Павел Иванов

Представете си утрешния последен ден на българския лев. Тихото шумоление на банкнотите с лика на Паисий или Иван Рилски, които скоро ще се превърнат в музейни експонати или в сувенири за носталгични колекционери. Този момент не е просто техническа подробност в „Държавен вестник“. Той е символичен залез на една епоха. Парите винаги са били нещо повече от средство за размяна. Те са концентрирана история, национален символ и последната крепост на държавния суверенитет.

Илюзията за европейска солидарност

Днес обаче сме изправени вече пред пропастта на голямата промяна. Тезата, която ни се прокарва с почти религиозен плам от брюкселските коридори, е, че приемането на еврото е венецът на нашия цивилизационен избор. Но дали е така? Истината, скрита зад лъскавите презентации на чиновниците, е далеч по-мрачна.

Приемането на единната европейска валута не е просто смяна на софтуера, а огромен геополитически и икономически риск, за който българското общество е системно дезинформирано. Влизаме в един валутен съюз, който отдавна не е зона на стабилност, а поле за социални експерименти. Поставяме под въпрос собственото си оцеляване в името на една илюзия за европейска солидарност, докато големите играчи на Запада вече пренареждат картите под масата. Въпросът, който днес трябва да пронизва общественото пространство, е болезнено откровен: губим ли повече, отколкото печелим и не заменяме ли реалната си свобода за лъскави стъклени маниста?

Рискът от скрито поскъпване и „Ефектът на капучиното“

Един от най-големите страхове на средностатистическия българин, който експертите на статуквото се опитват да осмеят, е така нареченото скрито поскъпване. Иронично е как Западът ни убеждава, че математиката е точна наука, докато в момента на прехода тя става по-скоро художествена измислица.

Ефектът на закръглянето или, както е известен в Европа (гърците много добре знаят), „ефектът на капучиното“, е реална заплаха, която ще удари джоба на всеки гражданин. Когато бизнесът, особено в секторите на услугите и дребната търговия, получи възможността да прекалкулира цените си, той няма да го направи в полза на потребителя. Психологическата игра е проста: 10 лв. психологически тежат повече от 5 евро. Потребителят вижда по-малка цифра и подсъзнателно е склонен да харчи по-лесно, което е идеалната хранителна среда за инфлационен скок.

Провалът на държавния контрол

Тук идва въпросът и за държавния контрол. Може ли една държава, която се проваля в регулирането на цената на хляба или лекарствата, реално да проконтролира хиляди малки търговци, ресторантьори и доставчици в периода на двойните цени? Отговорът е предвидим. Комисията за защита на потребителите вероятно ще издаде няколко патетични прессъобщения, докато в реалността цените ще пълзят нагоре под маската на логистични разходи и адаптация. Това е тиха инфлация, която изяжда спестяванията на хората, докато те още се опитват да свикнат с новия цвят на банкнотите.

Загуба на монетарен суверенитет

С влизането в еврозоната Българската народна банка на практика се превръща в обикновен филиал на Европейската централна банка във Франкфурт. Макар и досега да бяхме ограничени от валутния борд, ние все още имахме номиналния контрол над собствените си резерви и банковата си система. Сега обаче предаваме и последните си инструменти за независима монетарна политика.

Решенията за лихвените проценти вече няма да се вземат в София, а в стъклените кули на Франкфурт. Иронията тук е болезнена. Интересите на ЕЦБ са диктувани от нуждите на икономическите мастодонти като Германия и Франция. България е твърде малка, за да бъде фактор в гласуването, но пък е достатъчно голяма, за да поеме щетите от грешните решения на големите. Ние се отказваме от правото си на самозащита в името на правото да седим в края на масата.

Административната тежест и банковият сектор

Докато големите международни вериги вече са подготвили своите софтуерни системи, малкият и средният бизнес в България е изправен пред административна Голгота. Пренастройката на софтуери, касови апарати и воденето на двойно счетоводство е тежък финансов разход. За малкото квартално магазинче това може да бъде фаталният удар, който ще го доведе до фалит.

Не бива да се залъгваме и по отношение на банките. Те ни обещават, че таксите за превалотиране ще изчезнат, но банките са институции, които не познават понятието загуба. Тези пропуснати ползи ще бъдат светкавично компенсирани чрез нови креативни такси за обслужване и поддръжка.

България като солидарен гарант на чужди дългове

Влизането в еврозоната в този момент прилича на доброволно нанасяне в сграда, обхваната от пламъци. Дълговата криза в Европа не е отминала. Южните държави са натрупали дългове, които са математически неизплатими. И тук идва голямата уловка за България: ние, със своя завидно нисък дълг и финансова дисциплина, ставаме солидарен гарант за грешките на богатите, но разточителни членове на този клуб. Най-бедната държава в ЕС ще субсидира дълговете на Стара Европа. Това е геополитически риск от най-висок ранг.

Социалната цена и националната идентичност

Най-голямата цена обаче не е в цифрите, а в социалната тъкан. Пенсионерите и хората с фиксирани доходи ще бъдат ударени най-жестоко. Те нямат финансов буфер да поемат дори 5% скрито поскъпване.

Левът беше символ на нашето Възраждане и на Третата българска държава. Заменяйки го от утре за един общоевропейски продукт, ние губим частица от своето национално самочувствие. Според брюкселските технократи всичко е въпрос на трансакционни разходи, но според историята държава, която се отказва от собствената си валута, рано или късно се отказва и от собствената си съдба.

Заключение: Призив за будност

Основният проблем е в тоталната липса на доверие в институциите. Прозрачността е само дума в речника на чиновниците, докато реалните решения се вземат при закрити врати.

Този днешен коментар е призив към всички нас да бъдем будни. Моля ви, не приемайте на доверие розовите прогнози. Изисквайте отговори за всеки цент, който ще излиза от джоба ви. От 1 януари 2026 година ние решаваме каква част от нашето достойнство ще запазим. Внимавайте, защото когато музиката спре, може да се окаже, че сме останали сами в една студена и чужда финансова стая.

Благодаря ви, че бяхте заедно с този вариант и с другата гледна точка. Пожелавам ви един усмихнат, ползотворен, устремен и мирен ден.