Въведение: Отвъд мантрата за демокрация и наркотрафик
Наистина ли вярвате, че американските самолетоносачи плават към бреговете на Венецуела, само защото в Белия дом изведнъж са се загрижили за правата на човека в Каракас? Ако отговорът е "да", тогава вероятно все още вярвате, че Дядо Коледа работи безплатно. Днес няма да говорим за демокрация, свобода и други красиви думи, с които се прикрива грабеж посред бял ден.
Вместо това ще разгледаме железобетонните, цинични и абсолютно прагматични причини, поради които най-мощната икономика в света изпитва спешна нужда да "спасява" страна с инфлация от един милион процента. Пригответе се, защото сега ще разтворим този цирей на геополитиката. Вместо да се изгубим в десетките тактически ходове, ще се фокусираме върху петте фундаментални стълба на американската стратегия – от петрола до геополитиката и парите. Ще бъде мръсно, ще мирише на нефт и е възможно вярата ви в справедливостта на световния ред да рухне окончателно. Но както се казва, истината е лекарство, което винаги нагарча.
Основна част: Скритите мотиви зад операцията
1. Не става дума просто за нефт, а за правилния вид нефт
Да започнем с козовете. Трагедията на Венецуела не е в социализма или корупцията, а в това, че страната седи върху най-големите доказани нефтени запаси в света – 303 милиарда барела. Това е повече от Саудитска Арабия и повече от Русия. Да се оставя такъв актив под контрола на човек, който смята САЩ за "империя на злото", от гледна точка на Вашингтон е престъпна небрежност.
Тук обаче възниква парадокс: защо на САЩ, които са най-големият производител на нефт в света благодарение на шистовата си революция, им е притрябнал венецуелският? Отговорът се крие в "химията за възрастни". Американският шистов петрол е лек и "сладък", докато гигантската нефтопреработвателна индустрия по крайбрежието на Мексиканския залив е технологично изградена и "заточена" в продължение на десетилетия да работи именно с тежкия, вискозен венецуелски петрол. Без този тежък компонент, който да смесват със своя лек шистов петрол, американските рафинерии не могат да произвеждат оптимално дизелово гориво и бензин, което ги принуждава да работят с намален капацитет или да търсят скъпи алтернативи.
Това не е политика, това е чиста технологична абстиненция. Американските заводи се нуждаят от доза, а Венецуела е главният дилър.
2. Геополитически удар "две в едно": Изхвърляне на Китай и Русия
Смяната на режима в Каракас позволява на САЩ да неутрализират с един удар двама от основните си геополитически съперници в Латинска Америка.
-
Китай: Пекин е налял в режима на Мадуро около 60 милиарда долара под формата на кредити срещу бъдещи доставки на нефт. Едно ново, проамериканско правителство може просто да обяви тези договори за невалидни и корупционни. Резултатът: Китай остава без пари и без нефт. Освен това САЩ ще могат да демонтират изградената от китайската компания ZTE система за тотален дигитален контрол "Carnet de la Patria" – фактически "цифров ГУЛАГ", който събира данни за всеки венецуелец. Още по-важно, така се блокира достъпът на Пекин до колосалните залежи на колтан и торий във Венецуела – стратегически метали, без които модерната електроника и ядрената енергетика са невъзможни, и върху които Китай се стреми към световен монопол.
-
Русия: По подобен начин новото правителство може да национализира милиардните активи на "Роснефт", включително контрола им върху стратегически американски рафинерии, които Мадуро им заложи. Това би било "показателно напляскване" – публична демонстрация, че руският "покрив" над съюзниците "е протекъл" и Москва не може да защити васалите си в Западното полукълбо.
Това се нарича защита на националните интереси чрез метода на рейдерско превземане в държавен мащаб.
3. Най-големият залог на Уолстрийт: Как да спечелиш от фалита на държава
Най-нетърпеливо падането на Мадуро очакват не венецуелците, а финансовите "фондове лешояди" от Уолстрийт. Схемата е проста и нагла: докато Мадуро е на власт, венецуелските държавни облигации (на обща стойност около 60 милиарда долара) се търгуват за стотинки. Тези фондове ги изкупуват на безценица.
