В това интервю , журналистът Ружа Райчева разговаря с лидера на партия „Атака“ Волен Сидеров. Разговорът започва от кулинарни рецепти, преминава през исторически паралели със Студената война и Латинска Америка, за да стигне до остър политически анализ на текущата ситуация в България и света.
Завръщане към корените и силата на думите
Разговорът започва с неочакван кулинарен нюанс – спомена за „спагети Сидерони“ и „българско гурме“ (черен хляб със сланина и чесън). Сидеров използва тези метафори, за да премине към по-сериозната тема за смисъла на думите [03:32]. Позовавайки се на Конфуций, той заявява, че първата задача на властта трябва да бъде връщането на истинското значение на понятията. Според него в съвременната политика реалността системно се подменя чрез езика – пример за което е наричането на „отвличане“ с думата „залавяне“ [04:13].
Сянката на ЦРУ и историческите уроци Сидеров прави мащабен исторически преглед, подкрепен с лични снимки от 70-те години, на които е с дълга коса и портрет на чилийския певец Виктор Хара [05:43]. Той обвинява САЩ и ЦРУ в системно организиране на преврати по целия свят – от Чили през 1973 г. до Иран и Гватемала [04:50]. Според него „цветните революции“ и „Майданите“ са добре отработени процедури за сваляне на патриотични лидери, които искат националните богатства да останат за народа им [06:39]. Лидерът на „Атака“ изненадващо се определя като дългогодишен почитател на Че Гевара, когото нарича „идеалист“, борещ се срещу мизерията в Латинска Америка [09:34].
Национализъм срещу патриотизъм
Журналистът Ружа Райчева повдига въпроса за състоянието на национализма днес в сравнение с 2006 г. Сидеров прави рязко разграничение: патриотизмът е „пасивно състояние“ (хора в носии), докато национализмът е „политическа дейност“ и реакция срещу „колониалното заробване“ [16:17]. Той твърди, че неговата доктрина винаги е била за индустриално развитие и против извличането на печалби от чужди ръце [16:53]. Сидеров е скептичен към нови формации като „Алтернатива за Германия“, определяйки ги като „съчинена опозиция“, и критикува лидери като Марин Льо Пен за това, че са се отрекли от идеите на бащите си [23:47].
Геополитика, доларът и „битката за оцеляване“ на Тръмп
Анализирайки световната сцена, Сидеров разглежда Доналд Тръмп не като националист, а като шоумен, който води „истерична битка за лично оцеляване“ [38:10]. Той проследява доминацията на долара от Бретън-Уудската система през 1944 г. до премахването на златното покритие от Никсън през 1971 г. [35:59]. Според него истинските господари на света не са политиците, а корпорации като BlackRock, които управляват трилиони и диктуват решенията на фигури като Макрон и Урсула фон дер Лайен [33:13].
Българският възел: Радев, Пеевски и Борисов
Най-острата част от анализа е насочена към вътрешната политика. Сидеров прогнозира, че Румен Радев е натоварен с огромни очаквания и ако не се яви на следващите избори сега, ще бъде възприет като предател от избирателите си [43:11]. Той вярва, че Радев ще бъде убеден да влезе в политическата битка, но не от руснаците, а от вътрешни и външни фактори, за да разбие сегашния модел [41:43].
Относно Бойко Борисов и Делян Пеевски, Сидеров твърди, че те са „стресирани“ от възможното появяване на проект на Радев [43:42]. Той прогнозира срив за ГЕРБ и ДПС, ако се пресекат купеният вот и зависимостите, като смята, че Пеевски би паднал до 15 депутати, а ГЕРБ – до нивата на „Възраждане“ [45:08].
Бъдещето на „Атака“
Волен Сидеров обявява ясна стратегия: ако Румен Радев създаде проект или се яви на избори, „Атака“ ще го подкрепи [46:44]. Той вижда в това единствения тактически ход за разбиване на статуквото, въпреки рисковете. Ако Радев не участва, „Атака“ ще се яви самостоятелно, макар Сидеров да признава, че без голям финансов ресурс в момента е трудно да се води равностойна битка [47:19].
Материалът е изготвен по и за видеоматериала