Най-новите експонати на Музея на бойната слава в Ямбол – СУ-100 и Т-34, ще участват във възстановка на настъпателните действия на 29-и ямболски пехотен полк край Драва. Събитията от Втората световна война ще бъдат пресъздадени на 26 април от 12:00 часа в двора на ямболския музей от клуба за военно исторически реконструкции „Братя по оръжие“ по покана на Община Ямбол. В организацията се включват също Авиобаза Безмер и 42 механизиран батальон – Ямбол, които ще предложат на посетителите безплатен войнишки боб.
СУ-100 обогати ценната колекция на Музея на б ойната слава само преди 4 месеца. Самоходното противотанково оръдие е разработено през 1943–1944 г. и е въоръжено с мощното 100-мм оръдие Д-10С, способно да поразява тежко бронирани танкове. Машината е базирана на шасито на танк Т-34, което ѝ осигурява надеждност, подвижност и нисък силует.
В началото на 1945 г. СУ-100 участва в боевете при река Драва, където изпълнява ключова роля в борбата с вражеските танкове и укрепени позиции, допринасяйки за успеха на настъпателните действия в заключителния етап на войната.
Именно боевете при Драва през април 1945 г. остават паметни в историята на 29-и ямболски пехотен полк.
Ямболските бойци и техните семейства преживяват 265 дни от ужасите на войната. Едва посрещнали на 8 декември 1944 г. синовете си от 4-и конен полк, който участва в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944 г.) и Косовската (21 октомври–22 ноември 1944 г.) настъпателни операции, местните жители изпращат нови бойци на фронта – в 29-и Ямболски пехотен полк. Влаковите композиции ги отвеждат само до Бела паланка в Югославия, откъдето пешком, изминават около 40 километра в дъжда до Ниш.
Ямболският пехотен полк с командир Петър Лазаров и гвардейската рота с командир подпоручик Иван Ханъмов участват в не едно сражение във Втората световна война. През декември 1944 г. те водят особено упорити боеве по време на Сремската настъпателна операция в Югославия, като след превземането на селата Сотин и Грабово в междуречието на Дунав и Сава записват имената си в първите страници на героичния летопис от втората фаза на войната.
След това ямболският полк се прехвърля в Унгария. В боевете при Дравачехи, Дравасоболч и Драваполконя българските моторизирани части нанасят челен контраудар на германския 46-и моторизиран корпус. Четиринадесет денонощия продължават епичните боеве при Драва. Ямболци участват в Мурската настъпателна операция в състава на 32-ри пехотен загорски полк. След овладяването на канала Принципалис на река Мур заедно с части на 12-а и 10-а пехотни дивизии, в продължение на петнадесет дни се водят боеве за пробива на германската укрепителна линия при селата Велики Кох, Мали Кох и Ястребци.
От 15 до 20 април 29-и Ямболски пехотен полк и гвардейската рота преминават река Драва, заемат село Долни Михоляц, село Мославиня и продължават настъплението си на запад. След овладяването на канала Нов Дравски, ямболци настъпват със сражения към селата Чаджавица, Сопе, Сопянска Ада.
На 26 април 1945 г., 29-и Ямболски пехотен полк вече е изтласкал нацистите от Малка Суботица в Хърватия, а след 7 май настъпва към границата на Австрия през село Вратя Вас и градовете Еренхаузен, Маренберг (днес Радле об Драви), Лимберг, Ландсберг, Шванберг, където ги посрещат като освободители на 14 май 1945 г. Там ямболските гвардейци, сред които са и две жени - Дянка Маврова и Ташка Мантарева, са наградени от командването на Първа българска армия.
На 6 юни 1945 година Ямбол тържествено посреща своите оцелели герои от фронта.
Зад всеки изстрел на фронта, зад всяка бомбардировка по време на войната стои по една лична съдба или семейна трагедия. Над 1800 ямболци се включват във всенародното движение, което набира помощи и подаръци за войниците. Над 5 хиляди са фронтоваците от Ямболска област, от тях 659 загиват в окопите. Имена, изсечени от стомана, както са увековечени и в Музея на бойната слава.