След смяната на режима и премахването на американските санкции икономиката ще се съживи и тези "боклучави" облигации отново ще струват 100% от номинала си. Това превръща свалянето на правителство в "най-голямата вътрешна сделка в историята". Като бонус към схемата, 31 тона венецуелско злато, замразени в Банката на Англия, ще бъдат "върнати" на новото правителство, което на практика означава, че превратът се плаща с парите на самата жертва.
4. Завръщането на Доктрината Монро: "Това е нашият заден двор"
Настоящата политика на Вашингтон е възраждане на старата "Доктрина Монро" от 1823 г. Нейната същност, преведена от дипломатически на човешки език, е проста: "Америка за американците" означава, че Латинска Америка е "задният двор" на САЩ, където външни сили като Русия и Китай са нежелани. Венецуела си позволи да пусне "чужди" в този двор и сега ще бъде наказана.
Тази геополитическа доктрина е тясно свързана с вътрешната политика на САЩ. Щатът Флорида е ключов за президентските избори, а там живее огромна и силно антисоциалистически настроена диаспора от кубинци, венецуели и никарагуанци. За да спечели гласовете им, всеки кандидат е длъжен да обещае "освобождение" на техните родини. Една малка победоносна война във Венецуела гарантира лоялността на този ключов електорат.
Мадуро го свалят не заради нефта, а заради отметката в бюлетината на пенсионера от Маями. Ето я силата на демокрацията.
5. Легалният капан: Как да превърнеш държавен глава в наркобарон
За да легитимират евентуална интервенция, САЩ използват правни инструменти. Министерството на правосъдието официално повдигна обвинение срещу Николас Мадуро в "наркотероризъм" и обяви награда от 15 милиона долара за главата му.
Това е гениален юридически ход. От този момент нататък Мадуро вече не е президент на суверенна държава, а беглец от закона, глава на наркокартел. Така всяка военна операция се превръща от "инвазия" в "полицейска операция по задържане на особено опасен престъпник". За да избегнат образа на агресор, САЩ реанимираха и стария "Пакт от Рио" от 1947 г. – латиноамериканския еквивалент на НАТО. Така евентуална интервенция може да бъде представена не като едностранен акт, а като "колективна молба на братските народи" за въвеждане на ред.
Заключение: Игра на интереси, не на идеали
Както виждате, зад красивата опаковка на "борбата за демокрация" се крият жестоки, студени и прагматични интереси. Те варират от специфичния сорт тежък петрол, необходим за американските рафинерии, и контрола върху редки метали, до изтласкването на геополитически съперници, финансови спекулации за милиарди и спечелването на гласове в ключови щати.
В тази история няма добри и лоши герои. Има само интереси на държави и корпорации. Венецуела просто се оказа на грешното място в грешното време – върху планина от съкровища, които са нужни на всички. Това, което наблюдаваме, не е борба за свобода, а банално преразпределение на собственост в планетарен мащаб, опаковано за вечерните новини.
ПОВЕЧЕ:
Това видео е изключително подробен анализ на геополитическите и икономически интереси на САЩ във Венецуела, разбити на 33 конкретни точки. Детайлен превод-резюме, който предава вярно всяка една от тези "железобетонни" причини, запазвайки оригиналния тон и структура.
Ето основните точки от видеото: „Как да откраднеш цяла държава? Аферата за трилиони“
Въведение: Отвъд демокрацията
Видеото започва с призив да спрем да вярваме в „красивите приказки“ за правата на човека и демокрацията [00:09]. Авторът твърди, че истинските причини са цинични и прагматични, свързани с ресурси, пари и геополитическо надмощие [00:49].
Блок 1: Черното злато и енергийната жажда
-
303 милиарда барела: Венецуела притежава най-големите доказани запаси от петрол в света, повече от Саудитска Арабия и Русия [01:29].
-
Технологичен глад: Американските рафинерии са проектирани да работят с „тежък“ венецуелски петрол. Американският шистов петрол е твърде лек и трябва да се смесва с венецуелския, за да се произвежда дизел [02:55].
-
Спасяването на Citgo: САЩ искат да предотвратят преминаването на стратегически заводи на тяхна територия в ръцете на руската „Роснефт“ заради дълговете на Мадуро [04:02].
-
Срив на цените: Контролът над венецуелския петрол позволява наводняване на пазара с цел сваляне на цената до 40-50 долара, което би ударило икономиките на Русия и Иран [05:13].
