8  септември - Рождество Богородично: празникът, който крие един от най-старите спорове между Изтока и Запада

Днес, 8 септември, православните християни отбелязват един от дванадесетте най-големи (двунадесети) празника в църковния календар — Рождество на Пресвета Богородица. Той бележи началото на църковната година и разказва историята за дългоочакваното дете на праведните Йоаким и Анна, останали бездетни до дълбока старост.

Историята зад празника

За разлика от повечето събития в живота на Дева Мария, за раждането ѝ не се говори в каноничните евангелия. Разказът идва от по-късен, неканоничен извор — така нареченото Протоевангелие на Яков, написано вероятно през II век. Според него Йоаким и Анна се молили с години за дете и в напреднала възраст получили обещание, че ще родят дъщеря, която ще бъде благословена сред жените. Тази история се превръща в основа на един от най-обичаните християнски празници, символизиращ надеждата и Божията милост към онези, които не са загубили вярата си.

Тук обаче се крие нещо, за което малко хора се замислят: Църквата тържествено празнува раждането на Богородица, но много по-малко се говори за нейното зачеване — а именно около него се е разгорял един от най-дълбоките богословски спорове между католицизма и православието.

Различната гледна точка

На пръв поглед изглежда логично: щом Мария е избраният съсъд, от който се въплъщава Христос, не трябва ли тя самата да е родена без първородния грях? Именно на този въпрос католическата и православната традиция отговарят по коренно различен начин.

През 1854 г. папа Пий IX прогласява догмата за Непорочното зачатие (Immaculata Conceptio). Според нея Дева Мария е била запазена от първородния грях още в момента на своето зачеване от родителите си — чрез специална и единствена Божия благодат, дадена ѝ предварително, заради бъдещите заслуги на Христос. С други думи, за католиците Мария от самото начало на съществуването си е изключение от общото човешко състояние.

Православната църква никога не е приемала тази догма и я смята за богословски проблематична. За православното богословие Мария е напълно човек, заченат по обичайния начин и носещ последиците на прародителския грях като всеки друг човек — тленност и смъртност, наследени от Адам. Разликата е другаде: чрез своя личен духовен подвиг, чистота и пълно послушание към Бога, тя постепенно се освобождава от властта на греха и става достойна да приеме Благата вест при Благовещение. Светостта ѝ, казват православните богослови, не е дадена предварително като привилегия, а е постигната — макар и с особена, изобилна Божия помощ.

Защо това има значение

Разликата не е просто академична подробност. Тя засяга самата представа за спасението и за човешката свобода. Ако Мария е била освободена от първородния грях предварително, нейният избор да приеме Божията воля губи донякъде тежестта си на свободно решение — тя вече е различна от останалите хора. Ако обаче тя е носила общото човешко бреме и въпреки това е останала вярна и чиста, това я прави пример, че всеки човек — независимо от произхода си — може чрез вяра и подвиг да се приближи до Бога.

Именно затова православната традиция не празнува „зачеването без грях“ като отделен догмат, а поставя акцента върху раждането — момента, в който на света идва детето, чийто живот ще стане мост между небето и земята.

Празник на надеждата

Отвъд богословските тънкости, Рождество Богородично остава преди всичко празник на надеждата за хората, чакали дълго нещо добро в живота си. Историята на Йоаким и Анна напомня, че търпението и вярата не остават без отговор — послание, което днес, векове по-късно, продължава да звучи актуално без значение от коя страна на богословския спор се намира човек.

Бел. Яс: 2 Църквата /най-вече католическата/ ни вменява, че сме грешни по принцип, още със самото си раждане и кой, ако не тя католическата църква ще ни спаси. Въпреки, че в Библията 

2

Самият полов акт (коитус) между съпрузите не се разглежда като грях или нещо „попорочно“ сам по себе си, а въпросът е за духовното състояние, което се предава при него.

• В християнското богословие: Брачният съюз и съвкуплението между мъж и жена са благословени от Бога още при сътворението и сами по себе си са чисти.

• Същината на проблема: Терминът „порочно зачатие“ не визира самия физически акт, а пренасянето на падащата човешка природа (духовната повреда и смъртността от Адам и Ева), която съпътства всяко естествено човешко раждане.

• При Дева Мария: Католическият догмат за „Непорочното зачатие“ означава, че въпреки че е зачната чрез физически акт между св. Йоаким и св. Анна, Бог е извършил изключение и я е предпазил от предаването на този духовен дефект.

Затова в църковния контекст думите „порочно“ и „непорочно“ не са оценка за самия полов акт, а за присъствието или липсата на първородния грях в душата на новозачнатия човек.