видеото, популярен и аналитичен ИИпрочити, целият транскрибиран текст
ПОПУЛЯРЕН:
Въведение: От "Дондуков" 2 към парламентарната битка
Дългоочакваното се случи: след като предсрочно напусна президентския пост, Румен Радев официално влезе в активната партийна политика. Години на спекулации, обвинения и очаквания намериха своя отговор в първото му голямо програмно интервю като политически лидер. Този разговор даде ясни отговори на много от въпросите, които се трупаха около него, и очерта контурите на проекта, с който той ще се бори за парламентарно представителство.
Отвъд очакваните политически ходове обаче, Радев очерта ясна идеологическа рамка и представи няколко изненадващи или контраинтуитивни тези. Той не просто заяви участие в изборите, а дефинира враг, посочи стратегия и изложи възгледи, които го позиционират по специфичен начин както на вътрешната, така и на международната сцена. Тази статия дестилира петте най-възлови момента от неговото изявление, които всеки трябва да знае, за да разбере бъдещите му действия и политическата битка, която предстои.
--------------------------------------------------------------------------------
- 1. Основният враг има име: "Олигархичният модел" и доказателството с числа
Демонтаж на "олигархичния модел"
Централната ос на цялата политическа платформа на Румен Радев е демонтажът на "олигархичния управленски модел". Той го дефинира ясно като "съчетание на концентрация на публична власт със заграбени огромни публични ресурси" – модел, който според него уронва държавността, спира икономическото развитие, изкривява пазарните отношения и рекетира бизнеса.
Това, което прави тезата му различна от обичайните политически клишета, е най-силният му аргумент – данните. Радев свързва директно олигархичния модел с неравенството, цитирайки икономиста Джоузеф Стиглиц, "един от водещите икономисти на нашето време". За да подкрепи твърдението си, той изтъква конкретни и стряскащи числа:
- • България е "абсолютен европейски шампион по неравенство".
- • През 2020 г. коефициентът на Джини (стандартен измерител на неравенството) е достигнал рекордната стойност от 41%.
- • Той прави сравнение с 2009 г., когато страните от Източния блок са били на средноевропейско ниво, но за разлика от тях, които запазват или намаляват неравенствата си, в България то, в ярък контраст, тръгва "стремглаво нагоре", поставяйки абсолютен европейски рекорд.
Като свързва абстрактното понятие "олигархия" с измеримата, ежедневна реалност на коефициента на Джини, Радев измества дебата от неясен политически лозунг към конкретен, базиран на данни социално-икономически проблем с доказуеми последици. Това принуждава опонентите му да се ангажират с факти, вместо просто да отхвърлят твърденията му като реторика.
Моята цел голяма разбира се това е България да се развива като свободна демократична модерна европейска държава. И трябва да сме много наясно тук кое е голямото предизвикателство пред постигането на тази цел. И това е олигархичният управленски модел.
--------------------------------------------------------------------------------
- 2. Парадоксът на партията: Ще има партия, но... след изборите
Тактическият ход с регистрацията
Един от най-изненадващите тактически ходове, които Радев обяви, е свързан със самото му явяване на изборите. Въпреки че влиза в политиката с ясна цел да прави партия, неговият проект няма да участва на предстоящия вот със собствена регистрация.
Причината, която той изтъква, е пряко следствие от централната му диагноза за "завладяна държава". Регистрацията на нова партия отнема поне три месеца, а той заявява, че няма доверие на съдебната система, че няма да създаде "пречка в последния момент". Затова за настоящите избори ще използва регистрацията на друга, вече съществуваща политическа сила, като отказа да обяви коя е тя.
Стратегически, това е ход с няколко предимства. Той не само демонстрира недоверие към институциите, подсилвайки основния си наратив, но и създава напрежение, като кара опонентите му да гадаят. Това му позволява да контролира темпото и да избегне ранни атаки срещу конкретна партийна структура, запазвайки елемент на изненада до последния възможен момент.
--------------------------------------------------------------------------------
- 3. Военният експерт срещу Запада: Контраофанзивата в Украйна е била "самоубийство"
"Самоубийствената" контраофанзива
Вероятно най-противоречивата му теза е в сферата на външната политика и войната в Украйна. Радев директно заяви, че Западът е окуражил Украйна да премине в контранастъпление през 2023 г., което по негови думи се е превърнало в "истинска катастрофа" и "самоубийство" за украинската армия.
Той базира тази остра оценка на своя "експертен военен опит" и стратегическото си обучение във Военновъздушната академия на САЩ. Позовавайки се на принципите на военния теоретик Клаузевиц, Радев твърди, че условията за успешна офанзива не са били налице. Според него дипломацията е била пренебрегната за сметка единствено на военния и икономическия инструмент, което е довело до сегашната тежка ситуация за Украйна.
Нека ви питам тогава кой окуражаваше Украйна да премине в контранастъпление през 2023 година което се превърна в истинска катастрофа за украинската армия... категорично и това се тръгна просто на едно самоубийство.
Тази позиция директно се противопоставя на доминиращия наратив в повечето западни държави и НАТО. Тя позиционира Радев като открит критик на възприетата досега стратегия за подкрепа на Украйна и го поставя в ясна опозиция на основния външнополитически курс на евроатлантическата общност.
--------------------------------------------------------------------------------
- 4. Икономическата изненада: Без вдигане на данъци, а растеж през бизнеса
Икономика на растежа, не на преразпределението
В разрез с очакванията към един политик, който акцентира върху неравенствата, Радев представи изненадващо дясна икономическа програма. Той беше категоричен, че "данъците не трябва и няма да се вдигат". Това негово заявление го разграничава от класическите леви или популистки движения, които често залагат на по-високо данъчно облагане за преразпределение на благата.
Алтернативата, която той предлага, е програма за "ускорен икономически растеж", базирана изцяло на подкрепа за бизнеса. Неговата визия включва:
- • Освобождаване на бизнеса от "рекета на олигархията", което той вижда като основна спирачка пред растежа.
- • Гарантиране на свободна конкуренция.
- • Агресивно привличане на инвестиции.
- • Стимулиране на малки и средни предприятия, иновации и високи технологии.
Ключовата му мисъл, която обобщава икономическата му философия, е, че "само силна в икономическо отношение държава може да бъде истински социална държава". С други думи, борбата с бедността и неравенството ще се води не чрез преразпределение, а чрез създаване на по-голям икономически продукт.
