Едно щурче напряга сетни сили
сърцето ми с лъка да покори.
Без дъх остана, щурчо, да се силиш.
Поспри за миг, а после ускори
мелодията в тази топла вечер,
но с други звуци, с друга тежина,
защото тези ги откраднах вече
и ги изпратих на една жена.

Ограбих те щурецо, за което
се моля аз за твоя чист талант.
Поне веднъж повярвай на поета
и му прости, щурецо-музикант!
Жената всъщност всичко наблюдава
в екрана на луната – всеки миг…
А утре вечер, както подобава,
ще й призная аз с виновен лик,

че звуците в сърцето й са твои,
че много дълго търсих в тебе аз
една небесна вечер като моя,
един талант, искрящ като елмаз,
с които да й се представя впрочем
във храма на голямата любов.
На времето по грапавата плоча
вървя и съчинявам образ нов…

Ела, Любов! Ела, неповторима!
Седни до мен и глътка джин изпий.
Наистина ли искаш да ме има?
Ако не искаш - с обич ме убий!