Смъртнатаа присъда на илюзиите  Яков Кедми за ерата на бруталния прагматизъм и новата американска империя

На 1 януари 2026 година геополитическата реалност вече не се диктува от брюкселски чиновници или декларации за човешки права. Тя се кове в „ремонтната работилница“ на Тръмп и Путин. В своето сензационно 53-минутно интервю, бившият шеф на израелската служба „Натив“ Яков Кедми прави нещо повече от анализ — той чете епитафията на една отиваща си цивилизация. Ако сте вярвали, че светът се движи от ценности, пригответе се за ледения душ на новия американски инструментализъм.

Анкоридж: Краят на „Руската заплаха“ и новата полярна ос

Централното събитие, което преначертава бъдещето ни, е срещата на върха в Анкоридж, Аляска. Според Кедми, това не е просто поредната дипломатическа софра, а „надгробният камък“ на старата политика на сдържане. Тръмп, воден от своя брутален бизнес нюх, е направил констатация, която взривява основите на НАТО: Русия не е заплаха.

„Тръмп стигна до извода: Русия не заплашва Европа. Няма военна заплаха от нейна страна... А щом е така, конфронтацията с Москва не е в националния интерес на САЩ.“ [00:03:50]

Защо Вашингтон прави този завой? Отговорът е в ледовете. Истинската голяма сделка между Тръмп и Путин е контролът над Арктика — нейният петрол, газ и редкоземни метали. В свят, в който Китай е единственият реален икономически хищник, Тръмп има нужда от Русия като „склад за ресурси“. В тази нова шахматна партия Европа е просто територия, която трябва да плаща за сигурността си, а не партньор, с който се съобразяват.

Украинската „жижа“: Формулата „Кеш плюс 10%“

Най-тежките думи на Кедми са запазени за Киев. Той описва украинския конфликт като „изкуствен продукт“ на предишната администрация, който Тръмп просто затваря като губещ проект. Новата американска валута е кешът:

• Прекратяване на филантропията: САЩ вече не са участник в конфликта. Тръмп е спрял всяко безвъзмездно финансиране.
• Търговският модел: „Искате оръжие? Няма проблем — плащате в брой, на момента, плюс 10% за американската хазна.“ [00:08:30]

Диагнозата на Кедми за Зеленски е окончателна: „Той ще се спука като мръсна жижа веднага щом приключи каденцията му.“ За анализатора украинската власт е изградена върху „национална култура на продажност“, която няма място в новия свят на големите договори.

Валдайската провокация: Кой дърпа конците?

Техническият разбор на атаката с 91 дрона срещу резиденцията на Путин е най-опасната част от анализа. Кедми категорично отхвърля версията за „украински успех“. За него това е прецизна операция, изискваща спътниково целеуказание, което само Великобритания или Франция притежават.

„Вие въобще с вашите тъпи мозъци разбирате ли с какво си играете? С каква страна си играете?“ [00:27:00]

Кедми предупреждава, че „отсчётът е започнал“. Когато Русия казва, че целите са определени, това означава, че тя вече не разглежда Украйна като основен враг, а Лондон като легитимна цел за ответни действия. Времето на прокси-войните свършва.

Инструменталните граници: Гренландия, Канада и съдбата на „Шакалите“

Визията на Кедми за бъдещето е почти плашеща. Той описва Тръмп като човек, който пазарува територии. Гренландия е само началото. Следващата цел е Канада. „Защо Канада е отделна? Там живее ли друг народ?“ — пита иронично Кедми. Според него абсорбирането на Канада от САЩ е въпрос на време. В това пренареждане Полша е наречена „шакалът на Европа“, който сам проси своето четвърто разделяне. В новия свят няма място за сантименти — има само активи и пасиви.

Част II: Петте пророчества на Кедми за 2026 година

Хронометърът на голямата промяна

За да не останат думите му само в сферата на теорията, изваждаме петте конкретни „маркера“, по които ще познаем дали анализът на Кедми се сбъдва в реално време през настоящата година:

1. Политическото изпаряване на Зеленски

Прогноза: Край на международния легитимитет на Киевския режим. Какво да следим: Ще позволи ли Тръмп провеждането на избори или ще инициира директна смяна на „фигурката“ в Киев чрез пълно спиране на икономическата издръжка. Кедми очаква „жижата да се спука“ веднага щом американският чадър бъде свит.