--------------------------------------------------------------------------------
- 5. Преформулиране на дебата за еврото: Не "против еврото", а "в защита на бедните"
Референдум за датата, не против валутата
Румен Радев направи ясен опит да преформулира позицията си относно референдума за еврозоната, който поиска като президент. Той подчерта, че инициативата му не е била "срещу еврото", а за отлагане на датата за влизане в валутния съюз.
Основният му аргумент е социален. Целта му, по негови думи, е била да защити "социалната тъкан" на обществото и най-бедните слоеве от населението (над 30% в риск от бедност) от очаквания скок на цените. Според него тогавашното правителство не е подготвило абсолютно никакви мерки, които да смекчат удара върху най-уязвимите групи, а е преследвало единствено политически дивиденти.
Целта беше да гоним историческия момент някой да си сложи медал че е вкарал България да остане в историята в еврозоната. Но тогава аз казах цените ще скочат в национална валута...
Той противопостави своето предупреждение на уверенията на тогавашното правителство, че цените няма да се повишават – прогноза, за която твърди, че е била опровергана от реалността. По този начин Радев се опитва да премести дебата от геополитическия избор "за" или "против" Европа към социалната цена на тази интеграция, представяйки се като защитник на хората с ниски доходи.
--------------------------------------------------------------------------------
Заключение: Бойните линии са очертани
Първото голямо интервю на Румен Радев показа, че той влиза в политиката не просто като ново лице, а с ясна диагноза за проблемите на страната ("олигархичен модел") и с поредица от ясни, макар и на моменти противоречиви, позиции по ключови теми – от данъците и войната в Украйна до тактиката за явяване на избори. Той не оставя поле за интерпретации по основните въпроси и ясно заявява срещу кого и за какво ще се бори.
Радев очерта своите бойни линии, но може ли проект, изграден върху толкова рязка диагноза, да обедини едно фрагментирано общество, или рискува да задълбочи разделенията? Отговорът на този въпрос ще определи не само неговия успех, но и бъдещето на българския политически пейзаж.
Аналитичен доклад:
Ключови политически и икономически тези на Румен Радев
1.0 Увод: Мотиви за преход към парламентарна политика
Настоящият анализ разглежда ключовите политически и икономически тези на Румен Радев, изложени в контекста на неговото стратегическо решение да напусне предсрочно президентския пост и да влезе в парламентарната политика. Този ход представлява значима промяна в българския политически пейзаж, като превръща фигурата на държавния глава в пряк участник в партийната надпревара. Чрез представянето на своето решение като неохотен отговор на обществен натиск и провал на елитите, Радев прилага класическа реторическа стратегия, целяща да неутрализира предварително обвиненията в лична амбиция и злоупотреба с президентската институция.
Анализът на аргументите му разкрива няколко основни опорни точки:
- • Изчерпаното търпение:Радев подчертава, че в продължение на девет години се е въздържал от създаването на политически проект с надеждата, че „политическата класа да отговори на очакванията на гражданите“. Провалът на тази надежда е представен като основен катализатор за настоящите му действия.
- • Ролята на „сглобката“:Според него, последното управление, известно като „сглобката“, е изиграло решаваща роля, като е „убила надеждата на българите, че може да има алтернатива на корупционния модел“. Той твърди, че тя на практика е „легитимирала олигархията“, което е довело до настоящата „патова политическа ситуация“.
- • Отговор на обществен призив:Радев рамкира своето решение не като лична амбиция, а като отговор на призивите на българите „да се сложи край на този корупционен модел и на беззаконието“. Той описва многобройни срещи в цялата страна, на които хората са го призовавали: „Г-н президент, създавайте партия, слизайте и да отиваме на избори“.
За да подсили легитимността на своя ход, Радев отправя и извинение към гражданите за забавянето, като по този начин признава дългогодишните очаквания към него. Той заявява: „За тези девет години, в които те чакаха явно да създам партия, а тяхното търпение се е подлагало на изпитание. Затова наистина аз се извинявам още веднъж.“ Този акт на покаяние служи за превръщане на миналите обвинения в пасивност в настоящ аргумент за решителни действия. В центъра на неговата критика и мотив за действие стои един основен проблем – олигархичният модел на управление.
2.0 Централна ос: Диагноза и демонтаж на олигархичния модел
Централен елемент в политическата реторика на Румен Радев е диагнозата на олигархичния модел като фундаментален проблем, възпрепятстващ развитието на България. Неговият демонтаж е представен като основна цел, без чието постигане всички други реформи биха били обречени на провал.
Радев дефинира олигархичния модел като „съчетание на концентрация на публична власт със заграбени огромни публични ресурси“. Той систематизира негативните последствия от съществуването на този модел в няколко ключови направления:
- • Икономически последици:Моделът е представен като основна спирачка пред икономическото развитие на страната. Според Радев, той „изкривява пазарните отношения“, „рекетира бизнес“ и отклонява фокуса на икономиката от иновации и свободна конкуренция към „разпределение на публичен ресурс по непрозрачен начин“.
- • Социални последици:Радев прави пряка връзка между олигархията и задълбочаващото се социално неравенство. За да подкрепи тази теза, той се позовава на конкретни данни и авторитети:
◦ Цитира икономиста Джоузеф Стиглиц и неговата книга „Цената на неравенството“, за да илюстрира връзката между олигархия и неравенство.
◦ Заявява, че България е „абсолютен европейски шампион по неравенство“.
◦ Прави сравнение с други източноевропейски държави, които от 2009 г. насам са запазили или намалили неравенствата, докато в България те „тръгват стремглаво нагоре“, достигайки рекордна стойност на коефициента на Джини от 41% през 2020 г.
- • Институционални последици:Олигархичният модел „уронва държавността“ и води до „отказ на цели важни публични системи“. Като пример е посочена съдебната система, „която вече не гарантира справедливост“.
Стратегията за противодействие, по която работи неговият екип, е насочена към постигането на няколко цели: да се пресече достъпът на олигархията до държавното управление и публичните ресурси, да се защити бизнесът от рекет и да се изградят устойчиви институционални модели, които да предотвратят „повторно завладяване“. Тази диагноза на олигархията като икономически паразит не е просто политически лозунг за Радев; тя служи като изрична обосновка за специфичната икономическа визия, ориентирана към предлагането, която е разгледана в следващата секция.
3.0 Икономическа визия и политика
Икономическата платформа на Румен Радев е формулирана като директен отговор на проблемите, породени от олигархичния модел. Основната заявена цел е постигането на ускорен икономически растеж, който да бъде основа за силна социална държава, без да се прибягва до увеличаване на данъчната тежест.