-
Крепостта Америка: Създаване на затворен енергиен кръг (САЩ-Канада-Мексико-Венецуела) за пълна независимост от Близкия изток [06:16].
Блок 2: Китайският октопод
-
Унищожаване на „дигиталния ГУЛАГ“: САЩ искат да премахнат китайската система за тотален контрол (ZTE), инсталирана във Венецуела [08:03].
-
Дълговият капан: Смяната на режима би позволила анулиране на договорите за 60 милиарда долара дълг към Китай, оставяйки Пекин „с празни ръце“ [09:36].
-
Космическа заплаха: Премахване на китайските станции за проследяване и разузнаване на венецуелска територия [10:39].
-
Блокиране на „Един пояс, един път“: Спиране на китайското влияние в Южна Америка [11:36].
-
Битка за редки метали: Контрол над находищата на колтан и торий, критични за модерната електроника [12:15].
Блок 3: Руската следа
-
Показателно наказание: Демонстрация, че Русия не може да защити съюзниците си в западното полукълбо [14:04].
-
Активите на Роснефт: Национализация и прехвърляне на руските петролни инвестиции към американски корпорации [15:07].
-
Белите лебеди: Гаранция, че в „задния двор“ на САЩ няма да има руски стратегически бомбардировачи Ту-160 [16:13].
-
Голямата сделка: Венецуела като разменна монета в преговорите за Украйна или Сирия [17:05].
Блок 4: Акулите от Уолстрийт
-
Облигации за 60 милиарда: „Фондове-лешояди“ купуват венецуелски дълг за стотинки, очаквайки стойността му да скочи след смяна на режима [18:37].
-
Златото в Лондон: Легализиране на замразяването на 31 тона венецуелско злато в Английската банка [19:31].
-
Отмъщението на корпорациите: ExxonMobil и ConocoPhillips искат реванш за национализираните си активи [20:36].
Блок 5: Сигурност и "Casus Belli"
-
Наркотероризъм: Обвинения срещу генералите от „Картела на слънцата“ за трафик на кокаин [21:49].
-
Връзки с Хизбула: Спиране на издаването на венецуелски паспорти за ирански проксита [22:56].
-
Заплахата за Гвиана: Защита на американските инвестиции в петролните полета на съседна Гвиана [23:49].
-
Миграционното цунами: По-евтино е да се смени режима, отколкото да се издържат 7 милиона бежанци [24:40].
Блок 6: Политика и его
-
Доктрината Монро 2.0: Прилагане на принципа „Америка за американците“ (Латинска Америка като изключителна зона на САЩ) [25:54].
-
Гласовете на Флорида: Спечелване на подкрепата на латиноамериканската диаспора за изборите в САЩ [27:09].
-
Малка победоносна война: Повишаване на президентския рейтинг чрез бърза победа над „карикатурен диктатор“ [27:51].
-
Лична вендета: Ответна реакция на личните обиди на Мадуро към американските лидери [28:36].
Блок 7: Хуманитарни и екологични заплахи
-
Екологичен Чернобил: Спиране на петролните разливи в езерото Маракайбо, които застрашават Карибите [29:36].
-
Сценарият „Сомалия“: Предотвратяване на пълния разпад на държавата и разпространението на оръжие [30:40].
-
Спасяване на петрола от „некомпетентни“: Възстановяване на компанията PDVSA чрез ефективен американски мениджмънт [31:30].
Блок 8: Юридически капани
-
Награда от 15 млн. долара: Обявяването на Мадуро за беглец превръща инвазията в „полицейска операция“ [32:53].
-
Пактът Рио: Използване на стар договор за колективна отбрана, за да не изглежда интервенцията едностранна [33:54].
Блок 9: Защо точно сега?
-
Колос на глинени крака: Армията на Венецуела е в критично състояние и няма да окаже сериозна съпротива [34:29].
-
Световният хаос: САЩ се възползват от момента, в който Русия, Китай и Европа са заети със свои собствени кризи [35:19].
-
Ултиматум 2025: Времето за дипломация е изтекло и е настъпил моментът за силови действия [36:04].
Заключение: Светът е циничен и се движи от интереси, а не от идеали. Венецуела просто се намира на грешното място в грешното време – върху планина от богатства, които са нужни на всички [36:46].
Видеото можете да гледате тук: https://www.youtube.com/watch?v=owmfVH6woJI
