интирвю с преседателя Зафиров
1. Обсадената крепост: Битката за тайминга
Зафиров влиза в студиото с позицията на стратег, чийто план е бил саботиран отвътре. Той драматично очертава разкола около датата на конгреса, определяйки настояването за провеждането му преди изборите като „опасно разединение“ в най-критичния момент. Според него смисълът на този конгрес е единствен и безмилостен – политическа екзекуция на председателя. Той отхвърля образа на човек, „вкопчил се във властта“, но същевременно предупреждава, че партията влиза в изборите разкървавена от вътрешни интриги.
2. Предателството на „своите“
С доза горчивина и драматизъм Зафиров насочва стрелите си към Софийската градска организация, обвинявайки я в лидерство на процеса по неговото „детрониране“. Той разкрива, че същите хора, които сега го атакуват за съвместното управление с ГЕРБ и „Ново начало“, са били част от взимането на тези решения. „Трудно ще бъде да се артикулират смислени мотиви“, заявява той самоуверено, намеквайки, че атаката срещу него не е идеологическа, а чисто кариеристична.
3. Изкуството на „мръсния“ компромис
Зафиров не се извинява за участието на БСП във властта. Напротив, той го представя като саможертва в името на държавността. С драматичен тон той описва как е спасявал „швейцарското правило“ за пенсиите в тежки 30-минутни разговори с Бойко Борисов. Той признава за направения „осмислен компромис“ при смяната на Наталия Киселова с Рая Назарян, представяйки го като висш акт на отговорност, за да не бъде хвърлена държавата в хаос.
4. Промяна на поколенията или политическо оттегляне?
В един от най-силните моменти на интервюто Зафиров прави драматичен анонс: той няма да участва в следващите парламентарни листи. Самоуверено заявява, че това е негово лично решение за промяна на поколенията, а не бягство от отговорност. „Ние поомръзнахме на хората“, признава той, призовавайки и други ветерани да минат на заден план, за да дадат път на нови лица, които да върнат самочувствието на левицата.
5. БСП не е „брошка“ на ревера на президента
Зафиров категорично отрязва опитите БСП да бъде превърната в придатък на евентуална партия на Румен Радев. Той предупреждава младите и неопитни лидери в партията, че БСП трябва да стои „твърдо на двата си крака“ и да не се подава на призиви за вливане в други проекти. За него резултатът на изборите е единственият легитимен съдник, а черните пророчества за срив на партията са просто шум, който той смята да опровергае.