2. Арктическият икономически форум „САЩ-Русия“

Прогноза: Превръщането на Севера в зона на съвместна експлоатация. Какво да следим: Търсете новини за първите официални или тайни руско-американски проекти в Арктика. Според Кедми, това е „голямата награда“, заради която Украйна беше пожертвана в Анкоридж.

3. Агресивната интеграция на Канада

Прогноза: САЩ започват икономическо и политическо „поглъщане“ на северния си съсед. Какво да следим: Агресивни изявления от Вашингтон относно канадските ресурси или нови търговски ултиматуми, които ще поставят Отава в позиция на „новата Гренландия“.

4. Асиметричният удар срещу Лондон

Прогноза: Руският отговор за Валдай няма да бъде насочен към Украйна. Какво да следим: „Хирургически“ удари по британски или френски интереси — било то в Африка, в киберпространството или в стратегически морски кабели. „Времето започна да тече“, казва Кедми.

5. Голямото завръщане към Газпром

Прогноза: Пълният провал на европейската енергийна независимост. Какво да следим: Кога германските и френските индустриалци ще принудят правителствата си да подпишат нови договори с Русия, след като разберат, че американският „бизнес модел“ (скъп втечнен газ) ги води към деиндустриализация.

Заключение: Кедми ни оставя с посланието, че 2026 година ще бъде годината на „отварянето на очите“. В свят, в който правата на човека са „тоалетна хартия“, единственият грях е илюзията.

[00:00:17] Вальдман: Добър ден, скъпи приятели. Вие сте на канал Вальдман-LINE... Програма "Нейтральная зона". Както винаги с огромно удоволствие приветствам днешния гост Яков Кедми... Рад съм да ви видя.

[00:00:51] Кедми: Първо, благодаря на всички. Второ, самочувствието е по-добро, отколкото беше, но по-лошо, отколкото трябва да бъде. Твърде голям шок беше... Фенирален менингит — това не е най-хубавото нещо... Всичко се отрази на сърцето, на аритмиите, на клапите. Сега по малко ще ги ремонтираме.

[00:01:40] Вальдман: Какви събития в международната политика смятате за най-значими в изминалия фактически 2025 г.? 80 години от края на Втората световна война, срещата Путин-Тръмп на Аляска, СВО, 12-дневната израелско-иранска война, новата стратегия на САЩ, Китай, войната в Газа... Какво ви направи най-голямо впечатление?

[00:02:54] Кедми: На мен впечатление ми направи това, което смятам за най-критично... Най-основното, което се случи през двадесет и пета година, е това, че Тръмп дойде на власт и започна да осъществява политиката си на нови основи. Всичко останало е производно от това.

Тръмп започна да реализира логичен принцип... Той оцени политиката на САЩ изхождайки от понятието: какви са реалните национални интереси на САЩ. Това е политиката, на която се основава Путин. И Тръмп стигна до извода, че Русия не представлява военна заплаха за САЩ. Изводът: конфронтацията с Русия не е национален интерес на САЩ. Той започна да гради политиката си на този принцип.

Две световни държави, най-силни във военно отношение... в техен национален интерес е да търсят не конфронтация, а съвместно решение на проблемите. Това беше окончателно определено в Анкоридж. Основното там беше руско-американските отношения, отстраняване на конфликта. Тръмп каза: "Русия заедно със САЩ има огромен икономически потенциал, който искам да развия заедно и преди всичко в Арктика, имайки предвид огромните запаси от нефт, редкоземни метали".

Паралелно с това САЩ стигнаха до извода: Русия не заплашва Европа. Няма военна заплаха за Европа от Русия. А ако е така — руско-украинският конфликт е изкуствен, резултат от политиката на Байдън и европейските управници. И аз преставам да бъда участник в този конфликт. САЩ излязоха от този конфликт. Прекратена е военната помощ, прекратено е финансирането. Тръмп казва: "Това не е мой конфликт... не се ли разберете — аз си измивам ръцете". Нека се оправят сами.