3.1 Данъчна политика и модел на растеж
Позицията на Радев по отношение на данъците е категорична: „Данъците не трябва и няма да се вдигат“. Аргументът зад това твърдение е убеждението, че България има нужда от „силен и устойчив български бизнес“, тъй като „само силна в икономическо отношение държава може да бъде истински социална държава“.
Той отправя остра критика към настоящия икономически модел, който според него е „на изчерпване“. Радев го описва като базиран на „потреблението на домакинствата, бум на кредитиране и огромни заеми държавни“, на фона на рекордно ниски инвестиции и спад в индустриалното производство.
Като алтернатива, неговият екип разработва „изключително амбициозна програма за ускорен икономически растеж“. Анализът на компонентите ѝ разкрива намерение за стратегически преход от икономически модел, ориентиран към търсенето (потребление и дълг), към модел, ориентиран към предлагането, чиито ключови елементи са:
- • Свободна конкуренция;
- • Агресивно привличане на инвестиции;
- • Стимулиране на българските малки и средни предприятия;
- • Фокус върху иновации и високи технологии.
3.2 Позиция относно еврозоната
Радев обяснява, че е поискал референдум за датата на влизане в еврозоната, а не срещу самото приемане на еврото. Мотивът му е бил да защити „здравата социална тъкан“ и най-бедните слоеве от населението от негативните ефекти на прибързано влизане.
Той критикува методите на управлението за изкуствено покриване на критериите за инфлация и дефицит, давайки конкретни примери:
- • Намаляването на таксата за болничен престой „от 5,80 на 1 лв.“ като начин за манипулиране на инфлационния индекс.
- • Изкуственото свиване на бюджетния дефицит чрез практики като „декапитализиране на държавни дружества“, бавене на възстановяването на ДДС и събиране на авансов корпоративен данък и данък печалба от банките за година напред.
Радев твърди, че неговите прогнози са се сбъднали, тъй като цените са започнали да растат в национална валута преди планираното влизане в еврозоната, което е довело до реална загуба на жизнен стандарт за най-уязвимите групи от населението.
3.3 Защита на енергийната политика: Казусът „Боташ“
Радев защитава договора с турската компания „Боташ“, като го представя като ключово и необходимо решение в условията на кризата от 2022 г. Той подчертава, че този договор е „гарантирал топлината във всеки български дом“ след внезапното прекратяване на доставките от „Газпром“, когато страната е била изправена пред липса на алтернативи.
Той развива тезата, че договорът не е бил предназначен само за консумация, а е предоставял възможност България да се превърне в „търговец“ на газ и да реализира печалби. Според него, този потенциал е бил пропилян от следващото правителство, което не е проявило воля да развие инициативи като “Solidarity Ring” и е провалило договореностите с Унгария чрез приемането на „енергийна такса“ в парламента.
Като контрааргумент на критиките за плащане на неизползван капацитет, Радев използва тактиката на сравнението, като посочва, че България плаща и за резервиран капацитет на терминала в Александруполис, но „за там никой не говори“, за да омаловажи критиките по казуса „Боташ“.
4.0 Външнополитическа ориентация и сигурност
Външнополитическите възгледи на Румен Радев са представени като съчетание на експертен прагматизъм, основан на неговия военен опит, и последователно отстояване на националния интерес в рамките на евроатлантическите съюзи.
4.1 Позиция относно войната в Украйна и Русия
По въпроса за Крим, Радев заема двойствена позиция, която разграничава правната рамка от фактическата реалност, заявявайки: „Съгласно международното право Крим е част от Украйна, а реалността казва, че Крим е част от Русия.“
Той целенасочено използва своя професионален опит, за да придаде тежест на оценките си, позовавайки се на своето „стратегическо обучение в най-престижната военна академия... на САЩ“. По този начин Радев се стреми да представи своите силно оспорвани политически позиции като неидеологически и експертно обосновани. От тази позиция той критикува западната стратегия, в частност насърчаването на украинското контранастъпление от 2023 г., което определя като „истинска катастрофа“ и „самоубийство“, тъй като не са били налице необходимите условия за успех.
Радев твърди, че войната е предизвикателство към „критичното мислене“ и че Западът е сгрешил, като е заложил предимно на военния и икономическия инструмент, пренебрегвайки дипломацията.
4.2 Геополитическа стратегия: Отвъд дилемата „с кого сме“
Радев отхвърля свеждането на българската външна политика до дилемата „с кого сме и срещу кого сме“, тъй като този подход крие рискове от въвличане на страната в конфликти.
Алтернативният му подход е България да има „ясни изработени тук позиции, отчитайки националния интерес“ по всеки важен въпрос. Според него, страната трябва да отстоява своя интерес вътре в европейските структури и механизми, като по този начин допринася за тяхното укрепване. Ключов елемент в неговата реторика е директното свързване на външната политика с основния му вътрешнополитически опонент. Той твърди, че олигархията „използва всеки случай да се... нахлузи одеждите на евроатлантизма“, за да търси външна подкрепа срещу българския народ. По този начин Радев прави опит да преформулира геополитическия дебат от „про-Русия срещу про-Запад“ в „народа срещу олигархията, криеща се зад евроатлантическа фасада“.
5.0 Политическа стратегия и визия за управление
В практически план политическият проект на Румен Радев е представен с ясна тактика за участие в изборите и деклариран прагматичен подход към формирането на мнозинства за постигане на ключови реформи.
5.1 Формат на политическо участие
Намерението на Радев е категорично: „Партия ще правим след изборите“. За настоящия вот той обяснява, че ще използва съществуваща регистрация, като изтъква две основни причини за това тактическо решение:
- 1. Краткото време:Законовият срок за регистрация на нова партия е твърде дълъг.
- 2. Недоверие в съдебната система:Той изразява опасения, че съдебната система, която „рапортува на своите сценчески началници“, би създала „пречка в последния момент“ при опит за регистрация на собствен проект.
Радев отказва да даде детайли за името на проекта, мотивирайки се с това, че „олигархията бърза да запази всяко едно име, което се завърти в публичното пространство“.
5.2 Коалиционна откритост и съдебна реформа
Радев декларира отворен подход към политическия диалог, като цитира готовността си да говори „с всеки, който иска България да бъде сигурна, силна и конкурентна“.
Той посочва, че правосъдната реформа е основен приоритет, за който „определено ще се търси мнозинство“. На директен въпрос дали е възможно да търси подкрепа от ГЕРБ за постигане на 160 гласа, необходими за промени във Висшия съдебен съвет, той не дава категоричен отговор, а заявява, че това ще зависи от „тежестта на всеки един играч“ след изборите. Този отговор е класическа политическа тактика за запазване на стратегическа гъвкавост и максимално увеличаване на преговорната си позиция преди изборния вот.
