Европа и предизвикателствата пред конкурентоспособността

Това, което дава надежда, е фактът, че само преди няколко дни беше публикуван драфтът на Европейската комисия за регламента Industrial Acceleration Act. Това е един много важен документ, който има за цел именно да укрепи конкурентоспособността и да върне Европа на световната икономическа карта като наистина достойна сила, каквато заслужава да бъде. В този драфт се вижда една много реалистична оценка на предизвикателствата пред европейската икономика на фона на геополитическите разломи и все още съществуващия стремеж към зелената идея.

Това, което ме смущава отново обаче е, че ще се поставят нови изисквания. Анализът в документа е много обективен и той казва, че търсенето на нисковъглеродни европейски индустриални продукти е ниско заради тяхната висока цена; че веригите за доставки са все по-рискови; че зависимостта на Европа от суровини и енергийни ресурси расте и че регулациите са твърде много. Но смущаващото е, че отново се търси регулация и се налага изискването за нисковъглеродни индустриални продукти във всички обществени поръчки и държавни субсидии. Тоест ние отново ще имаме държавна намеса в този процес, която няма да се основава на себестойността, а на административните изисквания. Дали Европа ще постигне баланс между конкурентоспособността спрямо играчи, които нямат морални задръжки, и идеята за Зелената сделка, тепърва предстои да видим.

България в еврозоната: Инструмент, а не стратегическа цел

Няколко думи за България като член на Европейския съюз и важен фактор в европейската икономика. Усилията ни трябва да бъдат насочени в две направления: преодоляване на негативите от прибързаното влизане в еврозоната без подготовка на държавата и населението, и същевременно оползотворяване на възможностите, които носи членството. За мен еврозоната не е и не може да бъде стратегическа цел. Тя е един от инструментите за постигането на голямата цел – българите да достигнат възможно най-бързо стандарта на живот на средния европеец чрез ускорен икономически растеж и модернизация.

Очевидно е, че обещаваният „златен дъжд“ от инвестиции няма да се случи наготово. Ние тепърва с големи усилия ще трябва да получим нашата добавена стойност, защото моделът на българската икономика, основан на потреблението на домакинствата, ударното кредитиране и растящите държавни заеми, отива към изчерпване. Това го показва спадът на експорта и рекордният за Европа спад от над 9% на индустриалното производство.

Реформи и борба с олигархията

Предстои ни изключително сериозна работа, за да започнем наистина да се интегрираме в ЕС и еврозоната. А това означава на първо място да изгоним олигархията от властта и да спрем паричните потоци от публични ресурси към нея. Трябва да установим върховенство на правото, реално разделение на властите и работещо правосъдие. Да върнем прозрачността, отчетността и отговорността в държавното управление.

Трябва да възстановим демократичните пазарни механизми, които са изкривени от олигархията, и да освободим бизнеса от рекета. Необходимо е да създадем бизнес среда, която да отключи предприемчивостта на българина и да привлече инвестиции, които да променят структурата на икономиката към по-висока добавена стойност, иновативност и производителност. Трябва да обърнем внимание и на българските инвеститори, защото тяхната печалба остава тук.

Национален интерес и регионална стабилност

Вярвам, че можем да успеем, защото в обществото е налице огромна енергия за промяна. България има всички предимства – от уникална природа и наследство до съвременни постижения в иновациите, изкуствения интелект и информационните технологии. И най-вече – имаме прекрасно и талантливо младо поколение.

В този трудно предсказуем свят малките страни нямат право на илюзии и хаотични движения. Трябва да работим за укрепване на съюзите ни с политическа зрялост и ясно да поставяме нашите национални интереси пред великите сили. Стабилността и просперитетът все повече ще зависят от регионалните взаимодействия. С удовлетворение мога да споделя, че по време на моя деветгодишен мандат успяхме да превърнем България и Гърция в ос на стабилност, развивайки транспортната, енергийната и дигиталната свързаност. Очаквам тази ос да продължи и към Румъния, което е от решаващо значение за целия Балкански регион.

Благодаря ви за подкрепата, за лидерството и за прекрасната съвместна работа през тези години.