Ролята на САЩ се свежда до едно: да печелят. Той каза: "Ще продаваме оръжие на Европа, ако искат... готови сме да продаваме оръжие на Украйна за пари, за налични плюс 10% в полза на американската държава и нищо повече. Нито един цент от американския бюджет".

По отношение на Китай: Китай е най-опасният икономически конкурент. Той не вижда в Русия конкурент... а в Китай — да. Но не смята да воюва с Китай. САЩ не смятат да воюват за Тайван. САЩ няма да воюват повече за нито една страна. Виетнам ги проучи, после Ирак, Афганистан. Какво дава Тайван? Микрочипове. Но за това никой не смята да воюва с ядрена държава под носа ѝ.

Трето: той не смята, че военен конфликт в която и да е точка на света е от полза за САЩ. Трябват му две неща: безконфликтна ситуация и устойчиви режими. Абсолютно не го интересува какъв е режимът в коя да е страна. Интересува го само: устойчив ли е или не? Демокрация, права на човека... можете да си представите какво направиха в САЩ с тоалетната хартия, на която бяха написани тези думи. Това вече го няма.

Тръмп призна, че трябва да се договаря с всяка страна поотделно. Приема Русия такава, каквато е. Има три фактора: икономически потенциал, устойчива власт и липса на противоречия в националните интереси. Границите на западния свят той ги определя инструментално. Той казва: "Трябва ми Гренландия. Ще я купя".

И назначи специалист по Гренландия. Но това е част от концепцията. Гледа на север и пита: "Какво е това с кленовото листо? Канада. Защо е отделна? Жителите на Торонто толкова ли се различават от тези в Чикаго?". Той казва: "За нас е по-добре Канада да е в рамките на САЩ. САЩ ще бъдат по-силна страна с нейните богатства". Особено предвид конкуренцията с Китай. Тогава САЩ ще делят с Русия това, което е най-ценно — Арктика плюс Гренландия. Гренландия пошла, Канаде приготовиться. Това е въпрос на време.

Следва продължение за атаката срещу Валдай и „тупоголовите“ англичани. Да пускам ли Част 2 (след 21:28)?

Транскрипт: Част 2 (00:21:28 - 00:32:44)

[00:21:28] Вальдман: Разбира се. Исках да поговорим за специалната военна операция... Световните медии обсъждат опит за атака на украински безпилотници срещу Валдайската резиденция на президента на Русия Путин в Новгородска област. Сергей Лавров каза за 91 свалени безпилотника. Украйна отрича, иска доказателства. Позволяват ли средствата за космическо или електронно разузнаване да се определи реално накъде лети апаратът? И струва ли си да търсим връзка между тази атака и рождественото обръщение на Зеленски, в което той недвусмислено пожела смърт на Путин?

[00:23:01] Кедми: Е, глупостите, които говори несуразният Зеленски... вече съм казвал неведнъж, това е за психиатър. По отношение на всички спорове — когато Русия представи, а аз се надявам скоро да представи обломките на свалените безпилотници, тогава всички въпроси отпадат. 91 безпилотника са свалени, има достатъчно количество отломки.

От гледна точка на самата операция — тя е невъзможна без добро спътниково разузнаване и системи за целеуказание, целеуказване и връзка със спътниците. В Европа, американците в дадения случай не участват, има само две страни, които притежават тези способности. Едната в най-голяма степен — Великобритания, другата в по-малка степен — Франция. Без помощта на двете или на една от тези страни такава операция е невъзможна.

Спътниковото разузнаване, електронното разузнаване, което покрива и цялата територия на Русия, и разбира се, всичко между Русия и Украйна, прави невъзможно да не се определи нито запускът на тези безпилотници, нито управлението им, нито връзката с тях. Това позволява точно да се определи кой, кога, с кого и защо е провел тази операция. И защо тя е минала така, а не по друг начин.

Доказателствата от електронното и спътниковото разузнаване са достатъчни за разузнаването на собствената страна, за да определят всичко, но обломките на безпилотниците — това е доказателство, с което е безполезно да се спори. Ще бъде напълно ясно що за безпилотници са това, къде са направени, кога са произведени и прочее.