В същото време Радев запазва критичната си позиция към „Продължаваме промяната - Демократична България“, припомняйки, че те са направили „сглобка с мафията“, след като са влезли в парламента с амбицията да я борят.
6.0 Заключение: Синтез на политическата платформа
Анализът на изложените от Румен Радев позиции очертава политическа платформа, изградена върху няколко основни стълба. Централната му мисия е демонтажът на корупционния олигархичен модел, който той определя като първопричина за икономическата стагнация, социалното неравенство и институционалния упадък в България. В икономически план той предлага програма, базирана на запазване на ниски данъци, агресивно стимулиране на бизнеса и инвестициите, и отхвърляне на модела на растеж, основан на дълг и потребление. Във външната политика Радев застъпва прагматичен и ориентиран към националния интерес подход, който да се отстоява в рамките на евроатлантическите структури. Той демонстрира готовност за широк политически диалог с цел постигане на стратегически цели, начело с правосъдната реформа. В своята цялост, представената платформа представлява класически популистки апел: лидер, който се позиционира като единствен защитник на „народа“ срещу корумпиран и окопал се „олигархичен елит“.
Представеният анализ се основава изключително на заявените от Радев тези, а тяхната бъдеща реализация и политическо въздействие ще зависят от изборните резултати и последващата политическа динамика в страната.
https://youtu.be/5B1vPsaAmqQ
Дълго чакано интервю буквално в а в прекия смисъл на думата заряха ни потоци от въпроси. Румен Радев, президент от 2017 до скоро, предсрочно освободи поста. Добър вечер. >> Добър вечер. >> Ако искате да започнем с това как един президент и генерал напуска поста си. Вие за това ли се извинихте? >> Първо и много важно, постаът е в сигурните ръце на г-жа Йотова, която има всички качества да го вземе. Знаете, че мнозинството в последните два парламента оряза драстично президентските правомощия и не само това. То разруши заложения в
конституцията баланс между институциите. А в края на миналата година българите от цялата страна поискаха и получиха оставката на това правителство. Най-удобният вариант за олигархията щеше да бъде аз да остана на поста и на следващите избори те да се върнат властта. Само че вие знаете също така, че българите поискаха да се сложи край на този корупционен модел и на беззаконието. И аз затова считам за свой дълг да отговоря и на техните призиви и да настъпя в парламентарната политика. Поисках, разбира се, и прошка, защото
девет години са много време. Нормално е да се допускат грешки. Доверявал съм се на явно неподходящи хора. А навсякъде, където бях и страната, хората очакваха да предприема действия, които излизат извън обхвата на правомощията на президента. И за тези девет години, в които те чакаха явно да създам партия, а тяхното търпение се е подлагало на изпитание. Затова наистина аз се извинявам още веднъж. Да, но гог-н Радев, вие бяхте подозиран, обвиняван и питан през по-голямата част от тези девет години, че вие подготвяте
тъкмо това, че вие подготвяте един момент и използвате президентската институция, президентското кресло, за да може в един момент да го капитализирате в своя политическа партия. И сега това става, нали така? >> Тъкмо обратното. Девет години аз ходих из цялата страна. Хората настояваха да създам партия. Но аз се въздържах, въпреки че много избори минаха оттогава. Аз се въздържах, защото очаквах и се надявах политическата класа да отговори на очакванията на гражданите. Това обаче не се случи. Видяхме го и след протестите
през 2020 и след 2025 година. Нещо повече, сглобката уби надеждата на българите, че може да има алтернатива на корупционния модел, защото тя на практика легитимира олигархията. Затова и стигнахме до днешната патова политическа ситуация и повярвайте ми, да правиш партия, да влизаш в българската политика точно в сегашния момент е неблагодарна работа, но това е нашето призвание. >> Тоест вие взехте решението, когато правителството подаде оставка. Така ли? Не го взехте по-рано. Нито за минута аз не съм използвал поста
си на президент на Република България, за да правя партия, но пак казвам, аз обикалях цялата страна. Не мога да ви опиша, особено последната година при всичките ми срещи с хора по градове, по села, думите към мене бяха само едни и същи. Г-н президент, създавайте партия, слизайте и да отиваме на избори. Това го чувах отвсякъде. И сега създавате ли партия? Как ще участвате на изборите? Точно >> вие виждате, че олигархията бърза да запази всяко едно име, което се завърти в публичното пространство за партия или коалиция. Даже вчера четох, че а се е
завъртяло някакво име нашата България и веднага е запазено. Виждате, че тези хора се опитват с административни мерки да пречат на изграждането на един такъв проект. Даже се създаде и една специална партия преди няколко месеца, която наистина да разбърква картите в това пространство, където се очаква евентуално да играя аз. Но затова не мога да ви дам никакви детайли. Искам само да призова хората да имат готовност за реакция във всеки един случай, когато властта отново ще се опитва да не спира с недемократични средства.
>> Не е ли крайният срок в момента да кажете как ще се казва тази партия и как ще участвате на изборите? Всъщност >> българското законодателство много ясно регламентира какъв е крайният срок за регистрация на изборите и на партиите и на коалициите. какъв е крайният срок за обявяване на листите. Така че бъдете сигурни, ние ще се вложим в този срок, но преди това ще се въздържа от даване на детайли. >> А включително няма ли да кажете поне ще ползвате ли своя регистрация или ще използвате регистрация на някоя политическа сила?
