Водещ предаването в телевизия Диана Каролива Куманова:

Здравейте уважаеми зрители Днес в студиото ми гостува един човек за когото фотографията е не просто професия а начин да разказва истории Той е обиколил шест континента Снимал е за National Geographic и други световни медии а неговите проекти често са свързвани с хората и историите както в България така и по света Днес с него ще разговаряме за неговия път за първата му работа за срещата с хората и пътуванията и за това какво всъщност означава да бъдеш професионален фотограф В студиото ни гостува Денислав Стойчев А г-н Стойчев нека да започнем от самото начало

О имам чувството че тя винаги ме е следвала поне така от много ранна осъзната възраст А всъщност тя се появи с един малък филмов абсолютно автоматичен фотоапарат на на семейството ми А и тази история много пъти съм я разказвал чрез който всъщност аз превъзмогнах м една моя много ранна детска фрустрация че не мога да а не мога достатъчно добре да изразявам моето детско очарование към света чрез а чрез боичките чрез боичките чрез моливите А тоест много исках да да запечатвам по някакъв начин а и пейзажите но и също и емоционалния пейзаж около мене Аа но но не успявах Не успявах чрез рисуване И тогава открих фотоапарата а като един инструмент който който може да ми може да ми помогне Разбира се говорим за фотография на много ниско ниво говорим за по-скоро едно удовлетворяване на тая фрустрация непременно създаване на на пълноценни пълноценно творчество или документалистика но вече с годините нали и в прогимназията и особено в гимназията това прерасна вече в аа а направо прерасна в моя начин на живот А та така че от доста доста отдавна е Не е не е нещо не е било нещо така в в осъзната По-скоро аз а израствах паралелно с с фотографията Не съм не съм я открил в някакъв късен период което може би и така да за добро или за лошо тя ме следва цял живот А имаме си малкохй relationшиip В някакви моменти вече а искам да да отхвърля това бреме на на постоянното а за фиксиране на на хора на обекти на ситуации Ето помните дори на на път към студиото аз аз ви правих снимки защото просто видях красиви сюжети А и така понякога наистина маниакално Понякога е наистина маниакално но но това съм аз и а и моя темперамент и моя начин на работа и аа и така понякога успявам да го впрегна да работи

Да А кога разбрахте че това ваше хоби ще прерасне в нещо повече

А може би наистина в гимназията Може би в гимназията когато аз завърших езикова гимназия в Ямбол а между учих между 2006 и 2011 година там и а по това време така моят интерес към журналистиката много се засили към това да съм в в центъра на в епицентъра на събитията на случващото се разбира се говорим в в рамките на Ямбол и аа тогава сътрудничех х на на местни издания най-вече на Ямбол свят а по това време и и впоследствие записах журналистика в Софийския университет но аа там нямаше курсове по фотография така че аз смея да твърдя че до голяма степен съм самоук фотограф но а но точно това образование в журналистика успя да а да ми така да да получа по-добри умения и във фотожурналистиката и всъщност нещо в което активно се занимавах до 2020г Като сега съм жур фотограф на свободна практика и също от време на време изпълнявам аа фотожурналистически а задачи но но не ми е това основното Основно съм фотограф

А имаше ли човек или фотограф който много повлия на начина по който гледате на фотографията

Да Имаше имаше няколко такива в няколко такива души в моя а в моя живот А сега първо може би трябва да кажа че покойният ми дядо а който много обичах и на който съм кръстен дядо Динко той той по интересен начин той ми повлия много а как да кажа а той не ме подкрепи в в това а в това мое начинание Той беше по-скоро скептичен на нали той почина още 2010 година но а той беше човек от а от старото поколение където аа това заниманието с с фотоапарат с с някаква дейност изкуства дори и с журналистика е а вятър работа А той искаше да да стане голям човек от мене в неговите представи А аз не го послушах но но ето вкарвам го тука защото вярвам че и той и той е оказал някакво влияние а не мога да кажа негативно По-скоро може би някакъв беше някакъв как да кажа някакъв тригър за за моето следващо развитие А след това ами ето аз веднага мога да кажа името на Русица Бакалова която по това време беше Да тя всъщност сега е учител в физиковата гимназия и тя тогава също аз бях девети или 10-ти клас и тя тогава ми всъщност организира първата ми изложба в училище и страшно много страшно много ме подкрепи в тази посока когато аз още мислех че ще е само хоби А и след това след това може би най-големият менто да мога мога да спомена името и на отново светла и памет на Жана Парушева която която преподаваше фотография в Общинския детски комплекс в Ямбол а където където където ходех А и тя така с нейната доброта и а и отвореност към към младите към младите творци също помогна Но най-така най-големият ментор в живота ми ето съжалявам отново отново един покойник днес Цветан Томчев големия фотожурналист Цветан Томчев който а още още бях 12-ти клас тогава той така повярва в мене поеме и едни близо 10 години в Да всъщност не цели 10 години в София той а беше и ментор и работихме заедно и ми беше в после в медията в която работех беше ми фотореда редактор Аа така че той може би е човекът който най-много аа ми даде криле в в тази в тази дейност на който съм му страшно благодарен и за съжаление той преди три години на Коледа си отиде Така доста не не на възраст но а той беше човек с някакво грамадно сърце и енергия и може би това е това е цената че сърцето му не издържа Може би това е цената на това да си да си цял живот страшно активен и нагребен на вълната нещо което той той го правеше А така че аз много се надявам паметта за него да остане Така правим каквото можем и аз и други негови ученици така да се каже Та общо взето това са това са може би основните хора поне в първия етап на моето развитие

