Винаги съм се чудил какво толкова плаши хората фотографският обектив. И преди, и сега срещаме абсурдни ситуации на агресия към фоторепортерите, които опитват да си свършат работа. За хора като мен, видели какво ли не през последния близо половин век, остава дискусионен въпрос. Какво толкова пречат обективите на политици, бизнесмени, звезди и всякакви силни на деня. Особено днес, когато всичко се случва буквално в кадри. Или поне facebook-вално.
Като се връщам 40 години назад и си спомням как работеше един фоторепортер ми се струва, че действително е било лесно. Поне привидно. В своята работа ние познавахме  всички ударници, герой на труда, знатни тъкачки и пр. Защото като отида в дадено предприятие първо те пращат при бригадира, после при профпредседателя и накрая при началника на цеха и той да каже своето благоволение кой заслужава да снимаме и изтипосаме във вестника. Оказваше, че са почти едни и същи хора, но такива бяха времената, само най-заслужилите попадаха в обективите. А другото тактично не се показваше. Тактичното изчезна с идването на демокрацията, която донесе хубави неща, но и лоши за работата ни. С големите апарати и камери си личахме от километър, и вместо всички да бягат към нас то обратното всички се крият като от прокажени. Появиха се новоизпечени * бизнесмени* , които своите фирми ги имаха за неприкосновена зона и пиле неможеше да прехвърчи камо ли фоторепортери, охраняваха ги така както сега охраняваме турската граница. Иди му обяснявай, че му правиш скрита безплатна реклама. Започнаха се разправии, че ще има трошене на апарати и камери.
Спомням си един колкото смешен, толкова и тъжен случай с наш колега репортерът на вестник *Делник*, който изписа бая мастило и се отърва от съд,  както го заплаши госпожата която беше случайно попаднала в кадъра. Снимката беше такава, Жеко Жеков, вижда улично дърво близо до автобусна спирка, украсено като коледна елха от найлонови торбички и му праска един кадър със заглавие *Украса*. Нещеш ли госпожата заедно със съпруга си пристигат в редакцията. На оперативката главният редактор г-н Котев едвам убеди госпожата, че колегата е снимал дървото а не нея. Тя не миряса и поиска извинение във вестника, както и беше сторено. И моя милост съм изпадал в последните години в подобни ситуации, било то по време на избори, пазари и снимки на улицата например. Веднъж дори за малко да ни набият в един пункт за старо желязо. Сякаш за да се потвърди, че старите страхове ръжда не хващат. Особена важност започнаха да си придават публичните личности. Да се чуди човек, хем държи да е публичен, което предполага по-често лицето му да е обект на снимки, хем се дърпат от обективите.ои се сърдят, че ги снимаме.
През есента на 2011 година незнаен депутат /явно много обиден на фоторепортерите/ предлага да се забранят всякакви снимки на граждани без тяхно разрешение. Ударът дойде много изненадващо, питахме се как ще работим и дали да не си носим пижами за панделата която ни гласяха, тези в парламента. За щастие здравият разум надделя и предложението не мина в парламента. Поне засега духът е затворен в бутилката,
 но не се знае как ще гласуват в парламента. Да не се наложи да се преоборудваме със шпионска техника за снимане и дегизирани да работим, тогава трябва и трудовата ни категория да стане първа, като на миньорите, полицаите и армията.