Разговорът, проведен на 4 декември 2025 г. в „Дискусионен форум с Велизар Енчев“, представлява остър коментар на вътрешнополитическата ситуация в България и нейния контекст във външната политика.

I. Необозданият гняв и младежките протести

Водещият Велизар Енчев започва с констатацията за „необоздания гняв на българския народ“, който ще доведе до нещо повече от обикновена смяна на правителството. Той подчертава, че този гняв е силно персонализиран:

„Този необоуздан гняв... е насочен към двама души в тази държава. Не към цялата политическа каста... А към Бойко Борисов и Делян Пеевски или ако трябва да бъда точен на първо място към Делян Пеевски и на второ място в неговата сянка Бойко Борисов.“

Журналистът Васил Василев потвърждава, че гневът е естествена реакция на „тегобата, която убива държавата“. Той се опасява, че българският народ може да бъде сведен до малцинство:

„...вървим по някакъв път като в един момент да ни затворят в някакви резервати като индианците...“

Двамата обсъждат природата на протеста, като Василев отхвърля идеята за „мирно шествие“:

„Какво значи мирен протест? Хората да отиват да вървят отдолу да пеят да таненикат песнички и онези от отгоре да им се подиграват на глупостта... Ако няма натиск, ако няма сила, ако няма проява на народната воля, нищо няма да стане.“

Изненадата идва от възрастовия профил на протестиращите – „90% са млади хора“. Енчев цитира млад човек, който символично обобщава политическото статукво: „Аз от 35 години зная само две имена: Бойко Борисов и Делян Пеевски. Дотука ми дойде.“

Като „искрата, която запали този пожар“ Василев посочва:

„...непрестанната въпиющата арогантност на тия двамата... Тото беше капката, която преля чашата. Защо ще го концесионирате, бе, идиоти? Нали тука няма никакво друго логично обяснение освен подкупа, който ще вземат...“

II. Позорното гласуване на БСП и политическото гробище

Втората ключова тема е гласуването на БСП против референдума за еврото, което Енчев определя като „позорът на една столетна партия“ и:

„...нещо грандиозно като глупост, като престъпление, като измама на избирателите, като изневяра на предизборните платформи...“

Енчев припомня точка 100 от предизборната програма на БСП:

„България да влезе в еврозоната едва когато достигне средния стандарт на живот на средноевропейските държави като Чехия, Унгария, Полша, Словакия...“

Според Василев страхът от референдума е бил, защото: „Референдумът ще бъде срещу еврото и левът ще бъде запазен.“

Двамата прогнозират политическата смърт на БСП, сравнявайки я със съдбата на други партии (НФСБ, ВМРО, РЗС, Атака), които са влезли в „смъртоносна прегръдка с ГЕРБ и изчезнаха“. Според Василев мотивацията на тези политици не е да управляват, а да грабят: „тях не ги интересува да управляват, тях ги интересува да грабят“.

III. Икономическо робство и механизми на грабежа

Василев разкрива механизма, по който управляващите се облагодетелстват, като акцентира върху обществените поръчки:

„Един от механизмите, всички знаем, е обществените поръчки. Закон за обществените поръчки той е измислен и допълван много пъти така че да може да се краде...“

Той твърди, че комисионните могат да варират „между 20 и 50%“ от стойността на поръчката. Енчев допълва, че правосъдието е „гнило“, като дава пример с прокурор, който е бил отстранен, защото е стигнал: „...до поръчителя на това деяние в банката с чувалите...“

Относно икономическото състояние на страната, Василев прави тежка диагноза:

„Държавата ни... не е в състояние да се издържа сама. Тя не е в състояние да се изхрани сама, ако не взима заеми, ако не получава помощи от Европейския съюз. Това е и целта на Европейския съюз, защото така ни държи в клещи.“

Той предупреждава за неминуема дългова спирала и процедура на свръхдефицит, която ще бъде тежък момент, тъй като България няма с какво да покрие дълговете си, за разлика от западните държави.

IV. Геополитика: Новорусия, НАТО и ядреният риск

Разговорът преминава към външната политика с изявлението на Путин:

„При всички случаи Русия ще освободи Донбас и Ново Русия военно или по друг начин.“

Енчев разяснява, че Путин се стреми да откъсне Украйна от Черно море: „Искам си Одеса и искам да откъсна Украйна от Черно море.“

Василев анализира глобалното преразпределение на сферите на влияние (САЩ, Русия, Китай) и поставя Европа в унизителна позиция:

„Европа са я изоставили. Европа не им е нужна от военно-стратегическа гледна точка... освен като консуматор на това, което те произвеждат, като някакъв икономически придатък...“

Енчев заключава, че конфликтът е всъщност „между Русия и НАТО“, в който НАТО не само губи, но и се опозорява. На фона на изявленията на адмирал от НАТО за превантивен ядрен удар, Василев изразява надежда:

„...във военните са последната спирачка пред безумието на политиците.“

В края на разговора Василев обобщава бъдещето на България, въвлечена в глобалните процеси:

„Ние ще бъдем въвлечени, щем или не щем, който и да е на власт... дали ние ще се паднем на черно или на червено.“