А споменахте че сте работили за местни медии Спомняте ли си първите си дни като професионален

Е аз бях просто сътрудник все още ученик тогава може би Мисля че всъщност да ако говорим за Ямбол а разбира се аз участвах още в прогимназията в училищните медии М а а от първи до седми клас учих в Николай Петрини а там имахме вестник вестник млад репортер Точно така И и още от от пети клас мисля че аз бях в в клуба по журналистика там След това в в езикова гимназия а така се случих в едни много а много активни години на на активен живот в в езиковата гимназия защото а особено в осми клас по едно и също време имаше работещо ученическо радио а вестник вестник ученик и а следващата или по-следващата година се се откри а се откри телевизионно студио и аз участвах и в трите А така че там там ми бяха първите изяви и след това понеже споменах а споменах Русица Бакалова и Ямбол свят доколкото си спомням една изложба на на графика на Иван Газдов в художествената галерия Жорж Папазов мисля че това беше всъщност пър така първото публично събитие което отразявах и разбира се след това вече в София и като студент като стажант не мога да кажа кое е било първото събитие Наистина не си спомням Аа но но в Ямбол да мисля че мисля че беше тази изложба на на Иван Газдов

А след първите ви стъпки във фотожурналистиката започвате да работите по все по-различни задачи А как се променя начинът ви на снимане

А ами аз така за започвайки като нали люби по-любителска такава фотография по-декоративна фотография след това минавайки през фотожурналистиката аа скоро след това опитвайки по по-концептуални подходи в изразяването тоест стъпването встрани от тази стандартна а директна фотожурналистика М пре през времето а през времето мисля че до до някаква степен метаморфозирах в в подходите си и това е свързано с промяна в моите търсения Аа има връзка и в и в дори промяна в медийния пейзаж Не говоря изобщо за България говоря за за света А още а още преди 20 години че и повече а така анализатори на на фотографията на на новите медии на на изкуството казват че а умира стандартната фотография стандартна фотожурналистика по-скоро и много от тези фотожурналисти вече нямат достатъчно задачи в в списания в медии за да се издържат и те се пренастройват към а към няма да кажа издигане а по-скоро към към прехвърляне на тази фотография към галериите А вече след залеза на медиите кое който наблюдаваме много активно може би а може би от а така от голямата криза финансовата криза 2008 година насам а и и след това а в България разбира се е още по още по а каскадно това падане на медиите А много много няма няма вече няма вече толкова такова търсене на фотожурналистика и затова и аз и много други в световен план фотожурналисти се пренасочваме към а към към галерии а към по дълготрайни и дъл печатни издания към фотокнигата към фотозийна а към един по артистичен начин на представяне на отново същите социални теми които които занимават досега журна журналистиката но вече няма достатъчно списание няма вече дори достатъчно бюджети в това и това е един естествен процес в който просто аз а по неволя участвам За съжаление а твърде кратък беше периодът в който наистина имаше си много медии много печатни и електронни медии в в България Имаше конкуренция между тях Дори дори аз така леко а в края на този период а а можах да да участвам и леко да да вкуся от него докато от по-големи колеги журналисти съм чувал за особено късните 90-те години и ранните 2000-те години когато аа технологиите са били вече много активно навлизащи говорим за дигиталната фотография за интернет за а за до за скоростта а скоростта и обемите на информация които могат да се аа потоци информация които могат да се споделят и да се поемат Аа и и също също е имало достатъчно много медии защото след 89 година знаете а а вече а а ня няма други ограничения освен освен финансови а дори за много за много активисти и и финансите не са такъв проблем за да за да правят свое издание колкото и да е да е скромно то да правят свое издание да да изразяват своите политически социални а обществени позиции и за тези цели е имало нужда от от визуален материал от фотографии и тогава тогава е имало наистина голяма конкуренция градивна конкуренция в в медиите не само за фотографии за пишещи журналисти и за и за дори ако щете и и тематични издания А докато нали отново след 2000 200528 година това е и има вече постъпва един много скоростен пад в това търсене и аз така хванах най най-последния етап Сега разбира се все още естествено има печатни медии и така нататък но работещите в в тях са много много по-малко защото аз докато докато още бях в в тоя сектор помня тогава аз и други млади фотографи ние а така се се надявахме горяхме за дори дори не става дума и за пари за минимални заплати за дори само за хонорари да сме в в голям вестник в в голяма медия Да да работим да работим това всеки ден да бъдем да да се събудиш и да не знаеш днес дали дали ще отразиш пет събития в София дали пет конференции или ще бъдеш другия край на на България защото имало взривове от складове за утилизация на боеприпаси или има някаква катастрофа или или пожар или важен протест или нещо друго А и и и ние ние бяхме готови на всичко за да за да бъдем в в тази сфера да да горим в тази в тази работа Но тогава нямаше места нямаше свободни места и все още имаше фотографии от старото поколение които които не не се пенсионираха докато сега вече понеже след 2020 г напуснах до голяма степен тая сфера и много пъти ми се обаждат от различни медии Искаш ли пак да работиш и и така но но аз вече се така малко или много се пренастроих и а и е интересно как сега се търсят търсят хора колкото и малко места работни да има но няма толкова желаещи Няма дори в в нашите страни си казваме няма толкова наивници защото условията на труд не са добри

