Нещо не е наред, нали? Усещате го в новините, в разговорите с приятели, може би дори в собствения си бюджет. Едно всеобхватно чувство на нестабилност се е настанило в западните общества. Политическите скандали, икономическото неравенство и социалното напрежение вече не са изключения, а ежедневие. Докато мнозина споделят тази тревога, малцина разбират дълбоките механизми, които я задвижват.

Професор Ричард Улф, икономист, известен със своите ясни и безкомпромисни анализи, предлага обяснение. То не е успокояващо, но е изключително проницателно. Според него не става въпрос за временен спад или политическа грешка, а за фундаментални пукнатини в основите на западната икономическа система. Тази статия дестилира пет от неговите най-въздействащи и шокиращи прозрения, които ще променят начина, по който гледате на света около вас.

Процъфтяващата фондова борса е симптом на болест, а не на здраве

На пръв поглед звучи напълно нелогично. Политиците и медиите често сочат растящите фондови пазари като доказателство за икономическа мощ. Според проф. Улф обаче истината е точно обратната.

Той обяснява, че западните правителства, особено това на САЩ, непрекъснато наливат в системата огромни количества новосъздадени пари чрез бюджетни дефицити. В миналото тези пари биха стимулирали производството на повече стоки и услуги. Днес обаче това не се случва.

Индустриалното производство отдавна се е преместило в страни като Китай, Индия и Бразилия. Тъй като парите не могат да финансират производство, което вече не съществува на Запад, те се насочват към финансовите пазари. Така фондовият пазар се превръща в единственото място в икономиката, където инфлацията се празнува като успех, вместо да се разглежда като симптом на дисбаланс.

Парите надуват стойността на финансовите активи (акции, облигации), без това да е подкрепено от реален растеж в производството на стоки и услуги. Това създава, по думите на Улф, „самоподдържащ се инвестиционен балон“. Процъфтяващата борса се оказва просто мираж, който прикрива дълбокия упадък на реалната икономика.

Западът проспа собствения си индустриален колапс

Нищо не илюстрира този упадък по-ярко от историята на Детройт. Някога градът е бил перлата в короната на американския индустриален капитализъм – мястото, което президентите с гордост са показвали на чуждестранните си гости.

Днес, описва Улф, картината е апокалиптична. Той описва Детройт като „катастрофа“, град, в който половината къщи са изоставени, а огромни райони приличат на бойна зона – „странна версия на Ивицата Газа или разрушен Дрезден“. Населението се е сринало от 1,75 милиона на 700 000 души.

Най-шокиращото е, че този 30-годишен колапс се е случил, докато Западът е бил напълно „сляп“ за паралелния процес – експлозивната индустриализация на Китай, която е действала като „прахосмукачка“, изсмукваща производството.

"Преди 30 години Детройт, Мичиган, беше центърът на американската автомобилна индустрия. Това беше най-успешният пример за съвременен индустриален капитализъм, който съществуваше в света... През последните 30 години, докато китайската икономика процъфтяваше, Детройт се превърна в катастрофа."

Това прозрение е толкова въздействащо, защото разкрива огромен, материален провал, който е бил систематично игнориран от политическия и медиен елит в продължение на десетилетия. На фона на този упадък обаче, Улф забелязва „малки знаци“, че населението започва да намира начини да изрази своя „ужас“ – като например избора на афроамериканки за кметове в Детройт, Сиракюз и Олбъни. Това са ранни симптоми на политическо отхвърляне на статуквото.

Този вътрешен упадък не се случва във вакуум. Той създава уязвимост, която, според Улф, САЩ вече експлоатират в собствения си заден двор – Европа.

Европа се превръща в ресурсна колония на Америка

Според проф. Улф отношенията между САЩ и Европа са се променили фундаментално. Дългогодишният съюз е заменен от нова, много по-мрачна динамика.

Основната му теза е, че САЩ вече не гледат на Европа като на равностоен партньор, а като на източник на ресурси, които трябва да бъдат извлечени в подкрепа на собствената им икономическа борба с Китай.

Улф дава конкретни и шокиращи примери: Европа е принудена да се ангажира със закупуването на американски втечнен природен газ (LNG) на стойност 750 милиарда долара и да инвестира подобна сума от 750 милиарда долара в американската икономика.

Иронията е жестока: това се случва в същия момент, в който европейските правителства казват на собствените си граждани, че вече не могат да си позволят социалната държава. Разходите за здравеопазване, пенсии и образование се орязват, докато богатството на континента се източва към САЩ.

Заключението на Улф е мрачно: подобна политика е политически невъзможна и неустойчива, освен ако не е придружена от огромна разсейваща маневра.

Руската заплаха е изкуствена истерия, която прикрива отчаянието

И тази разсейваща маневра, твърди Улф, е истерията около руската заплаха. За европейския политически елит, чиято кариера е изградена по време на Студената война, наративът за руската заплаха е единственият познат и работещ инструмент.

Тази истерия, която Улф нарича „напълно измислена“, служи на две основни цели. Първо, тя оправдава огромните военни разходи, които в крайна сметка облагодетелстват американския военно-промишлен комплекс. Второ, тя осигурява външен враг, който може да бъде обвинен за болезнените съкращения на социалните програми. Много по-лесно е да кажеш на хората, че пенсиите им се режат заради „руската агресия“, отколкото да признаеш системния икономически провал.

Улф е категоричен, че Русия няма нито капацитета, нито желанието да нахлуе в Европа. Истерията е политически театър, роден от отчаяние.

"Това е отчаян опит на хора, чието политическо значение и кариера са към своя край... Цялата им кариера от самото начало беше да подчинят своите страни и собствения си живот на Съединените щати."

Живеем в "предреволюционен момент"

Всички тези фактори – икономическа криза, ослепял и делегитимиран политически елит, нарастващо социално недоволство – водят до това, което проф. Улф нарича „предреволюционен момент“. Това е състояние, в което съществуващата система вече не е приемлива за огромна част от населението.

Той дава за пример избора на „мюсюлманин-социалист“ за кмет на Ню Йорк. Според него това не е глас за социализма, тъй като повечето хора дори не могат да го дефинират. Това е глас против статуквото. Настроението е: „...да опитаме това, защото това, което имаме сега, е напълно неприемливо.“

Тази криза на легитимността отваря вратата за фундаментална промяна. Улф очертава три възможни сценария или „революции“, които могат да произлязат от този момент:

1. Откровен фашизъм: Реструктуриране на обществото отгоре надолу, при което демократичните фасади се премахват в името на реда и контрола.

2. "Ню Дийл" експлозия: Мощен ляв завой, подобен на реформите на Франклин Рузвелт в САЩ през 30-те години, предизвикан от голяма криза и целящ преразпределение на богатството в рамките на капиталистическата система.

3. Дълбока социалистическа трансформация: Фундаментална промяна на самата икономическа система. Фокусът тук е върху демократизацията на работното място (например чрез работнически кооперативи), за да се адресират коренните причини за неравенството, а не само симптомите му.

Коя революция ще изберем?

Анализът на професор Ричард Улф е отрезвяващ. Той рисува картина на един Запад, хванат в капана на финансови миражи, които прикриват реален индустриален колапс. Тази вътрешна слабост позволява икономическото му подчиняване, което от своя страна изисква политически театър и изкуствени заплахи, за да се отклони общественото внимание. Тази верижна реакция тласка обществата към фундаментална точка на пречупване.

Според проф. Улф въпросът вече не е дали идва промяна, а каква ще бъде тя. Кой от трите пътя ще поемем?