Ямболски съд осъди млад мъж да плати 6 000 лева обезщетение след нощ на насилие и заплахи с оръжие
На 27 май 2026 г. Ямболският районен съд постанови решение по гражданско дело, заведено след инцидент от 1 март 2024 г. на паркинга пред магазин в центъра на Ямбол. Случката вече е разгледана в наказателен порядък – извършителят К. Б. К. се е признал за виновен по споразумение пред същия съд. Сега съдът определя размера на обезщетението, което той дължи на пострадалия Г. С. Т. Това, което следва, е реконструкция на събитията според показанията на свидетелите, съдебномедицинската експертиза и одобреното споразумение по наказателното дело – всички събрани в хода на съдебното производство.
Всичко започнало заради момиче
Поводът за конфликта е банален, почти архетипен. Момиче, което преди е излизало с ответника К. К., вече е приятелка на пострадалия Г. Т. Напрежението ескалира дни преди инцидента – К. К. изпраща мартеница чрез общо познато момче, с послание, предназначено за нея. Г. Т. реагира остро.
Свидетелят Г. – познат и на двамата, присъствал на събитията – описва пред съда как Т. се появява и недвусмислено слага граница: „Казал, че ако още нещо дадат на Р., ще им избие зъбите." После се разчува, че компанията на пострадалия Т. чака ответника К. на паркинга на „*******" и „щели да го пребият". Свидетелят се завръща на място. „Когато спрял колата, компанията на Г. тъкмо щели да започват да бият ответника" – разказва той. Опитал да ги раздели. Там обаче нещата излизат извън контрол.
„Ще ви заколя всичките. Знам ви къде живеете."
Одобреното от съда споразумение по наказателното дело документира точните думи, изречени от ответника К. К. онази вечер. „Ще ви заколя всичките. Знам ви къде живеете. Не ме е страх, ще го излежа. Знам къде си паркираш колата. Ще видиш с кой ще си имаш работа. Я. ще ти се стори тесен." Думите са придружени с действия – извадено хладно оръжие и газов пистолет, насочен директно към пострадалия Г. Т. Следват удари с юмруци в главата и лицето.
На 3 март 2024 г. – два дни след инцидента – съдебен медик констатира при прегледа на Г. Т.: контузия на лявата половина на долната устна с разкъсно-контузна рана, оточни и болезнени тъкани. Повредена е и метална конструкция на долните зъби, която впоследствие е коригирана от стоматолог. Диагнозата: временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Бащата: „Можел е да го убие"
Сутринта след инцидента бащата на пострадалия Г. Т. – свидетелят Т. – вижда сина си: „доста насинено лице, подут, със синини и паднали брекети". Синът му разказва какво се е случило предната вечер. Бащата възпроизвежда пред съда това, което е чул от него – заканите, оръжията: „нож или сабя, а и пистолет, с патрон в цевта, който опрял в главата на ищеца." Това е преразказ от второ лице – бащата не е бил очевидец на инцидента. Одобреното споразумение по наказателното дело борави с по-общата формулировка: пистолетът е бил „насочен към" пострадалия.
Независимо от точното положение на оръжието, най-тежкото преживяване за пострадалия Т. идва по-късно – в полицията. „Най-големият шок за сина му бил, когато разбрал, че имало патрон в цевта" – разказва бащата пред съда. „Споделил с мен, че е можел да го убие."
Газовият пистолет технически не е огнестрелно оръжие. Но в нощ на хаос и закани, с патрон в цевта и оръжие насочено към теб, разграничението между реална и въображаема смърт рухва. Именно това е механизмът на психологическата травма при заплаха с оръжие: не е необходимо увреждането да е физически тежко, за да остави дълбока следа. Мозъкът не прави разлика между „едва ли е щял" и „е можел".
Животът след онази нощ
Физическото зарастване е отнело седмици. Психологическото – продължава. Бащата свидетелства, че синът му излизал, „но постоянно се оглеждал". „Когато се запознаел с момиче, от далече питал дали има приятел, защото се притеснявал нещо да не се случи." Добавя: „Тази травма ще му остане за цял живот."
Заплахите не са спрели веднага след инцидента. Ответникът К. К. изпращал съобщения чрез месинджър по времето на разследването – „в рамките на 2-3 дни", след което се извинил. Извинението обаче идва след повдигнатото наказателно обвинение, а не преди него.
Версията на ответника: „Шегувах се"
Защитата на К. К. изгражда алтернативна картина. Свидетелят Г. – призован от страната на ответника – описва пострадалия Т. и компанията му като агресорите, а ответника К. К. като застрашен, принуден да се защитава: „Видял, че Г. заплашва К. и били започнали да се блъскат." Твърди, че ответникът извадил „декоративен меч, за да спрат да го бият", и че „когато се качил в колата, К. бил много уплашен, треперел". Свидетелят добавя, че лично не е виждал К. да има огнестрелно оръжие.
По отношение на насочения пистолет самият ответник К. К. е заявил, че „се шегува". Съдът не приема тази логика. Шегата, придружена с патрон в цевта и изречени закани пред свидетели, е одобрена за наказателно преследване и завършва с признание за вина по споразумение.
Възражението, че пострадалият Т. сам е провокирал ситуацията, е отхвърлено изрично. „Уврежданията на ищеца, начинът и последователността на нанасянето им изключват възможността действията на ответника да са предизвикани от думи или действия на пострадалия или да са адекватна и моментна реакция с цел самозащита" – пише в мотивите си съдия Марина Христова Иванова.
Решението
Съдът уважава частично и двата иска. За престъплението по чл. 144 от НК – закана с убийство – присъжда на пострадалия Г. Т. 5 000 лв. от исканите 10 000 лв. За телесните увреждания – 1 000 лв. от исканите 5 000 лв., отчитайки, че не са представени доказателства за усложнения или продължителен възстановителен процес. Към двете суми тече законна лихва от датата на увреждането – 1 март 2024 г.
Ответникът К. К. дължи и съдебни разноски – 552 евро в полза на пострадалия Т. и 102 евро държавна такса по сметка на РС-Ямбол. Пострадалият Т. от своя страна дължи на ответника 450 евро разноски за адвокат – следствие от отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му.
*Делото е образувано по описа на РС-Ямбол за 2025 г. като гражданско дело № 20252330103036. Наказателното производство е приключило по-рано – с одобрено споразумение по НОХД № **/2024 г., с което К. К. се е признал за виновен по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
Бел. Яс - За материала е използван ИИ на Антропик. Ако имате правни проблеми непременно се косултирайте с живи юристи