>> Знаете, че законодателството в България отнема няколко месеца. Минималният срок е реалистичния поне три месеца, в който трябва да се регистрира собствена партия. Вие мислите ли, че в нашата съдебна система, която явно рапортува на своите сценчески началници, няма да има пречка в последния момент. Така че аз на създаване на партия сега не мога да разчитам. А чия регистрация ще използвате? >> Както ви казах, не мога в момента да ви обявя, но има най-различни възможности. Поне да кажете категорично партия ли ще
правите, собствена партия ще прави това? Подлежи ли на съмнение? >> Партия ще правим след изборите, но към момента не е възможно да се направи партия, която да участва на тези избори. Но партия ще правите със сигурност. >> Затова влизам в политиката. >> Имате ли договорка за взаимна подкрепа с президента Илияна Йотова, включително и за а това кой да бъде служебен премиер? >> Нашите нашата взаимна подкрепа с г-жа Йотова произтича от споделени ценности и нямаме нужда от никакви договорки. Тя е изправена пред голямо
предизвикателство по някакъв начин да смекчи резултата от похищението на българската конституция, така наречената от мен домова книга. Виждаме какъв е ефектът в момента. Ние изпадаме в някакви комични ситуации. Това не е нормално. Това не е сериозно да правим по такъв начин кастинг на служебен премиер. И нещо много по-важно, което съм го заявявал и друг път, ние изкривихме длъжностната характеристика на тези иначе важни за държавата длъжности. гуверньор на БНБ, омбутсман, председател на сметната палата, председател на
парламента, техните заместници, всички тези хора, нали се правите илюзии, че когато се назначават в длъжност, се избират в длъжност, тези, които ги избират, се водят от техните преди всичко професионални качества и съответствия за съответната длъжност. Не, те се водят от призмата на това, че могат да станат служебен премиер и това е огромен проблем. А, да, но пред президента Йотова в момента има поне пет дата, поне пет възможности. Въпросът е преди вие да напуснете поста, договорихте ли се с нея кой да бъде този човек?
>> Категорично не. Г-жа Йотова е човек с голям политически опит и тя като президент ще вземе своето решение. Аз не се меся категорично в нейната работа. Коя е голямата ви цел, го-н Радев? Искате да накажете някого или да промените нещо? Както ви споменах, аз обикалям непрекъснато страната и установявам, че моята цел съвпада с голямата цел на обществото, а това е да променим България така, че който е прегрешил да има санкции. Да живеем според нашите закони. да сложим край на ерозията на държавността и да укрепим
институциите, които не работят. Погледнете само съдебната система, която вече не гарантира справедливост и това не може да продължава повече. Така. Аз не обещавам възмездие, но обещавам правила еднакви за всички и които да се спазват от всички. Моята цел, голяма, разбира се, това е България да се развива като свободна, демократична, модерна европейска държава. И трябва да сме много наясно тук кое е голямото предизвикателство пред постигането на тази цел. И това е олигархичният управленски модел. Това съчетание на концентрация на публична
власт със заграбени огромни публични ресурси. Не само този модел уронва държавността, той спира нашето икономическо развитие. Той изкривява пазарните отношения, рекетира бизнес, заграбва собственост и вместо фокусът да е върху развитието на една прогресивна, иновативна икономика на базата на свободна конкуренция, на производителност, на иновации, фокусът е върху разпределение на публичен ресурс по непрозрачен начин. А последствията са дълготрайни и много тежки. Това е бедност и неравенства. Това е отказ на цели важни публични системи. И когато
казвам неравенства, тук сещам за а Джозеф Стиглиц, един от водещите икономисти на нашето време, неговата книга Цената на неравенството. Защо? Защо казваме да за неравенствата? Защото >> той именно прави една връзка между олигархията и нивото на неравенство. Това е много важно и тук това е много ясно доказателство за мощта на българската олигархия, защото ние сме абсолютен европейски шампион по неравенство, коефициента на джини. >> И и е интересно само за момента това е важно. Интересно е >> развитието на тези неравенства. Ако се
върнем 2009 година, когато Борисов идва на власт, всички страни от източния блок сме на средно, около средно европейско ниво на равенствата. Оттам нататък всички останали страни, Полша, Чехия, Унгария, дори Гърция и така нататък, Румъния, те запазват, а повечето от тях намаляват неравенствата. Единствено България тръгва стремглаво нагоре и поставяме абсолютен европейски рекорд от 41%. на коефициента Джени през 2020 година. Това говори много, защото неравенствата спъват демократичното неразвитие. Те ни пречат да се поставим да изпълним, която
и да е голяма национална цел. Затова основната цел е демонтаж на този управленски модел и укрепване на държавността, защото ако не го постигнем, всички следващи управленски конфигурации, техните социални икономически програми отново ще попадат в пленгархията и ще се провалят и отново ще бъдем на последните места в Европа по стандарти и качество на живот. Затова с моя екип ние работим по една всеобхватна програма, която да пресече достъпа на олигархията до държавното управление и до политическия процес, да пресече
достъпа до артерията на публичните ресурси и да защити рекета от бизнеса от този рекет, който предлагат. И много важно да изградим институционални модели, които да не допускат повторно завладяване. А броих наум колко пъти казахте думата олигархия. Мисля, че повече от седем. Ама как с тази олигархия България беше допусната в сърцето на Европа, в Шенген и в еврозоната, ако всичко е било толкова зловещо, колкото го описват? >> Не мога да кажа, че е зловещо, но а тук отговорът е, че много хора, които бяха на протестите,
те са от също подкрепят Шенген на еврозоната, но това не им пречи да разбират бират и да усещат и да са убедени, че в България има олигархичномафиотски модел. А ако трябва да говорим с други факти, как се влиза в еврозоната, когато имаш проблем с два основни критерия инфлация и дефицит. за инфлацията проявяващ повече гъвкавост, съобразно отделни индикатори на хармонизирания индекс на потребителските цени. Спомняте ли си, че за една вечер таксата за болничен престой беше намалена от, ако не се лъжа, от 5,80 на 1 лв. Кога сте виждали 600%
намалени? Ето така се влиза и в а този в тази референтна стойност за инфлацията. Е, не може Европейската централна банка, най-строгия и консервативен орган в Европа да бъде също така подлъгана толкова казвам какво се случва точно преди доклада по отношение на дефицита, който всички признаваха и спореха дали е 3%, дали е 5, дали е седем и така нататък, но да речем декапитализираш държавни дружества, изсмукваш ликвидност от фирмите, бавиш им ДДС, а Натискаш ги да внасят авансово корпоративен данък и вземаш за година напред данък печалба
на банките. Всъщност какво се случи миналата година? 25-та. Банките платиха данъка за 25-та и за тази година 26-та. А тази година какъв данък ще плащат банките? Ще им искаме данъка за 2027 или изобщо в какво положение оставяме следващото правителство? Г-н Радев, има един голям въпрос към вас. Дали искате да промените геополитическото положение на България? И в тази връзка въпросът е чий е Крим? Ами аз ще ви отговоря така, както съм отговарял винаги. Съгласно международното право, Крим е част от Украйна, а реалността казва, че Крим е част от
Русия. Това са факти и никоя интерпретация не може да ги отмени. А когато говорим за поставяне на България на картата, никой, нито аз, нито който и да е може да постави България на картата, защото нашата география, нашата история, нашите политически съюзи са даденост и нашите предци преди много, много време са поставили нашето достойно място в Европа, като значим принос културен. и духовен към развитието на европейската цивилизация. Но искам да обърна внимание на нещо много важно в този случай и това е, че всеки опит да пренесем фокус на
тази кампания от вътрешната към външната политика и то особено по този въпрос, а всъщност е голям подарък, пак ще кажа, за олигархията, защото тя е изгубила подкрепата на народа, но търси подкрепа отвън и използва всеки случай да се да се нахлузи одеждите на евроатлантизма. >> Но това няма да ви спусти въпроса за симпатиите към Русия. Нали знаете дали имате такива симпатии и дали във войната в Украйна, в оценките си по войната в Украйна вие не ги проявявате. Моите оценки за войната в Украйна се базират на моя експертен военен опит.
