А след това рисувам ветрове,
които ми напомнят за ръцете ти.
Измивам чашите. Сапунено балонче
лети над мивката. Прилича на дъга.
А в него - твоят образ е затворен.
И аз го гледам. И мълча.
Разгръщам книгата. "Нищо особено".
Разплаквам се. И гледам през прозореца.
Подскачам от звъна на телефона.
Не беше ти. Не искам да говоря.
Ще гледам филм. Дано да се усмихна.
Но знам, че няма. Знам, че само ти
ме караш да съм истински щастлива.
Днес или филмите са глупави, или...
Замествам те със музика. Не ми е скучно.
Макар, че дните ми ужасно си приличат.
Когато съм заета, не те мисля...
В останалото време - те обичам.