Ямболският окръжен съд (ЯОС) излезе с Решение № 176 от 02.12.2025 г. по Въззивно гражданско дело № 20252300500330, което частично отменя решение на Районния съд (РС) по казус за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Случаят е показателен за това колко трудно е доказването на актове на домашно насилие по смисъла на закона, особено когато става въпрос за психическо и емоционално такова, и как съдебната система преценява свидетелските показания и другите доказателства.

?️ Съдебният спор: Майка търси защита за себе си и двете си деца

Делото е образувано по молба на П. И. Д. – лично и като законен представител на малолетните си синове И. С. Г. (на 11 г.) и С. С. Г. (на 4 г.), които живеят на адрес в Ямбол. Ответник е С. К. Г., баща на децата, с когото молителката е живяла на съпружески начала повече от 17 години.

⚖️ Твърдения за насилие и основните доказателства

Молбата за защита описва два основни акта на домашно насилие:

1. На 17.04.2025 г.: По време на телефонен разговор, свързан с децата, ответникът нарекъл молителката „тъпачка, психично болна, луда, че не може да си гледа децата, че ще й ги отнеме и повече няма да ги види”. Твърди се, че тези думи са били чути от децата. Големият син И. споделил също, че баща му обиждал и тях, наричайки ги „тъпанари“, а преди това го ударил през устата.

    
    

2. На 02.05.2025 г. (до 06.05.2025 г.): След като ответникът взел децата, той отказал да ги върне в уговорената неделя, като заявил, че няма да го направи. Молителката се притеснила, че бащата може да ги отвлече или манипулира, особено след като тя е подала дело за родителски права.

    

П. Д. е представила и Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която има формална доказателствена сила.

?️ Показанията на свидетелите

Свидетели на молителката (майка и брат):

• Свид. Д.Д. (майката на П. Д.) не е била свидетел на пряка агресия, но дъщеря ѝ споделяла, че ответникът я обиждал с думи като „неадекватна майка“ и „тъпанар“. Свидетелката е виждала внука си И. „разреван след като е говорил с баща си, тъй като той е крещял, че ще го вземе... и ще му осигури по-добри условия“.

   
   
   

• Свид. Г.Д. (брат на П. Д.) знае от сестра си за телефонния разговор на 17.04. и за отказа да върне децата, което окачествява като „психически тормоз“. Също така знае от детето И., че баща му го е удрял и че детето изпитва страх от отделяне от майка си.

   
   
   

Свидетели на ответника (новата партньорка и приятели):

• Свид. К. (новата партньорка на С. Г.) е присъствала на всички разговори и категорично заявява, че не е имало обиди. Потвърждава, че децата са били при тях между 2-ри и 6-ти май и по тяхно желание „не искали да се прибират в Ямбол“. С. Г. се обадил да предупреди, че ще ги върне във вторник.

   
   
   

? Изслушването на детето и експертизите

• Изслушване на детето И. (по чл. 15, ал. 6 ЗЗДет.): 11-годишното момче е споделило, че баща му „всеки път казвал, че майка му е тъпа или тъпанарка“. Освен това разказва за конкретен случай, когато баща му му е нанесъл „един силен шамар“ заради това, че по-малкият му брат се е оплакал, че И. го е ударил по дупето.

   
   

• Съдебно-техническа експертиза на записите: Експертизата на представените от бащата записи от 17.04.2025 г. (разговор между страните) не съдържа никакви обиди или обидни епитети от мъжа към жената. Записът от 04.05.2025 г. потвърждава, че ответникът е отказал да върне децата в неделя, настоявайки да ги върне във вторник.

   
   
   

• Становище на психолог за детето И.: Заключението е, че детето е в състояние на посттравматични стресови прояви на несигурност и се нуждае от подкрепяща среда от двата родители.

   
   
   

?‍⚖️ Решението на окръжния съд: Единичният шамар и липсата на система

Ямболският окръжен съд (ЯОС) намира въззивната жалба на С. Г. за частично основателна, а тази на П. Д. за неоснователна.

Съдът отхвърля твърденията за домашно насилие спрямо майката и малкия син С. Г.:

• Обидите: ЯОС счита, че дори думите „тъпачка“ и „луда“ да са били изречени, те не могат да бъдат окачествени като домашно насилие по ЗЗДН, тъй като не се установи системна употреба. Съдът посочва, че ако П. Д. се е почувствала обидена, „реда за нейната защита е тази по НК (Наказателния кодекс)“. Освен това, експертизата не потвърждава наличието на обиди в записания разговор.

   
   
   
   

• Неоснователното задържане на децата (02.05.-06.05.): Съдът приема, че през този период ответникът „е упражнил родителските си права“. Не са събрани доказателства, че той е смятал да отвлече или да не върне децата, а социалният доклад показва, че децата се „чувстват добре в присъствието на своя баща“.

   
   

• Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не е кредитирана, тъй като е опровергана от другите събрани доказателства.

   
   

Съдът установява домашно насилие само спрямо големия син И. Г.:

• Единствената установена форма на насилие е случаят, при който бащата е ударил „силен шамар“ на И., за което детето е разказало при изслушването си.

   

• Тъй като съдът възприема този случай като „единичен, а не като утвърдено поведение“, наложената мярка за защита е единствено задължаване на С. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете И..

   
   

В крайна сметка, ЯОС ОТМЕНЯ решението на РС Ямбол в частта му, отнасяща се до П. Д. и детето С. Г., и ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за защита спрямо тях. Издава се заповед за защита единствено в полза на И. Г., с наложена само най-леката мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – въздържане от насилие.

? Поуката от казуса

Това решение подчертава разликата между битовия скандал или обида (за която има защита по НК) и дефиницията за домашно насилие по ЗЗДН, която изисква акт, насочен към причиняване на определен вид вреда (физическа, психическа, емоционална и т.н.) и често се тълкува като системно поведение или сериозен инцидент. Макар че съдът признава, че обидата може да предизвика отрицателни емоции (емоционално насилие), липсата на доказателства за системност или конкретна заплаха за живота и здравето довежда до отхвърляне на молбата за защита по отношение на майката