Добре ли е, зле ли е, че Ямбол не ври и кипи от демонстрации и протестни шествия - това не знам, но знам, че така някак си по-отчетливо се вижда това, което става в София. независимо от това кой как отразява протестите - вече е безпощадно ясно: и този път всичките тия хиляди хора от площадите и техния весел гняв ще бъдат преметнати. Защото сегашните протести къде-къде по-изцъкено показаха как пропастта между хората от площадите и ония от тъмните коридори на властта е станала огромна. Из въпросните киридори може и да е имало в началото някаква уплаха от случващото се навън, но то вече отмина - сега е в ход прецакването.
И колкото и изобретателни да са във веселото отхвърляне протестиращите, политическата (с извинение) класа е по-изоретателна от тях.
Например сега ги няма момчетата с маските от февруари, но други момчета вършеят в самата република на протестиращите - интернет. Пак са си с маски, само че на тия маски им викат никове. И не хвърлят камъни - хвърлят отровни думи: всичките тия десетки хиляди протестиращи били просто едни охолни копелета, които са излезли с децата и кучетата си, да си правят купон. Много хитро, няма що!
Това - отдолу.
А на повърхността са ехидните въпроси: "А можете ли да формулирате срещу какво точно протестирате?!", странните лицемерни срещи с "представители на протестиращите" в грейналите от полюлеи и телевизионни лампи зали на МС и на парламента, където всичко приключи с удвително единодушие, и най-сетне презрителното" "Интернет-лумпени..."
Политическата (с извинение) класа наистина се поотръска и се надигна. И вече съветва мрачно и строго от трибуната на самото Народно събрание: протестирайте, но не блокирайте  обществения живот! Вие там сте пет-шест хиляди- зад нас стоят милиони.
И колкото и да кипят площадите - странните назначения си вървят, близалки от типа "по-евтин ток", "по-висока минимална заплата", "оставките не решават нищо", (и още по-загадъчното " за оставка са необходими поредица от грешни решения!"), крачка напред две назад със заканата "ще уволнявам винаги, когто има някакви съмнения", коварното " вие сте интелигентни, а ония през февруари бяха прости", съботният събор на новия Коминтерн в НДК, откъдето никой не си подаде носа поне да види кой там вика отвън, но зату пък веднага след това началството тръгна да помирява скараните ни политически лидери...
И точно в същия момент - на същото място! - нова партия! Поредната!  С още по-високомерно от досегашните...
И въобще нещата пак са тикива, каквито ги беше описал преди трийсет-четирсет години Гюнтер Варлаф: "Вие там долу - ние тук горе!" - да ме прощавате за перифразата.
Толкова ми е мъчно, мамка му!