Това е едната част, чисто техническата. А второто... ясно е, че това не го е направил Зеленски, това не е украинската армия. Тоест ясно е, че са управлявали това задължително англичаните. Дали е имало там французи, не знам. Но имам въпрос към тези умници, които предприеха тази стъпка. Скажете, вие клинични идиоти ли сте? На какво се надявахте?

Та нали ако, не дай си Боже, тези сгради бяха повредени? А ако, не дай си Боже, имаше човешки жертви — не говоря за президента на Русия, а сред неговия апарат? Как мислите, как би реагирала Русия? Как тя би трябвало да реагира? Вие въобще с вашите тъпи мозъци разбирате ли с какво си играете? С каква страна си играете?

Това, че не се случи, можеше само да ви спаси, защото иначе сега цяла Европа и целият свят щеше да е друг. Но трябваше да се мисли, когато се прави. Направих провокацията — и какво, стана ли ви по-добре? Положението на Украйна укрепи ли се? Съотношението на силите укрепи ли се?

Нали Тръмп се отнесе към това с осъждане. Той не каза: „това е руска провокация, не вярвам“. Не. Той каза даже повече: това ще повлияе на нашето отношение към конфликта и не в най-добрата посока от гледна точка на Украйна. Същото каза и президентът на Русия: ние променихме отношението си към конфликта в резултат на тази провокация.

И пак същият въпрос: и какво постигнахте? Какво вие, тупоголови, неспособни да мислите, неспособни да разчетете обикновен шахматен ход Е2–Е4? Днес вашето положение е по-лошо, отколкото беше. И вашето, и на вашия клиент — този наркоман. Аз гледам на това чисто от държавна гледна точка. Повлия ли това в по-добра за тях страна? Не. Защо? Защо? Един Господ знае.

А всичко останало са технически детайли. Кой каза? Лавров: „Ние определихме целите и времето за нанасяне на удари в отговор на тази провокация“. Както се казва — отсчётът започна. Времето тече. Времето започна.

[00:29:44] Вальдман: Буквално преди ефира руските медии публикуваха информация, че е нанесен много силен удар по портовата инфраструктура в Одеска област. Коментаторите съобщават, че това е отговор на атаката срещу Валдай. Адекватен отговор ли е това?

[00:30:27] Кедми: Не, това е неадекватен отговор на неадекватни идиоти, които не знаят за какво говорят. Въобще такова понятие като „средства за информация“ — американски, руски, израелски... аз на това гледам със съвършено презрение. Какви средства за информация? Каква е тази лъжа там в по-голямата си част? Кой съобщава тези съобщения? Откъде са ги изсмукали? От кой орган и при кого?

Това не са средства за информация. Това е това, което навремето бяха сплетните. Слуховете. През есента на 41-ва година в Москва за разпространяване на слухове са разстрелвали на място. Без съд. И слуховете спряха. Днес е същото. Слухове, сплетни... но днес има вестници, интернет, има дебилна публика — електорат, който вярва на всяка глупост. Интернет са същите тези слухове. Аз още в Съветския съюз, бидейки дете, престанах да вярвам на слухове. Отучих се, избавих се. Научих се да слушам и пропагандата — официална и неофициална, съветска и западна — и да ги различавам. Но сегашното поколение нищо не умее, нищо не знае и не иска, не му е интересно.

Това, че е нанесен удар по Одеса — факт. С каква цел? Това вече са догадки. Да се измисли нещо и да се привърже към това, което им се струва.

Следва продължение за срещата Тръмп-Зеленски, "примирието за 60 дни" и съдбата на Европа. Да продължавам ли с Част 3 (от 00:32:44 нататък)?

Показать процесс размышления

Продължаваме с Част 3, която обхваща анализа на срещата между Тръмп и Зеленски, провала на идеята за примирие и бруталния коментар на Кедми за политическата психика на украинското ръководство.

