Първи януари в България не е просто начало на новата година. Това е ден, в който се срещат три различни празника — официален, църковен и народен — и всеки от тях носи свой ритъм, свой смисъл и свой език на благопожеланията.

Още от полунощ улиците се изпълват с фойерверки, наздравици и обещания. Хората си пожелават здраве, късмет, любов, пари, пътувания, нова работа — всичко, което не са получили през изминалата година, и всичко, което се надяват да им се случи в новата. Това е Нова година — официалният празник, признат от държавата, отбелязан с почивен ден и празнична трапеза.

Но докато часовникът отброява първите часове на януари, в църквите започва Василиевата литургия. Православната традиция отбелязва Обрезание Господне — денят, в който младенецът Иисус получава името си — и почита Свети Василий Велики, архиепископ на Кесария, мислител, монах и основоположник на християнската благотворителност. За вярващите това е ден на духовно обновление, на молитва и на имен ден — защото всички Василевци, Василки, Веселини и Весели празнуват.

А в селата, още преди изгрев, започва сурвакането. Деца, облечени топло, с дрянови пръчки, украсени с пуканки, вълна, сушени плодове и цветни конци, обикалят домовете и наричат за здраве, берекет и благополучие. „Сурва, сурва година, весела година…“ — започват те, и стопаните ги даряват с плодове, пари или сладкиши. Това е Васильовден в народната традиция — денят, в който се гони злото, нарича се доброто, и се вярва, че както започне годината, така ще върви.

В някои региони, като Пернишко, започват и маскарадните игри — сурвакарски шествия с маски, звънци и ритуали за прогонване на злото. В други — момичета ладуват, гадаят за бъдещия си съпруг, пускат пръстени в менци с вода и слушат какво ще се случи.

Така първи януари в България не е просто дата. Това е ден на преход — между старото и новото, между човешкото и божественото, между личното и общностното. Ден, в който се срещат надеждата, благословът и дряновата пръчка.