На пръв поглед изглежда, че телевизиите доста по-активно, пъргаво и спонтанно отразяват Трети март и най-вече Шипка. То са преки включвания, то са откровения и загрижености.

Хората са питани за всичко – що са леко облечени, не ги ли е страх от вятъра, как така ще вървят петнайсет километра пеша. Питат ги и ги разпитват за всичко и целта е само една – да не се говори за Русия, да не се казва кой ни е освободил и свободата все да я търсим някъде в себе си и в бъдещето като непостижим блян.

Няма свобода и няма Трети март, ако не кажеш какво е станало тогава – преди 148 години, и кой ни е помогнал.

А президентката Йотова да има много здраве, но едно е да се опитваш да говориш като загрижена майка и баба за децата, внуците и народа си, а съвсем друго е да увърташ като зависим държавен глава и да гледаш да не споменаваш много-много Русия, за да не ядосаш тези, от които зависиш. В това отношение Плевнелиев беше истински виртуоз. Тази президентстваща фигура беше в състояние да каже, че са ни освободили зелените човечета от Марс, но не и да спомене името на Русия на Трети март.

Сега си помислете колко струват стиховете на Ботев:

…какви е деца раждала,

раждала, ражда и сега

българка майка юнашка;

какви е момци хранила,

хранила, храни и днеска

нашата земя хубава!

Днешният Трети март е референдум – ние с акъла ли сме си, имаме ли памет или сме в амнезия.

Днешният Трети март е референдум дали Радев и Йотова, на които сме разчитали, си струват доверието. Или всичко е било вятър и мъгла.

Днешният Трети март е и референдум дали Крум Зарков ще каже, че ни е освободила Русия и примерно да каже още кой от вчера е агресор и кой жертва.

Преди малко бяхме на по чай със семейството на известен български професор. И професорът спомена, че ако видел в листите на Голямата надежда името на един определен човек, няма да гласува за Голямата надежда.

А аз му отговорих: „Ако видя дори само един човек, който не ми вдъхва доверие, в листите, които и да са те, няма да гласувам“.

Не знам дали са наясно българските политици от така наречения ляв спектър – Радев, Йотова, Зарков, че днес се решава съдбата им. Не личната им съдба – за личната им съдба нека се грижат те самите. Но за съдбата на надеждите, които ни предлагат, трябва да внимават много.

Ние не сме гласоподаватели на повикване.

И не можем да обичаме докрай само в аванс.

И Трети март не може да бъде заобикалян.

Нещата са опрели до кокала и като видях професор Овчаров зад гърба на Йотова, и като си помисля, че неговото лице е гръб на Бойко Борисов и ГЕРБ, и никак не ми става избирателно.

Как ви се струва – Андрей Пантев дали не би могъл да бъде там? За миг си помислих, че би било прекрасно, ако там някъде – зад гърба на Йотова, беше и Нешка Робева, но това вече никога няма да стане. Не – зад Йотова трябва да е Николай Овчаров. Страшен протокол. И страшна привлекателна сила на лимузините и резиденциите.

Свърши времето, в което можех да давам аванс. Край. Животът ми изтече да се надявам и от надеждите да не излиза нищо.

Светът се подпали отвсякъде и ние тичаме към Шипка, защото там огънят никога не угасва. И сняг да го засипе, огънят не угасва. И споменавайте я тая Русия поне на Трети март, не се правете на ударени и на големи тарикати.

Николай Милчев