Автор: Павел Иванов

Един мълчалив петчасов маратон в Кремъл между емисарите на Доналд Тръмп, Стив Уитков и Джаред Кушнер и руския президент Владимир Путин внезапно и драматично пренареди пасианса на световната геополитика.

Докато Брюксел, Киев и Вашингтон по навик се упражняваха в мантри за западната солидарност и за безграничната подкрепа, зад плътните стени на руската президентска резиденция се разиграваше сцена, чийто главен резултат беше неоспорим: Русия вече не е тази, на която се диктуват условия, а тази, чиито условия се слушат.

Ерозията на западната външна политика

Този парадокс е израз на дълбоката ерозия в западната външна политика, която от години гради своя наратив върху илюзията за собствената си непогрешимост и всемогъщество. Резултатът от тази грандомания е видим.

Вместо да налага дневния ред, Западът се оказа в унизителната позиция на очакващ, а дипломатическият балет се изпълнява по музиката, която идва от Москва.

Главният вододел

Петте часа преговори, чиято детайлност и конструктивност са белязани както от продължителността им, така и от строгия затворен формат, са главния вододел. Тези срещи не завършиха с компромис, нито с гръмки общи декларации.

Техният триумф е в друго: в мълчанието, в ангажимента на страните да не разгласяват същината на обсъденото и най-вече в красноречивото пътуване на американската делегация направо от Москва за Вашингтон с демонстративно пренебрегване на Киев и Брюксел.

Двете послания на Путин

Преди да се срещне с американските пратеници, Владимир Путин изпрати две изключително ясни и недвусмислени послания, които дефинираха параметрите на разговора.

Първото послание е пряко свързано с черноморската сигурност, като той открито заяви, че Русия ще бъде принудена да я гарантира чрез лишаване на Украйна от извоз на Черно море.

Второто послание, насочено към европейците, може да се разчете като директна заплаха: нападение срещу Русия ще бъде посрещнато със съкрушителен ответен удар, който ще бъде далеч по-внушителен от прилагания в Украйна хирургически метод.

Тези предварителни условия и заплахи служат като преамбюл към преговорите и ясно очертават позицията на Москва. Тя е нападателно-защитна и ултимативна. Това вече не е разговор за взаимни отстъпки, а за приемане на фактическото положение.

Иронично е, че именно агресивната западна реторика и масираната военна подкрепа за Украйна дадоха на Москва аргумента за тази защита на сигурността чрез отнемане на територии.

Дипломатическото мълчание

Посланиците на Тръмп са слушали този преамбюл и продължили с петчасовия маратон, неминуемо са предали нейната тежест обратно във Вашингтон, формирайки новата американска позиция.

Помощникът на руския президент Юрий Ушаков потвърди, че макар да не е постигнат компромис, разговорът е бил полезен и конструктивен, като най-важният резултат е ангажиментът за неразгласяване на същината на преговорите.

Това дипломатическо мълчание, придружено от предаването на четири допълнителни документа към първоначалния план на Тръмп от 28 точки, създава плътна завеса от неяснота.

Това означава за Запада две неща

Иронично пренебрежение. Отсъствието на течове в западните мейнстрийм медии е показателно. Обикновено западните демокрации се хвалят с прозрачност, но сега мълчат. Това вероятно е стратегически ход, за да се предотврати преждевременна паника в Киев и Брюксел.

Както посочва политологът Алексей Чеснаков, очакването е украинската страна първо да се срещне с американската делегация, да се пожали на европейците, а след това те да излеят тези жалби в медиите.

Смяната на стратегическия фокус. Отказът от среща със Зеленски в Европа, въпреки че е била планирана, е директен шамар за Киев. Това е ясен сигнал, че Украйна е низвергната до обикновен обект на сделка, но не и субект.

Външната политика на САЩ, дори в миротворческия ѝ вариант, демонстрира арогантна едностранчивост, превръщайки европейските съюзници в зрители на собствената им политическа съдба.

Циничният подход

Западът, който така гордо говореше за международно право и суверенитет, днес е готов да пожертва и двете в името на прословутата стабилност.

Подходът е циничен: да се намери формула, която да позволи на западното политическо ръководство да обяви победа, тоест спиране на конфликта, и да прехвърли отговорността за загубите върху Киев.

Зеленски в ъгъла

Анализът на вътрешната ситуация в Украйна показва, че Зеленски е притиснат в ъгъла от комбинация от фактори, които правят приемането на сложни компромиси почти неизбежно.

Възприеман през призмата на теорията на игрите, всеки рационален актьор би трябвало да приеме сделката, но тук влиза в сила иронията на месианството. Зеленски, който според вътрешни източници в Украйна е повярвал в собственото си месианство, може да демонстрира криза на рационалното поведение, която да доведе до нов срив на преговорите.

И ето къде се крие уловката за Запада. Ако Зеленски откаже, основната отговорност за този срив ще легне на неговите плещи, което е идеалният изход за Тръмп, който ще може да заяви, че е предложил мир, но несговорчивият Киев го е отхвърлил.

Ролята на Джаред Кушнер

Срещата в Кремъл е била устроена главно заради Джаред Кушнер. Кушнер като член на семейството на Тръмп е бил изпратен да провери дали Стив Уитков правилно донася до Тръмп същината на кремълската позиция.

В предишните преговори по израелско-палестинския конфликт Кушнер е свикнал да получава същината чрез прокси посредници като Катар, Египет. В украинския трек обаче проксито е Уитков и Келог, а отстрани мрънкат прословутите европейци, които се опитват да прокарат своите условия чрез мейнстрийм медиите.

Еволюционен скок в дипломацията

Преминаването от разбиранията от Анкара, когато са били постигнати договореностите, легнали в основата на плана от 28 точки, към разбиранията на Москва е еволюционен скок в дипломацията.

Това означава, че руската позиция вече е недвусмислено артикулирана и възприета на най-високо ниво от американската делегация. Фактът, че засега не е имало пробив, не трябва да учудва никого. Тук се очакват седмици и месеци на мъчителни пазарлъци, като най-добрият възможен резултат е постигнат: взаимно съгласие за продължаване на работата.

Главният извод

И така, главният извод от петчасовите преговори в Кремъл е кристално ясен. Западът чрез своите американски представители демонстрира готовност да търгува с териториалната цялост и суверенитета на Украйна, за да постигне собствената си цел - прекратяване на конфликта, който е станал политически и икономически твърде скъп, твърде токсичен.

Това е капитулация, маскирана като реална политика.

Прогнозата

Прогностичният елемент е тревожен, но логичен. Всичко сочи към това, че Москва ще получи гаранции за сигурност, които включват изтегляне на въоръжените сили на Украйна от Донбас и отказ на Украйна от НАТО - условия, които Русия постави още на срещите в Истанбул.

Единственият въпрос е дали САЩ могат да изстискат тези отстъпки от Киев. Ако Зеленски, воден от своето месианство, откаже, той ще бъде обявен за пречка пред мира, а Западът ще има формалното основание да намали, а впоследствие и да спре напълно подкрепата си.

Заключение

Заключението е тъжно. Петчасовият разговор в Москва не е за мир, а за преразпределяне на влиянието и за геополитическо отстъпление на Запада.

Тръмп изпрати емисари не да диктуват, а да приемат условия. А пътят на Кушнер и Уитков, които прелетяха над Европа и пренебрегнаха Зеленски, е символът на новия геополитически ред, в който Русия си връща статуса на незаобиколим фактор, а Европа остава в позицията на геополитически васал, който трябва да се надява на трохите от масата на големите сили.

Новата ера на циничната дипломация започна и тя е под светлината на руските условия.