А кое е най-важното нещо което научихте от фотожурналистиката

О най-важното нещо ли Не знам може би може би още не съм го научил а правилната комуникация с хората а това че това че човекът а особено човек който е в положение примерно нали защото досега говоря за за така фотография на кризи на инциденти а човек който е на някак си в в ментално менталното му състояние или емоционалното му състояние а е е на някакъв ръб в някаква криза а че този човек или общност от хора те не са просто някакви някакви декори някакви кукли някакъв бездушен сюжет който аа един агресивен фотограф трябва да отиде да просто да да запечата А фотоапарата камерата микрофона те са а те са контакт с с човека но а осно основния а основния а който който трябва да извършва този контакт е човекът с с неговата етика а с неговия ако щете хуманизъм с а а емпатията към към хората и и дори вече излиза от от кръга на нали на на страданието изобщо във всяка човешка комуникация а тя не може да не може човек да комуникира с обектив Не може да насочиш обектива и и и да и да получиш отстрел тоест един визуален отстрел един кадър към себе си без фотографа да да те предразположи да говори с тебе да обясни своите намерения Много много колеги работят по този начин по един ловен начин ловджийски начин Отиваш и отстрелваш обектите които ти трябват А не в в рамките на своята работа разбрах че всъщност фотографията е дори много по-голям процент а общуване комуникация емпатия а психология човечност а не просто а не просто м фотографско око забелязване на на детайли на движение на композиция на а хармония или дисхармония на цветове и така нататък Това е това е един начален етап визуалната культура и начина да изградиш изображение а и умение техническите умения да го запечаташ е някакъв много начален етап но но мисля че а за да си наистина добър добър творец най-вече най-отгоре е това да това да бъдеш добър и емпатичен човек наистина да да ти пука за за хората които които заснемаш дори дори и извън извън фотожурналистика дори и в модната фотография в рекламната фотография аз вярвам че аа че добрият фотограф не трябва да е психопат трябва да е емпат

А с времето започвате да работите и за международни медии като National Geographic Как достигате до там

О ами те достигат до мен което е най-интересно Да това Да Това за Netcial Geographic беше още преди десетина години тогава А имаше една в българския National Geographic имаше една преводна статия за чуждестранните работници а в Близкия изток А тоест в мисля че беше ставаше дума за за Дубай там че си Да точно така за Дубай че си вкарват работници от по-бедни страни на в Азия и тогава от днешния Geogграфic искаха да направят като сайт сайт странична история за България за гастърбайтерите от чужбина в България Сега в момента има много а нали знаем дори тука в Ямбол има си цяло ново общежитие за за работници от от централна Азия но но по това време преди десетина години изобщо не беше толкова толкова популярно По-скоро тогава най-вече имаше сирийци но но те бяха до голяма степен бежанци от войната А в Сирия и също от други примерно от Северна Африка които бяха бежанци от от арабската пролет от конфликтите в Северна Африка А и да и тогава трябваше аз да направя история за за чуждестранни работници които по финансови причини са дошли в в София Тогава работех и живеех в София аа са дошли в България и работят Та това беше тази история Буквално тогава те ме потърсиха от National Geographic и аа аз между другото съм много неопит все още съм много неопитен в това да да се да се натискам и да се навирам а да търся да търся а ангажименти фотографтски ангажименти по-скоро разчитам на това а по някакъв начин моята работа да достига до а до редактори до куратори и а и те да те да те да ме потърсят за задачи иначе а след като напуснах А печа националния печат 2020 г Работя с една италианска агенция Нур фото където а понякога правя репортажи и оттам вече тези световни медии за които за които говорите така придобиват мои мои кадри включително сега нали по една горе гореща тема за заплахите на м така информацията че че България е може би една от целите на аа на за атака от Техеран аа която излезе във Financial Times беше илюстрирана от моя снимка от протестите през юли в в Безмер срещу разполагането на американските а самолети цистерни А така че това е това е по-скоро начинът през тази агенция Нур и и с отново с личния контакт Иначе отново аз казах основната ми работа е по-скоро събитийна фотография документална фотография и по-творчески проекти но така веднъж два пъти на година правя си рабо отново се връщам към журналистиката Тази миналата и тази година работя с със сайта DNFM за а мулти независима платформа за мултимедийна журналистика за визуална журналистика А направих миналата година и да това може би трябва да кажа че а пътувам по или по-скоро до пандемията пътувах по целия свят но всичките ми теми всичките ми теми са свързани около България и най-любимото ми място е Ямболския район И сега отново се връщам Миналата година за за този сайт ДНFM направих една история за аа за здравните грижи в малките населени места като огромен фокус беше а точно общините Тунджа Елхово и а и Болярово Аа и така м отново сега живот и здраве Другата седмица поемаме с с колегата ми Димитър Кенаров по Дунава за темата за безводието и ще видим какво ще излезе

