Всеки мирен план, казах го още в Истанбул, трябва да поставя начело не размера на армията и очертанията на държавните граници, а съдбата на хората, които са пострадали от войната, преди всичко.

Затова се надявам, че в този мирен план това ще бъде взето предвид. Аз, поне, ще направя всичко възможно то да бъде взето предвид поне в информационното поле и т.н.

И хората трябва да имат право да посетят своя, макар и разрушен, град и т.н. Що се отнася до общата депресия – е, краят на войната е добра причина за радост. Остава да се борим за втората част от случващото се, а именно Украйна да поеме по правилния курс, като кораб.

Тогава и посттравматичният синдром в обществото ще бъде по-малък, както при военните, така и при цивилните, и ще има по-малко съсипани човешки съдби. Войната пречупи, унищожи огромно количество съдби и животи. Нека направим така, че поне мирът да не довърши съсипаните съдби и животи. Това е нашата главна задача днес.

Аз прекрасно разбирам тези възрастни хора, и автора на писмото. И казвам, че ще направя всичко, поне на информационния фронт, за да не бъдат забравени тези хора. И отново и отново ще поставям въпроса с достъпните ми ресурси, че те и тяхната съдба трябва да бъдат начело – както и на всички украинци, и всички руснаци, пострадали от войната. Тяхната съдба, живот и здраве трябва да бъдат основен предмет на урегулирането и добрата воля на страните, а след това вече граници, демилитаризирани зони и всички други държавни глупости.

Държавата за хората ли е, или хората за държавата? Отговорът е еднозначен.

Ако властта не краде и властта се грижи за хората, то, знаете, по време на Втората световна война се е наблюдавало, че раните на войниците от настъпващата армия заздравяват два пъти по-бързо, отколкото на отстъпващата. Общ оптимизъм. Така че, на страна, която се е обърнала към хората, раните ще заздравяват четири пъти по-бързо.

На всички,. Пазете се. Доброта и светлина.