бе.. Яс - да се има предвид, че това е първа инстанция, възможно е да има обжалване и друго, дори противоположно съдебно решение

Ямболският районен съд (ЯРС), XI състав, с председател Весела К. Спасова, обяви за нищожен Договор за потребителски кредит от 15.09.2023 г., сключен между Й. С. С. и „Профи кредит България“ ЕООД. Решението (№ 531 от 11.11.2025 г.) е взето по Гражданско дело № 20252330101492, като съдът се е позовал на нарушения на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Директива 2008/48/ЕО, заради неточно посочен Годишен процент на разходите (ГПР).

Обстоятелства по делото и аргументи

Кредитът е предоставен в размер на 3300 лв., с уговорен Годишен лихвен процент (ГЛП) от 41% и посочен ГПР от 48,45%. Общата дължима сума за погасяване (главница и лихва) е 5785,16 лв.

Ищецът Й. С. С. твърди, че договорът е нищожен, тъй като:

1. Скрити разходи: Общото задължение по кредита достига 9811,16 лв., тъй като в него са включени такси за допълнителни услуги в размер на 4026 лв. (за услугите „“ и „“).

2. Неточен ГПР: Тези такси не са включени в посочения ГПР от 48,45%, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Ищецът твърди, че действителният ГПР е 143,11%, което е скрита лихва и заблуждава потребителя.

3. Прекомерна лихва: Лихвата е прекомерна и клаузата нарушава добрите нрави.

Ответникът, „Профи кредит България“ ЕООД, оспорва, като твърди, че таксите за допълнителни услуги (описани в Общите условия като „“ – приоритетно разглеждане на искането за 1 час, и „“ – възможност за едностранна промяна в погасителния план: отлагане/намаляване на вноски/промяна на падеж) не са били задължително условие за получаване на кредита и следователно не е трябвало да бъдат включени в ГПР.

Ключови правни изводи на съда

Съдът е разгледал иска за нищожност на целия договор (на основание чл. 22 ЗПК).

1. Относно възнаградителната лихва (ГЛП 41%)

ЯРС отхвърля аргумента, че само лихвата прави договора нищожен. Позовавайки се на трайната практика на Върховния касационен съд (ВКС), съдът посочва, че в специалния закон няма ограничение за размера на договорната възнаградителна лихва.

Към датата на сключване на договора (15.09.2023 г.), максимално допустимият Годишен процент на разходите (ГПР) по чл. 19, ал. 4 ЗПК е 65,60% (пет пъти законната лихва по Постановление № ***/2014 г., която е 13,12%). Тъй като посоченият в договора ГПР от 48,45% е формално в рамките на допустимия максимум, лихвата сама по себе си не води до нищожност.

2. Относно неточността на ГПР и скритите такси

Това е ключовият аргумент за нищожност. Съдът приема, че възнаграждението за допълнителни услуги е трябвало да бъде включено в ГПР. Съдът се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-714/22 от 21.03.2024 г.:

• Разходите за допълнителни услуги, дори да са по избор, попадат в обхвата на „общи разходи по кредита“ и трябва да бъдат включени в ГПР, ако те „представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“.

• Съдът констатира, че тъй като възнаграждението за тези услуги е изначално включено в размера на месечните погасителни вноски (видно от Погасителния план), това представлява такава конструкция за прикриване на разходи.

Невключването на тези 4026 лв. в ГПР означава, че ГПР не отразява точно всички разходи по кредита, което лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Съгласно чл. 22 ЗПК, неточното посочване на ГПР се приравнява на неговата липса и води до недействителност (нищожност) на целия договор.

? При надхвърляне на максимума: Съдът посочва, че ако тези такси бъдат включени, ГПР „ще надскочи многократно максимално допустимия размер“ от 65,60%, което би довело до нищожност на клаузите, надвишаващи прага (чл. 19, ал. 5 ЗПК).

Решение и последици

Въз основа на неточното определяне на ГПР, ЯРС ОБЯВЯВА Договора за потребителски кредит за нищожен.

• Последица (чл. 23 ЗПК): Потребителят връща само чистата стойност на кредита (главницата), но не дължи лихва или други разходи по кредита (включително таксите за допълнителни услуги).

• Разноски: Съдът осъжда дружеството да заплати на ищеца направените разноски в размер на 231,41 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като се позовава на практиката на СЕС от 25.01.2024 г. (дело ***) и не прилага минималните размери на Наредба № 1/2004 г. поради противоречие с правилата за конкуренция (чл. 101 ДФЕС).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Ямболския окръжен съд (ЯОС).