А споменахте за това пътуване Вие сте обиколили шест континента и все пак продължавате да се връщате в България в Ямбол И да и то в Ямбол Какво ви привлича тук Какво има тук което навсякъде другде по света го няма

Тук тук са моите корени Тука се са моите моите родители моите роднини моите приятели А тук е моето детство тука е моята младост Аа тука се чувствам най-добре Тука хората ме разбират на български А тука м тука си познаваме езика на тялото Тука си познаваме културните кодове които виждаме по улицата Аа тука се оплакваме аз лично се оплаквам много от от визуалната еклектика на на улиците от стиловото многообразие в в лош смисъл Тоест визуалната ни среда е много много презатрупана много неестетически издържана но все пак откривам един чар в това А сега примерно а така приятелката ми Михаела Ройо работи по един дългосрочен проект за безрабските българи Много често ходим до Украйна и Молдова включително миналата седмица се прибрахме от Украйна А така били сме повече от 15 пъти там а включително след началото на на войната А там там аз също обожавам да ходя там а защото в Бесарабия той е предимно селски район но те са едни големи села едни села а по-големи примерно от Болярово и от Стралджа но все още села в които има млади хора има си работещи училища а има си някакъв поминък Разбира се обезлюдяват се след началото на войната още повече се обезлюдяват но а но там спрямо хората които с които разговарям тук и примерно майка ми и други и други хора от миналото поколение аа там в момента селата са и и отношенията между хората тяхното трудолюбие техните поддържани градини а дори ако щете и автомобилите които карат там е е като една моментна снимка на на българското село може би от 80-те или ранните 90-те години Аа и и там мой моите сетива и емоции се се за се захранват с с един сантимент с една носталгия но също и отвъд това с една огромна любов към хората там А а безрабските българи много не само аз го казвам че те са повече българи от нас повече обичат България Те имат както аз аа м идеалистично твърде роман твърде романтизирам Ямбол и любовта ми към Ямбол Така и те романтизират България Те казват там нашата прародина на минаваш тази тази голяма Румъния и си там и ти си там в в дома си дома си Много хора от тях изобщо не са идвали никога в България въпреки че е много лесно но те за тях България е като обетована земя като някакъв пристан Ами точно така За мене е и Ямбо Където и аз не съм пътувал съм много в чужбина но не съм живял в чужбина А винаги нали след Ямбол живях 10 години в София сега съм четири години във Варна Но почти всеки месец се връщам в Ямбол точно защото чувствам Ямбол като като един мой пристън А някак въздухът тука захранва душата ми И колкото и да звучи идеалистично не съм аз единствент който казва тези неща И познавам много хора от всякакви поколения от всякакви поприща които имат такъв сантимент конкретно към Ямбол Дори съм дори съм говорил с хора а от други от други места които сами споделят че абе вие Ямболи много си обичате града много се поддържате Ами да мисля че Ямбо е с правилните размери Аа не е толкова малък че м да ти стане скучно и не е толкова голям че да се обезличиш в него както се обезличаваш в големи по-големите градове в България Да не говорим за чужбина

