Анализ на политическия разпад и търсенето /връщането към/ идеала
В това мащабно интервю Мартин Карбовски и Иван Петков (депутат от БСП – Пловдив) правят „дисекция“ на една от най-старите политически формации в България. Разговорът не е просто политически коментар, а опит да се разбере дали левицата е в клинична смърт или в състояние на кома, от която може да бъде събудена.
1. Механизмите на зависимостта: Продадена ли е партията?
Основният акцент в началото на разговора пада върху тежките съмнения за задкулисни договорки между временното ръководство на БСП и Делян Пеевски. Иван Петков открито споделя за „услужливото“ поведение на парламентарната група, което според него е започнало още с избора на Наталия Киселова. Той описва абсурдни ситуации, в които важни законопроекти, касаещи службите за сигурност или администрацията на президента, се внасят в зала без предварително обсъждане в партийната група. Тези, които дръзват да гласуват по съвест или срещу линията на Пеевски, биват санкционирани с вътрешнопартийни глоби. Петков признава, че структурите са „обез надеждени“, тъй като виждат как лидерите им се вкопчват във властта на всяка цена.
2. Лидерската битка: Кариеристи срещу идеалисти
Разговорът преминава през преглед на потенциалните кандидати за лидерския пост на предстоящия конгрес. Иван Петков залага на Крум Зарков, като го определя като фигура, която не е обременена от текущото управление и има подкрепата на редовите социалисти. В анализа се появяват и имената на Иван Таков и Габриел Вълков като представители на по-младото поколение. Карбовски обаче поставя критичния въпрос: могат ли тези млади хора да се справят с „бастуните и капиталистите“, които държат лостовете на влияние в БСП? Петков е категоричен, че е необходима „чистка“ – не физическа, а морална и кадрово разчистване от кариеристите, за които партията е само средство за личен просперитет.
3. Изгубената работническа класа и икономическата ниша
Една от най-силните критики на Карбовски е свързана с пълното отсъствие на лява идеология. Той определя БСП като „най-капиталистическата партия“, която е спряла да говори за работници, профсъюзи и стачки, заменяйки ги с бизнес интереси и лобиране за работодатели. Петков се съгласява, че автентичното ляво е било подменено от „вносни“ либерални теми, което е позволило на формации като „Възраждане“ да изземат традиционни социалистически каузи, включително защитата на енергийната независимост и АЕЦ „Белене“. Според него левият избирател в момента е „сирак“, защото никой в парламента не представлява неговите икономически интереси.
4. Историческата памет и медийната война
Интервюто засяга и темата за „гражданската война“ в българската памет. Иван Петков напомня за антифашистките идеали и жертвите на монархофашизма, като Ястребинчетата и Вела Пеева, които според него са системно заличавани от официалната история. Карбовски се присъединява към критиката, атакувайки националните медии за това, че дават трибуна на „преоблечени фашисти“, които представят историята едностранчиво. Двамата се обединяват около тезата, че без историческа логика и признаване на индустриалните и социални постижения от миналото, държавата няма бъдеще.
5. Последен шанс за социализма?
Заключението на анализа е тревожно. Петков признава, че БСП е в състояние, в което на хартия има повече членове, отколкото гласове на избори. Предстоящият конгрес се очертава като „последния помпозен конгрес“ преди партията окончателно да изпадне от политическата карта, ако не намери сили да върне „пламъка на идеала“. Карбовски завършва с призив към левите лидери да излязат от кулоарите и да започнат да говорят открито пред хората, вместо да „плетат козни“ в изолация.