 [00:32:44] Вальдман: Ясно. На пресконференцията след срещата на Тръмп със Зеленски, президентът на САЩ каза: „ще видим след няколко седмици дали мирният план ще успее“. Той не постави краен срок. Зеленски пък разказваше за някакви 15-годишни гаранции за сигурност, които били съгласувани на 100%. Освен това Зеленски поясни, че споразумението от 20 точки трябва да бъде подписано от четири страни: Украйна, Европа, Америка и Русия. Тук възниква въпросът: първо, издава ли Зеленски желаното за действително? И второ – Европа откъде се взе там и какво значи „Европа“? Кой от Европа? Урсула фон дер Лайен?

[00:33:51] Кедми: А той не указа ли на какъв цвят хартия трябва да бъде написано това? Розова на точки или жълто-синя? Пълна глупост. Основното, което беше на срещата с Тръмп — и всички бягат от това — е следното: Зеленски дойде при Тръмп и се опитваше да го убеди да подкрепи тази идиотска идея, че трябва да се въведат 60 дни примирие, за да се проведе в Украйна референдум относно това какви територии може да се дадат на Русия.

Тръмп на това му каза вежливо: „Чуш, пълна глупост. Никакви примирия, никакви референдуми. Вземай си идеята, заври си я там, където има място, и се махай“. Тоест Тръмп не се съгласи с този подход. И цялата тази авантюра — „дайте да обявим примирие под друг сос“ — се спука. Това е резултатът от срещата с Тръмп.

А второто, което Тръмп каза: „Приемай условията на Русия. Ако не ги приемеш, Русия на по-малко няма да се съгласи“. Това е всичко. Всичко останало — опитите да се замаже, да се размие какво е било на преговорите — е същото като да обсъждаме цвета на хартията, на която ще се печата този бред.

Но под това стои още една по-сериозна проблема с тяхната психика, с тяхното разбиране, с техния политически кретинизъм. Самият Зеленски каза: „Моята цел беше да повлияя на Тръмп, за да застави той Путин да приеме нашите условия“. Само чуйте тази голиматия! Допуснете, че този идиот и неговите господари са смятали, че могат да повлияят на Тръмп. Но след Анкоридж да се изхожда от това, че Тръмп ще се опита или ще бъде готов да натисне Путин — това е абсолютна глупост. Не разбират.

Анкоридж постави надгробния камък над всички тези, които мислят, че САЩ ще притискат Путин или Русия. Там беше сложен край на това. САЩ след Анкоридж са готови да говорят с Русия, да водят преговори, но не да притискат. Не Тръмп и не върху Путин. Затова всички сметки, че това може да проработи, са на умствено изостанали кретини, които са се напушили с бог знае какво. Това го няма. Това не може да бъде дори по принципите на САЩ.

[00:37:43] Вальдман: Още един нюанс. Един „заполошен“ премиер-министър на Полша, Доналд Туск, буквално днес заяви: „САЩ са готови да разположат войски в Украйна в рамките на следвоенните гаранции... включително присъствие на американски войски на границата или на линията на съприкосновение“. Това са лични фантазии на Туск или нещо друго?

[00:39:16] Кедми: Той си го изсмуква от пръстите. Туск може да говори само за едно: ако иска, за това, че американски войски може би ще се разположат на полско-руската граница. И нищо повече. И само със съгласието на Русия. Въобще, когато чуя Туск или другите, се сещам за думите на Маяковски за полския паспорт... как се пулят на него: „Какви са тези новини?“. Той е премиер на държава. Тази държава е Полша. Това, че тя днес е „сериозна държава“... много бързо Полша ще стигне до четвъртото и окончателно разделяне. Те сами си го просят, те умоляват: „Разделете ни още веднъж, ние по друг начин не можем“. Ние сме шакалите на Европа, за които Чърчил каза: „Повече не ме карайте да се срещам с тези отмръзнали хора“. Те са ненормални. Е, така и ще свършите — като шакали.

Следва финалната Част 4: „Вор на жулике сидит“, корупцията в Украйна, „жидо-бандеровецът“ и пристъпите на антисемитизъм в руския ефир. Да завършваме ли?

ами пусни я

Продължаваме с финалната част на транскрипта. Тук Кедми е най-остър в квалификациите си за вътрешната ситуация в Украйна, съдбата на политическата класа и провокациите в медийното пространство.