А напълно е така А как избирате темите в които работите самостоятелно

Ами темите темите те не са толкова различни Интересно ми е интересни са ми поколенията особено моето поколение Така единствената засега фотографска книга която издадох заедно за кратко преди три години а е един така един документален поглед върху върху моето поколение Ние сме поколението на милениалите или поколението А така преди вашето поколение и а изобщо тези тази съпоставка на а културните ко отново ще кажа културните кодове на това поколение и обстановката в в която а се развивахме в която съзрявахме израствахме а прави един много интересен паралел защото по време на нашия пубертет а ние родените Така между между средата на 80-те години и средата на 90-те години аа ние нашият пубертет нашето съзряване нашето израстване съвпадна и с до някаква степен с съзряването на България А говоря за за приемането ни в Европейския съюз в приемане тази европейска идентичност това толкова трудно а приемане на идеята че всъщност ние сме Европа а ние сме Европа и че това са а нали това са нашите ценности че че демокрацията е не е перфектна но е но-доброто което е измислено А някакви идеи които за съжаление все още все още се съмняваме в тях но ако приемем нали че така много активната интеграция беше около 2007 година а когато влязохме в Европейския съюз то тогава тогава ние до голяма степен бяхме и в в нашето съзряване Та тези паралели са интересни отново а останките от а а едно едно примерно посоциали аз това много често го казвам постсоциалистическите интериори на на апартаментите в които правихме купони аа старите а съветски автомобили които карахме на мен примерно първият ми автомобил беше Лада четворка комби аа дори дори ако щете и дрехите които носихме по това време които така сравнение с с с с днешния постмпъл стил бяха едни по-кичозни Аа всичко това всичко това аз а документирах и издадох в книга Имах изложба голяма в в София в галерия Синтезис Преди това в Братислава и това е една от темите които преследвам Преди това работих по пак преди десетина години работих по тема за за православното добротворство А така болеше ме от идеята че а разбира се а милосърдието доброволчеството помощта е много силно залегнала в протестантските и в католическата църква но не се говори за за тази тази а мисия на православната църква Аз съм православен християнин А и исках исках да покажа добри примери от православната църква и тогава за този проект обикалях обикалях страната А коментирах подобни подобни прояви социални кухни а сиропиталища а домове за за хора за хора бездомни а център за за духовно подкрепяне на на наркозависими на алкохолозависими на хазартнозависими и така нататък А друга тема интересно ми е отново инфраструктурата транспорта А много може би една тема която която присъства във всичките мои проекти движението на времето Аа тази тази идея че аа времето неумолимо тече и се изстрелва Ние някои от нас лично аз трудно можем да го яхваме и това и това носи аа носи доста негативни емоции често Аа да изобщо движението на времето е една тема която лично и в живота и във фотографията ми и в творчеството много ме засяга Последният проект който направих всъщност беше в Пловдив а една изложба за изоставен хотел в Свети Свети Константин и Елена курортът над Варна А като с този хотел тя всъщност беше изложба инсталация а една инсталация на гледки гледки към към морето от 215-те стаи на изоставен хотел на брега на морето и повдигах различни теми с тази работа а и за безогледното презастрояване на на Черноморското ни крайбрежие а и за идеята за за масовия туризъм и за неговата деструктивна деструктивния ефект ефект и върху природата и върху изобщо идеята за за прекарване на на добра спокойна ваканция А и също но също и за м аа щя щях да кажа за за мафиотската история на на близка история на България но всъщност тя до голяма степен си продължава а за корупцията в страната защото примерно този хотел той до голяма степен той е бил перачница на пари а и той е построен от Мултигруп от тази силова групировка А и всъщност докато работех по тази тема точно тази идея за за корупцията някак си някак си беше а останала в близко минало обаче същевременно гръмна скандала с баба Алино край Варна и и всъщност тая тема си стана отново много актуална поне в медийния дискурс Та да тази тази история е малко по по-различна от досегашните ми но но ето дори и в нея отново говоря за движението на времето защото изгражда изграждайки тази фотографска инсталация аз работех няколко месеца а докато докато снимам по по тези изоставени стаи и дори в различните снимки се виждат различните етапи от сезоните В примерно в някои от стаите аа аа клонки на дървета на на саморасли дървета отпреде са все още така жълто зелени защото започнах през октомври а в последните снимки те са вече те са вече изпадали А и морето морето е различно и отново отново и чрез тая работа говоря за за този ход ход на времето който който не можем дори в една застинала инсталация не можем да избягаме от хода на времето

А да се върнем отдолу към един от най-интересните ви проекти лично за мен А заедно за кратко Как се роди самата идея

