо нито една водеща не го пита: „Абе, Гюров, ти защо... господин Гюров, какво ви накара да подпишете 10-годишно споразумение в Киев, при положение че вие сте служебен премиер за два месеца?“. Няма такъв въпрос. „Да не би тогава да сте смятали и да сте имали планове, че ще се издигнете за кандидат за президент и ще си партнирате услужливо с Илияна Йотова? Няма да се нападате, просто ще си играете леко на пинг-понг, тенис на маса.“ Може би това е била вашата уговорка, за да ви посочи Йотова, защото имаше още четири кандидати, които можеха да вземат този пост. Изглежда, че е така.
Ама това трябва да се чуе, това трябва да се каже. Истината трябва да се казва, иначе има опасност тя да бъде затулвана, покривана и хората да не могат да стигнат до нея. А не стигнат ли до истината, хората губят смисъла на живота си. Отворете Евангелието, прочетете пак тези думи на нашия Спасител Господ Исус Христос. Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът. Само чрез Мен ще стигнете до спасението на душите си и до вечния живот, само чрез Мен. А без истината губиш пътя“.
Ето затова е необходимо в това състезание — не мога да го нарека битка, защото все още не виждам бойци там на терена, — в това състезание е важно да участва и да подкрепите човек, който стои зад истината, който ще я казва, който може да я казва, може да я артикулира, няма нужда от субтитри като Кандев, може да говори, може да осмисли тази истина, да ви я представя така, че и най-мързеливият, ленив ментално българин да я разбере.
Помислете си кой такъв човек сте виждали през последните години пред себе си. Кой е този, който продължава да го прави и днес? И си отговорете сами.