 [00:40:48] Вальдман: Да преминем към темата за корупцията. Преди празниците се появиха публикации за поредния корупционен скандал в най-близкото обкръжение на Зеленски, включително замесване на жена му, някакви записи... Смятате ли, че това е съзнателно изтичане на информация от страна на администрацията на Тръмп, за да притиснат Зеленски към мирно споразумение? И въобще, на Запад започнаха ли да разбират реалността на това, което представлява днешната украинска власт?

[00:41:35] Кедми: Западът не е започнал да разбира и няма да започне, те не са в състояние. Аз си спомням какво говорех за Украйна още докато работех там и след това. Мога да го кажа на руски: „В Украйна вор на жулике сидит и крадец го подкарва“. Там няма никой в Радата, който да не е бил купен два-три пъти. Корупцията е основата на украинското общество — била е, е и ще бъде. И при царя, и след него, и при съветската власт.

Това е страна, в която бандит беше премиер-министър. Бандит със своите бандити от Днепропетровск. После от същия град се появи онзи жидо-бандеровец [Коломойски], когото сега съдят — малко му е да го обесят. Те са готови да продадат родната си майка четири пъти на различна цена. Това е Украйна — национална политическа култура на продажност. Дори синът на Байдън каза сега: „Украйна е най-корумпираната страна в света“. Ами аз съм я виждал тази корупция, знам размерите ѝ. Че се ползва за натиск? Ами тя винаги се ползва. Всички подли революции започват като „борба с корупцията“. ЦРУ свали Мосадък в Иран точно по този начин — с обвинения в корупция.

[00:45:10] Вальдман: Леонид Кучма даде голямо интервю за BBC и каза за Зеленски следното: „Не знам какво ще реши за изборите, но на Украйна и след войната ще ѝ трябва неговият авторитет от световно ниво“. Каква е вероятността Зеленски да се опита да се преизбере чрез административен ресурс, въпреки всичко?

[00:45:50] Кедми: Всеки, който говори, че в Украйна са възможни избори, просто не разбира за каква страна говори. В Украйна избори няма, не е имало и няма да има. Ще има покупко-продажба на гласове и власт. Международният авторитет на Зеленски почива на раздута, примитивна пропаганда за идиоти около този нищожен, празен, безмозъчен наркоман. Но на Запад всичко „минава“. Оная дура, дето знаеше само да пържи кюфтета [Тихановска], я смятаха за президент на Беларус. И къде е тя сега? Жена на измамник, когото трябваше да затворят в затвора и да не го пускат. Цяла Европа се възхищаваше на английския ѝ — на нивото на умствено изостанало дете в африканско село. Същото е и със Зеленски. Той ще се спука като мръсна жижа веднага щом приключи каденцията му. Надявам се народът на Украйна да се разплати с него. И с Кучма също, и с всички тези, които доведоха народа до това ужасно състояние.

[00:48:15] Вальдман: И последен въпрос, Яш. В руския ефир, в програмата „Время покажет“, депутатът Бородай и професор Осипов започнаха отново да развиват темите, че Хитлер и Гьоринг са били наполовина евреи. Пак се говори за проекта „Нова Хазария“ и „Небесен Йерусалим“ в Украйна. Какво се случва в главите на тези хора?

[00:49:10] Кедми: Това е поредният пристъп на кретинизъм на базата на антисемитизъм. Защо на тези психически неуравновесени хора, на тези антисемити, им дават възможност да говорят по държавните канали — това е проблем на тези канали и на руската държава. Но това влиза в графата на патологията — обикновен пристъп на кретинизъм на почвата на антисемитизма. Нищо ново, нищо оригинално. Просто поредната глупост за електората.

[00:50:50] Вальдман: Яш, благодаря ви много за това откровено и дълбоко интервю. Пожелавам на вас и на вашите близки преди всичко здраве през новата 2026 година. Дано тя бъде по-спокойна за всички ни.

[00:51:20] Кедми: Благодаря и на вас. Желая здраве на всички зрители. Да си отварят очите и да мислят с главите си.

[00:51:54] Вальдман: Благодаря. До нови срещи.