О тя тя се роди постфактум А има два вида такива дългосрочни проекти А единият тип е когато ти просто създаваш просто твориш и след това узрява идеята че този това портфолио от визуални материали има има някаква кохерентност непременно визуална по-скоро тематична смислава кохерентност а започваш да го виждаш като едно цяло И другият начин е когато както както с този хотел както с последния ми проект имаш някаква идея имаш идея как да я визуализираш как да я а представиш на на публиката и и отиваш и работиш под под това Заедно за кратко е точно от първия тип А в моите гимназиални и студентски години аз чисто и просто съществувах Живях с с апарат на рамо или с апарат в ръка и заснемах запечатвах всякакви ситуации и на еуфория и на интимност и на нежност на любов а на нещастия а на свободно време на на училищни занятия извъночилищни занятия и така нататък и така нататък на на моите на моето най-близко обкръжение на моите приятели на приятелите на приятелите и а правях го просто от тази нужда да съм в момента с камера и да и да да открадвам от тези моменти И чак след това може би около 2016 17 година тогава а Никола Михов и Ивайло Стоянов аа а куратори на на една платформа Bulgarian Photography Now те тогава м така за знаеха че имам че имам тези кадри Те разбира се те излизаха под формата на по-малки истории но нищо по-сериозно Те но те знаеха за тези мои кадри и тогава те ни предложиха да видим дали дали можем да да изкараме нещо по а м по а така както казах кохерентно от това И тогава мисля че започна селекцията от 500 кадъра А събрахме ги до 12 и тогава излезе всъщност първата първата форма първата първия вид на на тази история заедно за кратно Тогава се казваше от 19 до 23 защото обхванахме периода на на лично моята възраст от 19 до 23-годишна възраст А вече след това а след това нарекох проекта съзряване Съзряване мелиниали в България А с по това име направих 2022 година изложбата в Братислава в рамките на на 32-ирия месец на фотографията и чак след това за книгата ми изгря така името Заедно за кратко А защо заедно за кратко Защото а в този много вихров период на на младостта на от 19 до 23 а ние нашите обкръжения приятелски мислим че а тези тези периоди тези дълги лета тази година която и да е тя а тя ще едва ли не продължава вечно Ние вечно ще сме заедно Да ама не А идва завършваме гимназията пръскаме се по различни градове или в чужбина по университети Там отново срещаме нови хора или запазваме част от старите си но след това всеки започва различна работа започва да създава семейство макар че нашето поколение много късно започна да създава да създава семейства много след 30-те години но все пак Но все пак пръснахме се пръснахме се и осъзнавам че ние сме били заедно ние сме били толкова близки ние сме били като семейство защото сме заедно в училище заедно след училище заедно по нощите заедно във ваканциите А тези тези перио този период е всъщност бил много кратък много кратък период от нашия живот Подобен е между другото подобен е периодът когато млади родители имат малко дете Много много кратко е Аз нали не го казвам от опит защото нямам нямам все още деца но аа от други хора които имат знам че този период когато детето е малко когато детето още а ти си му всичко в живота и а и близостта ви е най така тясна и свещена той е всъщност много кратък период от човешкия живот също както и младостта тази ранна младост тази младост с експлозивна енергия която се опитах да документирам

Аа днес в свят в който всеки има телефон с камера а как се промени професията на фотографа

Ами аа не сме вече толкова нужни Сега много колеги казват че всъщност в тоя свят са телефони а сега още повече и за генерира генеративен изкуствен интелект аа тази истинна фотография и ние професионалистите които които работим с с истинната фотография защото аз в никой жанр в който работя примерно не си позволявам да правя монтажи да правя а манипулации в снимки Просто това ми е това са ми принципите това ми е образованието Аа аз ако ако в някаква тема а а манипулирам премахна някой обект на направя направя човек по-различен от който е нали дори по-красив отколкото е а то тогава аз вече никога не бих могъл да се нарека фотожурналист Не а харесвам света такъв какъвто е А и и и наистина много колеги мислят че така твърдят че че ние хората в от този жанр професионалистите в този жанр винаги ще имаме винаги ще бъдем търсени може би по-малко може би от по-специални клиенти но а все повече ще нараства нуждата от а от тази истинна фотография от тази неподправена фотография аа от фотография в която а ти с твоято То име и биография това което споменах по по-рано а ти си един вид гарант за истинността защото ето сега примерно в примерно в социалните мрежи във Facebook е пълно с и с анонимни профили и със стролове които а наливат всевъзможна информация но а една е тежестта на информация от регистриран миналата седмица профил празен а ко която която споделя и съвсем друга е тежестта на дългогодишен журналист който споделя проверена информация Аа сега отварям една много болна и дълга тема че естествено хора които участват в пропагандата война те аа всячески се опитват да да смажат журналистите да да им да им отнемат тяхната техния авторитет доверието в тях А но все пак аз съм от от страната на от от на барикадата аз съм от страната на журналистиката и няма как да защитя истинските журналисти Та а но понеже въпросът беше за телефоните ами да вижте примерно по събития аз поглеждам в екраните на телефоните и чисто технически аа снимката снимката от телефон вече в в много ситуации а е абсолютен конкурент на на снимката с професионален дигитален апарат Това е факт Още повече ако говорим за целите с които се използват тия снимки Ако ако снимката е просто за личен спомен за гледане на малък екран да страхотно е с телефона и ти си си сам автор но но за за всичките нужди които са малко отвъд това за нуждите когато трябва да наистина м а човек с опит да улови емоцията аа да да документира да документира един дори говорим за семеен за семеен щях да кажа обект за за семе семейно събитие да го документира по един начин който а ще вълнува участниците в него а дори и след 10 и 20 години А аз мисля че там въпросът не е дали е с телефон или фотоапарат или така нататък а въпросът е вече какъв опит има фотографа или или видеооператора а и така нататък Така че аа дават телефоните аа дават дават телефоните демократизират обществото а защото примерно с първо с дигиталната фотография аа участ с с личните блогове които бяха до до преди 15-тина години така доста популярни и вече са изместени от социалните мрежи но и но и тази идея на това че всички ние имаме една камера в джоба а тази тази това тази действителност е доста доста демократична чна защото а в момента като има някаква несправедливост на улицата или като има някакъв проблем а като има заплаха всеки всеки един може да бъде своево рода журналист а а не да а не трябва вече да търсиш професионалист от медиите Всеки всеки един сега доскоро бяха блогъри влогъри а сега всеки един потребител на социална мрежа е един вид аа а гражданин журналист гражданин който може да да повдигне една тема която която е важна за обществото и и да и да докаже да да представи визуален материал който той самият е направил Не с тежка техника не с проявяване сканиране и така нататък на филми А просто с това устройство да Което което как да кажа разбира се че е добре Та аз лично оставяме до някаква степен мен и много колеги с по-малко работа но ние не сме важни Важно е обществото да се развива