базират се на моето стратегическо обучение в най-престижната военна академия, мога да кажа в света, тази на военновъздушните сили на САЩ, която завърших с отличие и аз прилагам точно този опит, когато давам оценките си за тази война. >> Да, ама там не са ви учили да се предавате и когато, да речем, нападнатия нападнатия да преговаря, да може би това означава да се предаде. Нека ви питам тогава кой окуражаваше Украйна да премине в контранастъпление през 2023 година, което се превърна в истинска катастрофа за украинската армия и
всъщност оттам тръгна цялото това отстъпление на а територия, разруха и така нататък. при положение, че, да речем, Клаузевиц повече от преди 200 години ясно е определил какви са принципите на оперативното изкуство, какви условия трябва да имаш предварително, за да преминеш в настъпление. >> Това включва >> и те очевидно, тези условия очевидно не бяха на масата, категорично и това се тръгна просто на едно самоубийство. Защо Европа, защо западният свят не преценяваше тези обстоятелства? Аз питам и до днес. И резултатът го виждаме какъв
е. >> Не е ли не е ли по-важно да се каже кой е жертвата, кой е агресорът? >> То е ясно. Аз съм го казал сутринта в деня, в който Русия нападна Украйна. Няма да си спомняте. Аз събрах политическите сили при мен и много ясно сутринта още в този ден казахме кой е агресорът, кой е жертвата. Но ние не трябва да си затваряме очите за проблемите в тази вина, защото тази вина не е толкова предизвикателство към нашите отбранителни способности, към нашия индустриален капацитет. Тази война предизвика нашето критично мислене,
способността ни да оценяваме реалистично обстоятелствата, способността ни да оценяваме силите на терен. капацитета на всяка една държава, икономически, военен, военно-технически, капацитета на хора, техния дух, тяхното състояние, а състоянието на дипломацията на тази държава. Успяхме ли ние в това предизвикателство да формулираме ясни стратегически цели и да ги преведем на съответния военен, дипломатически, икономически език, така че да има успех? Резултатът се вижда към момента. Успяхме ли да мобилизираме тези три важни
инструмента или заложихме само на военния и на икономическия, пренебрегвайки дипломацията? Едва сега започваме да се сещаме, че има дипломация, когато Украйна се чудя как да оцелее. >> А чия е Гренландия? >> Гренландия е под датско управление. Така ще ви отговоря. И ми е много странно нашите политически лидери, които се кълнат в Европа, а нямат досега мнение по този въпрос, следва все пак да го получим. И между другото Макрон каза нещо много интересно, че Гренландия е стратегическо пробуждане за Европа и Европа трябва да отстоява своя
суверенитет като цяло. Всъщност Европа разбра по трудния начин, че вече не е в центъра на американската политика, но САЩ остават най-важният партньор и съюзник. А трябваше ли тогава България трябва ли България в момента да остане в Съвета за мир на Тръмп? Ами този съвет обяви своята цел да възвърне мира, но това не отменя нашата конституция и европейското право. И фактът, че под този документ стои подписът на българския президент президент >> без, извинете, аз бях поканен все още, мисля от тази призма на българския
премиер, без той не просто да а съгласува, да уведоми изобщо другите институции, дори българската общественост да сложи този подпис, е илюстрация на това, което заявих и при обръщението при подаването на моята оставка, че българ рската политика се случва извън институциите и това е опасно за страната. >> Вие не бихте ли отишли в Давос, понеже грешката е вярна понякога, когато човек сбърка. Аз отговорих много ясно на президента Тръмп, че ние ще продължим нашите конструктивни стратегически отношения със САЩ, когато имаме легитимни и устой
легитимно избрани и устойчиви институции. А, господин Радев, вас ви сравняват с Орбан, но неговото влияние в Северна Македония например въобще не съвпада с нашето. А вие критикувате често европейските лидери, но оттам идват големите пари за българската икономика. Не трябва ли да кажете ясно с кого трябва да бъде България? С кого? А, мисля, че тъкмо този подход, който казвате, а крие много рискове със себе си. Ако България сведе своето поведение до проста дилема с кого сме и срещу кого сме, ние рискуваме да бъдем въвлечени в конфликти
точно по причината, че сме с някого или срещу някого. Така че аз очаквам и затова трябва да работим ние да имаме ясни изработени тук позиции, отчитайки националния интерес по всяко от големите предизвикателства и да излезем от тази философия, в която все търсим да се харесаме на някого, за да влезем някъде. А ние сме интегрирани във всички европейски структури и механизми и трябва да отстояваме своя национален интерес вътре и да ги правим съответно по-силни и тях. >> А има ли път назад от еврозоната? >> А още нещо да ви кажа за Орбан,
>> понеже усетих така обвинение към него. Да. >> Но спомняте си решението на Европейския съвет за френското предложение, което изработихме заедно с президента Макрон. >> Да. помня >> тогава македонската страна се опитваше да повлияе на Орбан да наложи вето. Е, Орбан не наложи вето. А не забравяйте, че България влезе в Шенген по време на председателството на Унгария и аз знам много добре какви и как бяха совалките между Будапеща, Виена и Хага. Не, че съм адвокат на Орбан, но това са реалностите. >> Добре. Има ли път назад наистина от еврозоната
или край? Първо нека да споделя, сигурно ви интересува и това и нашите зрители, защо наложи защо поисках референдум не срещу еврото, а за датата на влизане в еврозоната, защото за мен като президент е изключително важно, когато говорим за обществото, да да имаме здрава социална тъкан на това общество и солидарност. Това, което тръгнаха да правят управляващите, е с това решение в този момент да разяждат тази социална тъкан на нашето общество. >> Да, ама 22-ра бяхте против този референдум. Поне така казахте пред Възраждане.
