за да запали искрата на авиацията в детските сърца

Автори: Елица Хаджиколева и Румен Колев

БЕЗМЕР – Всяка година в навечерието на Международния ден на детето, военнослужещите от авиобаза „Безмер“ сменят строгия си боен режим с широки усмивки, за да посрещнат най-чистата и ентусиазирана публика – децата. Традиционният ден на отворени врати отново се превърна в притегателен център за стотици малки и големи любители на авиацията. Тук, на пистата на военното летище, детските мечти за полет се срещнаха лице в лице с реалния свят на военните пилоти и внушителния рев на мощните реактивни двигатели.

Още от ранните сутрешни часове базата оживя от глъчта на малчугани, пристигащи организирано от детски градини и училища. За разлика от ежедневието, в което бойната техника се наблюдава само като далечни силуети в небето, днес децата имаха възможността да се докоснат отблизо до легендарните самолети, специалното стрелково въоръжение и самолетообслужващата техника. Програмата бе обогатена с весели игри и традиционната за празника рисунка на асфалт, но истинската кулминация остана възможността да се усети атмосферата на реалната и напрегната ежедневна летателна дейност.

Надежда за бъдещето и наследство между поколенията

„Тази инициатива е изключително важна за нас“, сподели пред камерата командирът на авиобаза „Безмер“ полковник Милен Димитров. „Точно както навремето нас ни влечеше авиацията, така и днес, чрез тези дни на отворени врати, се надяваме да запалим онази малка искра на любов към летенето у младите – нашето бъдеще.“ Самият той си спомня с усмивка как като дете е рисувал самолетчета, преди съдбата да го отведе през 1990 година в Долна митрополия, където започва неговият път като военен пилот.

Че авиацията е съдба, която се предава по наследство, доказва историята на 14-годишния Божидар. Син на военен пилот, той вече е направил своя категоричен избор и демонстрира завидни познания пред репортерския екип:

„Су-25 е щурмови самолет, който оказва непосредствена подкрепа на войските на земята. Лети с максимална скорост от 1000 км/ч и може да носи боен товар от управляеми и неуправляеми ракети и бомби.“

Божидар признава, че е открил призванието си точно преди година, по време на същия празник. Тогава за първи път се докосва до истинските машини и осъзнава, че иска да наследи достойната професия на баща си.

Неговият баща, подполковник Люцканчев, допълва емоционално:

„Когато човек влезе в кабината и помирише изгорелия керосин от самолетните двигатели, това е искрата, която запалва огъня. Тя се превръща в огромен пожар в сърцето и главата на един младеж, който иска да бъде военен пилот в българските Военновъздушни сили.“

Светът на забранените червени бутони и дигиталното бъдеще

Качването по стълбата и надникването в пилотската кабина безспорно се оказа най-вълнуващият момент за децата. Опитните летци споделят, че малките посетители инстинктивно са привлечени от най-забранените за пипане елементи – оцветените в яркочервено ръчки за катапултиране и за изхвърляне на фанара (подвижния капак на кабината).

Вътрешното пространство на Су-25 представлява един сложен миниатюрен свят. Благодарение на мащабна модернизация, близо 80% от старата аналогова техника вече е заменена с високоскоростни изчислителни системи и многофункционални цифрови дисплеи. Този скок в технологиите е увеличил бойните възможности на самолета между три и четири пъти, като същевременно е облекчил работата на пилота в реална обстановка.

Вълнението обхвана и най-малките посетители. Малкият Влади сподели, че вече многократно се е качвал на самолет и е запленен от лостовете за управление и предпазителите за задействане на ракетите. Симона пък гордо заяви, че когато порасне, иска да стане военна – вдъхновена от личния пример на своята майка, която също служи в армията.

Празничният ден в авиобаза „Безмер“ продължи до ранния следобед, оставяйки след себе си стотици усмихнати лица, незабравими спомени и обновена надежда, че българското небе винаги ще има своите всеотдайни пазители.