В днешно време хората все повече се стремят към перфектните снимки слагат най-различни филтри Какво е вашето отношение към това преработ

Ужасно това ужасно е това Това това създава едни а не на човек сам към себе си а изобщо а създава едни погрешни очаквания че хората трябва да са да са гладки да нямат да нямат окосмяване да нямат черни точки пори да нямат гърбави носове да нямат остри носове да нямат едното имко да не е притворено да нямат петна по тялото да нямат пъпки и така нататък и така нататък да са в талени и всякакви вся да има тен и всякакви всякакви такива истории кожата им да лъщи А това това за мен е голям проблем който разбира се не е само днес Той си го има в а в може би Холивуд още от преди 6070 80 години насам в рекламата А целият този снесен модел на на красота и на как трябва да изглежда един човек като вие жените страдате много повече от това отколкото мъжете някак си за мъжете мъжете имаме по-голяма свобода да да бъдем да бъдем себе си докато за жените поне до скоро разбира се има в момента демократизация и в и в това но но доскоро жените трябваше да бъдат вписвани в едни много тесни а рамки за това как трябва една жена да да изглежда и и казвам че това е много вредно защото води до много хора до а до фрустрации до а до липса на самочувстви до до депресивни състояния до чувство на на отхвърляне чувство че а не си достатъчно не заслужаваш да да участваш в това общество само защото не не влизаш до някаква степен в то тази представа за кръста тези тези представи за както както казвате някакви лица с филтър а перфектните там зъби уши очи ши коса и така нататък А много е вредно А много е вредно и аз аз се чудя дори ако говорим и за и за тези офлайн корекции не само филтърните корекции ами офлайн корекциите макар че малко излизам вече от темата а аз не ги разбирам не ги разбирам и много е интересно между другото че а може би в близкото минало тази мода е идвала от Запада докато сега аа така на примерно две две лета вече прекарвам по по две седми ници така по по работа във Франция в Южна Франция и там забе там там не виждам не виждам такива джуки и и и някакви други видими пластични операции по лицата на на хората а по-скоро като като ходя на изток забелязвам повече и в България също А което което ми навява на мисълта че тези процеси не идват само от една посока те са си те са си на някакви талази Може би тази мода наистина дойде от западната култура но в момента по тука източноевропейската и и до и може би азиатската култура в момента е един приемник докато на Запад по-скоро по-скоро се се отказват от тази идея а тази фалшива идея за красота там А до голяма степен може би надявам се това е пожелателно това са това е на базата на наблюдение но по-скоро на пожелателно мислене А надявам се хората да осъзнаят че всеки има свой чар всеки има своя аура а няма значение какви брадавици имаме по лицата и по телата си А важно е очите очите да да са добри усмивката да предразполага за за близост и а и и тогава тогава всичките косми пена и всичко това те са те са маловажни и те са те са отново а част от тези елементи на на личния чар

Да А вие като фотограф фотографията нали е част от вашия живот от доста ранна възраст имал ли сте момент в който м не сте искал да снимате

О много моменти Винаги когато а когато се много често буквално и тази година бях в такъв период аа много често когато потъна в в някаква дупка аа лична ментална дупка или пропаст аа искам да искам да да скъсам с тоя начин на живот А искам да да мечтая да както както често казвам да съм като нормалните хора с работа от 9: до 5:00 от понеделник до петък защото ми се струват те по-спокойни по-щастливи Но разбира се това е това е една заблуда а всеки иска това което няма А понякога много често не понякога много често включително тази година е една от тези години в които повечко от обикновеното се оплаквам примерно че се изморявам от много пътувания от а непостоянство в в личния живот докато други хора мои познати пък те са те много се така се кефят на на това пътуване и мечтаят те да пътуват толкова а пък аз мечтая да се установя и да се спра някъде на едно място и и да пусна да пусна апарата да пусна телефона и да си чета интересна книжка или да работя нещо с ръцете си не толкова с ума А и но а имам имам разбира се такива периоди Аа но както винаги е ставало най-накрая отново аа визуалното изразяване аа фотоапарата като инструмент са ми спасението