Когато изпратиха през февруари искането за конвергентен доклад, аз очаквах, че правителството ще излезе с мерки в защита на бедните, защото в България поне се има милион и половина бедни. 1/3 над 30% живеят в риск от бедност и социално изключване. Как ще се отрази това на тези хора, когато видях, че и в бюджета преди март месец няма нищо и когато дойде отчет на финансово министерство в началото на май и беше в него признанието, че ние няма да покрием финансовите параметри като събираемост, стана ясно какво се случва с тези бедни
хора, с хората в трудно положение. И тук прилича цинизма на това управление, защото те даже и не помислиха за тези хора, че може да се случи нещо с цените там. Целта беше да гоним историческия момент, някой да си сложи медал, че е вкарал България да остане в историята в еврозоната. Но тогава аз казах, цените ще скочат в национална валута от правителството. Спомняте ли си какво казваха? Казвахане, цените ще скочат. няма да допуснем да скочат цените, когато въведем еврото. Пак казвам, не, цените ще започнат да
скачат. Даже изобщо не са си правили труда да анализират какво става в другите държави. Те цените пораснаха в националната валута, преди да влезем в еврозоната. За мене а това е много важен процес, защото тези хора загубиха сериозна част от своя жизнен стандарт и ако те го загубиха за шест месеца, вие вярвате ли, че икономиката ни ще порасне с 30 до 50% да компенсира цените в следващите шест месеца? >> Като говорите за загуби обаче, готов ли сте да отговаряте за безспорно неизгодния договор с Боташ? газовия договор.
>> А как и на какво основание мислите, че е безспорно неизгоден? >> Ами загуби от милион на ден успешни ли са? А вие на това казвате загуби. Добре, вижте, ще отговоря пак по тази тема, която моите опоненти се опитват да пробутат като скандал. Вие помните 2022 година. Всъщност тогава договорът с Боташ гарантира топлината във всеки български дом, гарантира работата на българската индустрия. Когато правителството за една нощ прекрати договора с Газпром, оставени без абсолютно никакъв газ, не беше готов интерконектор с Гърция, нямаше
постъпление от азерския газ, нямаше слотове за терминалите и хвърли всичко това на служебното правителство. И този договор не е само за консумация в България. Този договор дава възможност България от консуматор на газ и преносител на газ през нейна територия да стане и търговец и да печели. Само че затова се иска работа. Пролетта на 2023 г. формирахме инициативата Солидарити линк ринк. Тук дойде и президентът на Азербайджан Алиев, министрите на енергетиката на Централна и Източна Европа и бяхме готови да тръгнем. След това какво се
случи тази инициатива с другото правителство веднага отпадна. Нямаше никаква воля да тръгне да се мисли България как да печели. Още нещо може би ще спомняте. Когато видях, че не искат да го правят, аз все пак успях почти на сила откраднах шефа на Булгар Газ Деница Златева и септември 2023 година отидохме в Унгария по покана на президента, на премиера Орбан на конференция, на която бяха много европейски лидери и тогава с MVM и Булгар Газ пред вашите камери бяха седнали на масата, сключиха меморандум. Аз и Орон бяхме отзад. меморандум да
започне подготовката на договор, така че Унгария да купува газ точно през този капацитет. Какво стана 10 дни по-късно? В парламента приеха таксата, енергийната такса, чакаше и Вучич и всичко това приключи. >> Ама казвате ли сега, че ако сте на власт, този договор ще заработи? Това ли казвате? >> Този договор може и ще заработи. И между другото той работи и сега, ако вие направите справка, а 2024 са пренесени 3 мили 500 000 мегаватчаса по този договор, по този капацитет. Миналата година са 4 500 000, но тези, които
говореха, че това е печатница за пари, усетиха, че може да бъде и оръжие за политическа атака и завъртяха другата плоча всеки ден. Не забравяйте, че големият проблем на Булгар Газ това са над 2 милиарда дългове на топлофикация към Булгаргаз и към БЕХ. И още нещо, ние имаме резервиран капацитет и с терминала в Александруполис. Цяла минала година почти той не работи, но също плащаме капацитет, само че за там никой не говори, нали? >> А >> доскоро не знаехме нищо за вашата икономическа политика. Вие казахте тази
вечер, че ще се борите с неравенствата. Можете ли кратко, ясно да кажете, ще вдигате ли данъци? Няма да не знаете нищо за моята икономическа политика, че девет години толкова форми, кръгли маси, конференции и за неравенствата, и за подобряване на условията за правене на бизнес България за говори президента. Едно е да говори президента, друго ако имате ясен отговор на въпроса, ще вдигате ли данъци? >> Данъците не трябва и няма да се вдигат, защото ние имаме нужда от силен и устойчив български бизнес. Само силна в икономическо отношение
държава може да бъде истински социална държава и държава на възможностите, но затова е необходим икономически растеж. Затова е необходимо да разбираме много ясно какви са предизвикателствата пред нашата икономика, защото едното го казах, това е, че българският бизнес се задушава от рекета на олигархията. Това е факт. Аз говоря с много хора от бизнеса и те чакат с нетърпение, ако може да се освободят от тази хватка и да вдишат свободно и да отключат своята предприемчивост. Но моделът на един растеж се определя от
няколко фактора. Няколко са източниците. Това е а експорт, инвестиции и потребление. Инвестициите са на историческо дъно. А експортът и особено пък индустриалното производство отбеляза рекорден стриф за цяла Европа. Нашето индустриално производство. Остава ни модел на растеж, който в момента се гради върху потреблението на домакинствата, бум на кредитиране и огромни заеми държавни. Така че този модел е на изчерпване и ние с моя екип разработваме една изключително амбициозна програма за ускорен икономически растеж, която ще се
базира именно на свободна конкуренция, на сериозна проектна готовност, на агресивно привличане на инвестиции, на стимулиране на български инвеститор, малки и средни предприятия, особено на иновации и високи технологии. А, господин Радев, вие казвате, че няма да вдигате данъци, но залагате на индустриализация. Тогава хайде да опитаме да помогнем на световните медии, които ще се опитат да ви определят с една дума: ен, центрист или може би всичко това е едновременно? >> Ами аз не се падам особено по етикетите и самите понятия ляво и дясно в
последните години се размиха. Те не са така ярки. както бяха преди 30-40 години. А хората от нас очакват в тази изключително сложна и динамична обстановка да им решаваме практическите проблеми. Така че нека оставим на вас, медиите да определяте дали сме леви, десни центристи. Ако пък а получим доверието на хората, сигурно ще кажете, че сме популисти. Но за нас най-важни са хората. Това стана, знаете вече, наратив, но по-важни са хората от етикетите. Сега вие критикувате критикувахте също и днес критикувахте сглобката за безпринципност, но не е ли
