От два дни мисля, по-скоро искам да измисля и напиша пожелание за Новата 2026г. Така т,ябва. Така е прието. Пожеланията по традиция са оптимистични. /изключвам един "спасител" на Европа и на нас. респективно, който на връх Коледа пожела смърт на.../

Аз по природа не съм оптимист.

Вярваща съм, което значи, че не бива да лъжа.

Старая се.

Получих много и прекрасни пожелания. Нека се върнат към тези, които ги изпратиха. И към всички добри хора.

Ще споделя едно новогодишно стихотворение от Дядо Вазов, писано преди 147години?! Преди почти 150г., а носи моето новогодишно настроение?! И сигурна съм, не само моето.

Нова година

"Вчера настъпи нова година. Сухо и ледно срещнах я аз:
както и тая, дето замина, нищо не носи ново за нас.
Нищо тя ново за нас не носи на свойто черно, младо крило,
ни ответ ясен на зли въпроси, ни лек врачовен на старо зло.
Кривди жестоки пак вред царуват, голото зъзне, гладното мре,
вражди, омрази света вълнуват – простата дата не ще ги спре.
Вражди, омрази! Чувам им екът! Той предвещава беди и смрът;
мильони саби зловещо звекат с кръв да залеят сега светът!
А човек щастье се ожидава с здравици, с песни, с възторг голям.
А речта „Мир вам!“ пуст звук остава от деветнайсет века насам…

Иван Вазов

1878г.

И все пак - една молитва, едно пожелание - МИР!

Нешка Робева