На 6 януари християните празнуват Богоявление – един от големите Господски празници в християнския календар. Денят е посветен на едно конкретно събитие, описано в Евангелията: кръщението на Иисус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител и явяването на Светата Троица.
Според евангелския разказ Йоан Кръстител проповядва в пустинята край река Йордан и кръщава хората с кръщение на покаяние. Той призовава народа да се откаже от греховете си и да се подготви за идването на Месията. Йоан живее аскетично, облечен в дреха от камилска вълна, храни се с акриди и див мед и говори с изключителна строгост и яснота. Сам той подчертава, че не е Христос, а само Негов предтеча.
В този момент при Йоан идва Иисус от Назарет, за да бъде кръстен. Йоан се смущава и казва, че именно той има нужда да бъде кръстен от Иисус, но Христос настоява, „за да се изпълни всяка правда“. Така Иисус влиза във водите на Йордан и приема кръщението, не като грешник, а като Син Божи, Който доброволно се отъждествява с човека.
В мига на кръщението се случва Богоявлението: небесата се отварят, Светият Дух слиза във вид на гълъб, а глас от небето свидетелства: „Този е Моят възлюбен Син, в Кого е Моето благоволение“. Това е първото явно откровение на Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух – и именно оттук празникът носи името си.
С кръщението в Йордан започва общественото служение на Иисус Христос. От този момент Той излиза пред хората не само като Учител, но и като Спасител, изпратен за спасението на света. Събитието поставя и основата на християнското тайнство Кръщение, чрез което човек се очиства от греха и влиза в Църквата.
В православната традиция Богоявление е празник на водата, защото чрез влизането на Христос в Йордан водната стихия се освещава. Водата става знак на новия живот, на пречистването и на Божието присъствие в света.
Йордановден в България
Йордановден в България е празник, в който църковното събитие от Богоявление се пренася в народната традиция и обществената памет. Ако Богоявление припомня кръщението на Иисус Христос в река Йордан, то Йордановден показва как този момент се преживява от българите през вековете.
Една от най-характерните български особености на празника е освещаването на военните знамена. Този ритуал се утвърждава след Освобождението и има двойно значение: да освети символа на честта и дълга на армията и да напомни, че силата на държавата трябва да бъде подчинена на моралния ред. Знамето, като символ на саможертва и дълг, се благославя от Църквата, а празникът често събира държавни и военни представители в тържествено шествие и литургия.
Най-популярният обичай на Йордановден е хвърлянето на Светия кръст във вода. Свещеникът хвърля кръста в река, езеро или море, а мъже, а понякога и жени, се хвърлят да го извадят. Смята се, че който извади кръста, ще бъде здрав и благословен през годината. Ритуалът се извършва дори при ледени условия, символизирайки сила, вяра и готовност за самопожертвуване. Този обичай е едновременно религиозен и общностен, защото благословията се разпространява за всички наблюдаващи.
В българската народна традиция водата на Йордановден е особено ценена. Тя се смята за осветена и „жива“, носи здраве и пречистване. Хората я пренасят в домовете си, пазят я през годината и я използват за благословия на семейството и дома.
На Йордановден празнуват и всички, чиито имена са свързани с реката Йордан: Йордан, Йорданка и техните производни. Именният ден е социален повод, при който семейството и приятелите се събират, поздравяват се с „Честит имен ден“ и споделят радостта от празника.
Така Йордановден остава празник на съчетанието между вяра и традиция, между Църква и народ, между символ и действие. Това е ден, в който българите продължават да живеят, помнейки и утвърждавайки своите ценности, културна идентичност и историческа памет.