Еклесиаст Гл. 3
„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето!“
/7/ „…. Време да мълчиш и време да говориш“…

Дошло е време, в което не бива повече да мълчим. Дошло е време, когато сме длъжни да говорим, както и да звучи това и колкото някому да се струва ненужно. Сигурно съм закъсняла с тази публикация, но исках да се убедя, че не е станала грешка, че не се лъжа. 

И докато светът ври и кипи, раздирайки се по шевовете – ние - раята /в каквато ни превърнаха, нашите избраници - наследници на бай Ганьо/ се вълнуваме и интересуваме от нещо, доста по-прозаично – цената на ел. енергията. На тока, както му казваме.

Когато преди месец получих сметката си, повече от миналогодишната, 120евро – 240лв./111лв за 25г.реших, че е грешка/. Не реагирах, исках да съм сигурна и контролирайки строго изразходваната енергия,м да изчакам новата фактура. 
Февруари е с 3дни по-кратък от януари. Отоплявам помещение по-малко от 30кв/м. живея на 18градуса. Ползвам енергоспестяващ климатик, в същото помещение готвя, максимум 4-5пъти в месеца. Ах – да, включвам машината за едно кафе и каната за чаша топла вода. Без миялна машина и пералня без сушилня. Е, признавам за хладилник и фризер, бойлер, включен на икономичен режим. Вярно е, че семейството ми е от седем члена, но само аз съм двуного, така че само аз съм потребителят на златната ел. енергия… Когато температурата пада под -5градуса, запалвам камината…. Къщата е  с изключително добра изолация.  

Буквално, като ел.крушка, изгарях от любопитство и с нетърпение очаквах да видя резултата от спартанските си усилия…. Колко ще дойде? Когато най-очакваната сметка, дойде и с трепет отворих телефона – 100евро – 200 лева?!/срещу138лв за 25г., но с отопляване на още една стая повече,  с конвекторна печка/ Побиха ме тръпки, но не от студа.

Още няколко признания ще направя – и до сега не мога да се начудя – тези 20евро по-малко, от какво са? От трите дни по-малко на февруари, от моя спартански режим или от това, че през този месец електричарите по-малко си играха на загаси – светни, което при мен се случваше по няколко пъти в денонощието и най-вече през нощта. Или от това, че за разлика от януари, като наваля снегът вместо един ден без ток, бях само половин.. Това е размисъл, който признавам, ме мъчи. 

Още няколко признания и то защото чух г-н Министъра на енергетиката, да обяснява, че токът не е повишаван и сега той щял да търси причината?! То вече, комай и ние бабите на село я знаем, пустата му причина и стига да попита - ще му я кажем. Важно е дали иска да ги хване или ще си играем на алабалализми?

Пиша или чета, предимно през нощта и току ми светне пред очите, че чак подскачам - е, тогава разбирам, че напрежението е скочило на 220w. В коридора – обратно – лампата светва силно и залязва, като зимно слънце… За сетен път ще призная, че не съм специалист по тоците, но научих, че като загасне половината къща, то било, защото токът ми бил трифазен? Все пак съм доволна, че не чезне съвсем – има го ту в едната, ту в другата половина на къщата. Ту съм с климатик, ту – без. Ту с печка или хладилник, ту – без…  Тогава опъвам удължителите и включвам каквото ми е необходимо на работещата фаза. Когато и двете не работят - имам свещи и газена лампа завещана от майка ми. Искам да кажа, че с фаза или без – на тъмно не оставам. Когато веднъж на съседа му писна да тича по фазите, се обади в Енергото и помоли да ни изпратят специалист по двете фази, та белким ги оправи наведнъж. 

Толкова за качеството на услугата. В интерес на истината, от както цената скочи двойно, особено този месец, печката не мига, значи не са гасили през нощта… Е, сещаме се защо… Да се смееш ли да плачеш ли?

Не съм от хората, които хленчат. Справям се. Но да се изправи цял министър и разни експерти и да ни обясняват, като на идиоти, че видите ли потреблението, а не игричките с напрежението, е вдигнало сметките ни. И то когато се кълнат, че ще борят мафията. Да ни заклеймяват, че тристата евро пенсии, които получават повечето от пенсионерите, едва ли не сриват бюджета, докарват инфлация и съсипват живота на работещите, звучи цинично. А, когато баш експерта ни предупреди, че като излезем на свободния пазар, тока ще скочи три – четири пъти, аз почти седнах. Подкосиха ми се краката. Значи, че трябва да теглим кредити, за да си плащаме тока… А хапчетата? С какво ще купим хапчетата? Иначе най-полезно ще бъде да се обърнем към гладолечението – от собствен опит знам – хем модерно, хем иконимично, хем по-ефикасно, хем ако свикнеш,  с безболезнено ще се пренесеш в отвъдното…

Мога да платя и платих 240лв, след това 200, но съм възпитана или така устроена, че да не гледам само върха на собствения си нос. Не мога, за разлика от мръсниците, които не се свенят да грабят, дори собствените си родители, да стоя и гледам безучастно, как гинат в нищета, тези които без да се оплакват, неуморно работеха, за да бъдат добре деца и внуци и най-вече, да имат какво да крадат. Когато слушам добре платени експерти,  да обясняват, как еврото ни направило по-богати и как нямало оплаквания, реших, че без значение можем или не, да променим нещо, сме длъжни да говорим. Защото така казва Еклесиаст – дошло е време да се говори. Дълго, прекалено дълго мълчахме. Изгубихме вяра. И въпреки всичко – трябва да говорим. Ако бабите, като мен, било от незнание, немокаетлък или неудобство, не го правят, то младите са длъжни. Защото могат и трябва! Защото наглостта и цинизмът на едните са правопропорционални на търпението и мълчанието на другите. Могат да се отправят колективни жалби… Могат кметовете, децата или внуците…

 
  Време е да се говори!

Нешка Робева