Има ли място за което все още мечтаете да снимате

На Примависта много много такива места има А не съм не съм достатъчно обиколил българските планини Аа а сега ако минем в по-маниакална фаза имам една голяма мечта да да обиколя всичките изоставени села на България Знам много те са хиляди Много е маниакално Може би един ден ще стане не знам А отново ето започвам с България Много ми е интересна България Искам искам цялата да я обходя Искам да я да я поема цялата А и знам че не стига един живот Но ако говорим пък за извън България много са ми интересни а тези централноазиатските репу бившите съветски републики аа Казахстан Узбекистан Таджикистан Киргизстан Азербайджан Много много ми е много ми е интерес Монголия също А много ми е интересна тази тази част от света А аз съм бил от от единия край в в Грузия бил съм и от другия край в Китай но вътре между тях не съм бил А та там ми е много интересно да отида Не знам засега нямам планове но но може би ако аа ако мога да си позволя някакъв следващ план за пътуване може би ще е някъде там някъде Имам имам голям интерес към към стев към пустините аа към начина на живот на хората там Разбира се той е той е този интерес е обусловен Примерно така много ми харесват романите на Чингис Айтматов А той той в тях говори точно за този разбира се по време на социализма за този сблъсък на на пустинята камилите а преданията на хората и същевременно техническия прогрес а а космическите изследвания а нали защото примерно космодрума големият не знам дали не е най дали той дали Кейп Канаверал в във Флорида е най-големият космодром в света но космодромът Байконур е в Казахстан и и този паралел между между хората с там шаманите хората със старите вярвания със суеверията хората които носят дрехи от кожи живеят в юрти карат камили и същевременно а върха на технологията а ракетите а космическите апарати те са те те съжителстват в ня в някакъв много малък а периметър Това ми е много интересно И същевременно разбира се Аралско море а този голям екологичен проблем с пресъхването на на морето също ми е една много интересна територия която искам да посетя

Ами пожелаваме в някой ден да ги посетите

Дай Боже да

Ако се върнете при онова момче което тепърва започва да снима какъв съвет бихте му дал сега

Хм А да работи по да работи по-подредено А а моят подход е повече емоционален а отколкото а м колкото подреден отколкото отколкото разумен отколкото рационален Да Повече емоционален отколкото рационален А аз през годините натрупах огромен визуален архив но той е много пръснат и това страшно ме отчайва и демотивира винаги когато седна да работя с архива си А не искам да да казвам крайности ама май работите са изтървани и а и това единствено това бих не бих казал снимай повече защото достатъчно снимах а постоянно снимах в това младо момче а за което казвате но по-скоро бих си дал съвет Това е съветът и на младите фотографи А хора не разчитайте на това че през живота си ще имате някакви 1000 снимки и ще знаете всеки кадър на коя дата е от кое събитие и хората на него как се казват и какви са им възрастите и какви са им историите Не годините летят А в момента съм на 33 Все едно беше вчера когато бях на 14 когато така активно почвах да снимам фотограф Това са някакви безумни 20 години които ей така минаха и аа и разбира се има имам нали някаква подредба но но големи части от архива ми са супер пръснати А точно от тая вяра че имам цялото време на света и вечно ще помня всичко Ами не не е така А с с технологиите и с навлизането професионално в тая сфера снимаш все повече все повече все повече А трупат се темите ангажиментите хората образите аа и а и трябва наистина да си има до добра организация на този визуален материал Това е Това е съветът ми Добра организация а много копия архиви а копиране на архивите Мм тази идея правя някакви снимки те си оставят на телефона ми защото мога да си ги гледам постоянно Е много вредна идея Телефони се губят аа облаци се изтриват Хубаво е нещата визуалната информация изобщо всякакви документи и данни да бъдат съхранени на няколко места да бъдат да бъдат безопасно съхранени ако ако разбира се считате че са важни

Вече сме към края на нашия разговор А пожелание към нашите зрители

О пожелание към зрителите А може да звучи много идеалистично пожеланието им да да следват това което казва сърцето им да следват мечтите им но да слушат и мозъка и разума И ако трудно е но ако може да намерят някакъв баланс между двете защото само с мозък ти си май скучен човек а само със сърце ти си един инфантилен човек Така че аз и това то това пожелание и към себе си но и към всички а може би и цялото общество ще се а ще съществува и ще се развива по-добре ако всички ние откриваме баланса между съзнание между разума и сърцето

Това бяха моите въпроси към вас Благодаря ви много

Много благодаря

Уважаеми зрители това беше Денислав Стойчев