"Ако руснаците са лоши, то тогава ние българите сме неблагодарни, кърваво неблагодарни!
В това интервю журналистът Мартин Карбовски анализира актуалната политическа обстановка в България, като критикува съвременното управление и липсата на държавна визия. Той въвежда провокативния лозунг „Долу тази Европа“, с който призовава за фундаментална реформация на европейския модел в посока на по-голяма икономическа ефективност и суверенитет. Според него българското общество страда от подмяна на ценностите и системно разрушаване на националната идентичност, започнало още с премахването на наборната армия. Карбовски изразява скептицизъм към либералната демокрация, определяйки я като провален проект, който обслужва външни интереси чрез мрежа от неправителствени организации. В разговора се подчертава нуждата от ребългаризация и завръщане към консервативните корени, за да се спре разпада на държавността. Авторът призовава за реален диалог между различните обществени групи, преди социалното разделение да е довело до необратим конфликт.

• Основни стълбове на критиката към ЕС: Карбовски идентифицира пет ключови проблема на съвременна Европа, които трябва да бъдат премахнати чрез реформация:
  1. Мигрантска политика.
  2. „ЛГБТ“ (в източника: „лъгабата“) идеология.
  3. Зелената сделка/политика.
  4. Ковидната политика (ограничения и мерки).
  5. Военната реторика и ангажираност.
• Визия за нова Европа: Целта е създаването на „ефективна Европа“, която се фокусира върху бизнеса, поддържа отношения с всички глобални играчи и се освобождава от „кухите фрази“ на либералните ценности.
• Свобода на мнението: Карбовски твърди, че в сегашната Европа е невъзможно да изразяваш симпатии към страни като Русия без риск от стигматизация, което противоречи на фундаменталните принципи на демокрацията.

• Правителството се описва като „класическо правителство на ПП“, сравнявано с това на Иван Костов, но с по-радикална „ястребска“ реторика.
• Надежда Михайлова: Посочена е като пример за трансформация от символ на демокрацията в „ястреб“, чиято основна цел е победата над Русия, пренебрегвайки предишните си позиции (например за съкращаване на българската армия).

• Измамата на „края на историята“: Цитирайки Марко Рубио, той подчертава, че либералната демокрация се е оказала „страшна глупост“.
• Унищожаването на армията: Критикува се решението за нарязване на българските ракети и съкращаване на 150-хилядната армия под външен натиск (НАТО и Турция), докато днес същите политици призовават за превъоръжаване.
• Подмяна на ценностите: Капитализмът, пазарът и демокрацията са определени като „кухи фрази“, които не са се реализирали според първоначалните обещания.
• Социалистическото наследство: Изтъква се, че настоящата държава ползва инфраструктура (електрификация, язовири, Тец „Марица Изток“, АЕЦ „Козлодуй“), изградена по време на социализма, която сега се руши или експлоатира неправилно.

• Символизъм на хижата: Хижата, построена от предците („гламавите комунисти“), днес е място на „непозволени сексуални неща“ и е пред прага на опожаряване.
• Употребата на деца: Източникът категорично твърди, че в хижата деца са били употребявани (тема за педофилия), а либералните елити и службите прикриват истината.
• Провал на правоохранителната система: България е описана като държава, в която полицията е свързана с наркотрафик, а институциите не работят за гражданите, а за чужди НПО-та и влияния.

• Подмяна на героите: Метафорично се описва свалянето на портретите на Ботев и Левски и замяната им със символи на „шарената империя“ (травестити), което дезориентира подрастващите поколения (Gen Z).
• Образователен разпад: Критика към модерните образователни методи (таблети, финландски опити) за сметка на доказани системи като тази на Сендов или Лозанов. Младите хора са описани като „атомизирани“ и лишени от концепцията „България“.
• Войната на думите: Изчезването на понятия като „международно съперничество“ и подмяната им с едностранна пропаганда, където действията на Запада са винаги „добри“, а тези на Русия – винаги „зли“.

1. Ребългаризация: Въвеждане на държавна политика за възстановяване на националната идентичност и ритуали.
2. Ефективно управление: Преминаване към „простичко“ управление – баланс на енергоносителите, лява социална политика и облекчения за инвестиции.
3. Национална пропаганда: Използване на културни митове (по примера на гръцкия „Зорба“) за изграждане на положителен имидж на страната.
4. Диалог: Необходимост от разговор „на една маса“ между различните обществени групи (русофили, либерали и т.н.), за да се избегне ескалация на напрежението.