част от тази безпринципност всички в момента да казват:"Аз ще постигна сам мнозинство, няма да ви кажа с кого ще се коалирам след изборите." А и оттук нататък не е ли честно в момента да се каже да кажете вие можете ли да се коалирате с Продължаваме промяната Демократична България, част от които бяхте нарекли шарлатани? Сега нормално е, когато влизаш в парламента с амбиция да бориш мафията, а после да правиш с сглобка с нея, да чуеш и такива определения. Между другото, привържениците са много по-остри дори в своите управления, но що
се отнася до останалите партии, нека видим кой и с каква тежест ще влезе в българския парламент, но аз определено не стъпвам в политиката с амбицията за еднолична власт. Нямам мания за спасител и са ми чужди всякакви месиянски идеи. Демокрацията се крепи на диалог, на търсене на разбирателство, понякога сложни и тежки компромиси в името на постигането на големи национални цели. Така че аз ще говоря с всеки, който иска България да бъде сигурна, силна и конкурентна. С всеки, който иска да имаме правосъдие и справедливост
със всеки, който е готов и има куража да вземе участие в разграждането на този олигархичен модел, защото няма да е нито лесно, нито безопасно. казвате с всеки. А готов ли сте в името на това да потърсите 160 гласа за нов Висш съдебен съвет оттам за нов главен прокурор, да говорите и с ГЕРБ? Правосъдната реформа е необходима, така че тук определено ще се търси мнозинство. Категорично >> Възможно ли е с ГЕРБ срещу Пеевски вие да се съюзите? >> Това са вече редица хипотези. пак казвам, които ще зависят от тежестта на
всеки един играч на тази политическа шахматна дъска. А време ли е вече да ни покажете вашия проект за промяна в конституцията, който така гръмко обявихте навремето? >> Това беше преди пет-шест години в една друга среда и аз тогава не внесох този проект по една проста причина. Парламентите се сменяха един след друг през няколко месеца с много малък срок на годност. Как да внесеш в такъв парламент проект за конституция, когато знаех, че той е обречен и ще се занимава с всичко друго, но не и с такава конституция?
>> А сега >> Сега имаме изключително важни задачи пред себе си. Те са неотложни. Това са задачи, касаещи сигурност. Това са задачи, касаещи социална дейност и икономическо развитие. И точно сега не е моментът да разпиляваме политическа и обществена енергия в един такъв проект. Вие казвате моя екип. кой е във вашия екип, защото на вас очевидно ви трябват хора и въпросът е логичен кой ви ги води тези хора. Нямате идея колко много хора от цялата страна всеки ден се заявяват и искат да участват. Но а подборът наистина е сложен, много е
сложен. на България са необходими компетентни и почтени хора, които много често, в повечето случаи мога да кажа, странят от политиката. И това е един от големите проблеми на нашето общество, а именно компрометирането на политиката като поприще. Но така или иначе ние сме призвани да го правим и ще го правим. Аз съм сигурен, че ще допускаме и грешки. Сигурен съм, че ще има хора, които ще бъдат целенасочено внедрявани, за да компрометират проекта, но ние ще се освобождаем от тях, когато това се установи. Разбира се,
>> като попитах кой ви ги води, мислех, че ще отговорите Николай Копринков. Вие вярвате ли му? >> А вие защо ми казвате, че не трябва да вярвам? Дайте си договорите. >> Не, нямам никакъв договор, просто питам. Тогава какъв е проблемът? Че около Копринков се завъртя една легенда, която знаем кой пусна. Един майстор на късит разказ, която се пое съответно от неговите медии и досега се върти без никакво доказателство. Повярвайте ми, ако аз имам доказателства за нарушение на закона от хора от моя екип, аз ще се освободя, но да изхвърлям
хора без черно на бяло, да имам доказателства, не приемам такава политика. Кажете още някой от вашия екип, за когото говорите, имена. >> Не искам да назовавам хора, защото знаете как действат нашите опоненти с цялата сила на институциите, които владеят. >> Цветан Цветанов с вас ли е? >> Ами интригата, че г-н Цветанов е част от този екип е толкова абсурдна, че тя даже не заслужава опровържение. Това е всъщност една манипулация от олигархията, която тръгна естествено по техните медии. Но мога да ви кажа, че има много хора, които се заявяват и
искат да помагат без никакви претенции, без да искат постове, без да искат листи. Те също са гръбнака на тази промяна. А всеки ли ще допуснете, който иска да е с вас? >> Преди малко ви казах, че ние се опитваме да правим този подбор. Не е лесно, но ще продължим да го правим. Г-н Радев, едно е да командваш и да водиш. Съвсем друго е да водиш диалог, нали? Едно е да си сам в небето, където всички работят за теб, а друго е да застанеш да правиш компромиси, да водиш спорове, да отстъпваш, да разговаряш с хората. Вие
това второто можете ли го? Първо, компромисите са неизбежни в политиката, но те си имат граници. И аз мисля, че тези граници бяха прекрачени и то доста от днешната политическа класа и затова много хора и обърнаха гръб. Политиката е визия, а компромисите са част от инструментите, но не винаги. Най-важното сега е а мощна електорална подкрепа, участие на милиони българи в изборния процес и подкрепа, така че да се налага да правим по-малко компромиси. Що се отнася до екипите, а в своята кариера аз съм правил много
екипи, постигал съм много победи с тях. Мога да ви кажа, че в военновъздушните сили ние с екипите, с които съм предвождал, успяхме да трансформираме дълбоко нашите военновъздушни сили от закостенла методика на обучение в един съвременен прогресивен модел на подготовка във високорискова среда. Ръководили сме, организирали сме, участвали сме в множество учения с нашите американски партньори. Това са стотици боеве сериозни с F16, с F15, в които ние се научихме да побеждаваме. И аз съм горд, че като командир на всички позиции на ескадрила на база на
военновъздушните сили не допуснах нито една загуба на самолет, летец или техник и това е благодарение на моите екипи. Формирах пет служебни правителства. Не броя последните две. Те бяха по новата конституция, които организираха честни избори без претенции. Не само те преведоха страната през едни от най-тежките кризи. Така че вярвам, че ще успеем пак и още веднъж казвам, че всеки, който иска България да се развива като свободна, демократична, модерна европейска държава, аз съм готов да работим, разбира се, при ясни условия.
>> Благодаря ви. O