Това че проф. Любен Корнезов и Петър Димитров слизат от парламентарната сцена е поредната шепа прах в очите на хората. След пет мандата в Народното събрание, и двамата са омръзнали на всички. Толкова колкото и Иван Костов, и Екатерина Михайлова от някогашното СДС. Ако за роденият в Ямбол юрист Корнезов може да приемем, че е създал някои текстове от важни закони/колко добри, времето и специалистите по юриспруденция ще решат/, то другите вечни депутати е крайно време да излязат от парника на парламента.
Спокойно към тази трупа може прибавим и Янаки Стоилов, например.
Всъщност, някой помни ли какво са работили тези хора през годините на „демокрацията”? Аз поне не помня Мерджанов да е имал друга месторабота, освен тази на държавната трапеза. И то като началник в Агенцията за младежта и спорта.
А това са 23 години, да го вземат мътните. 23 години скверно време, съсипало живота поне на едно поколение и създало друго, дишащо и мислещо с ритъма на чалгата.
Ако не са в Народното събрание, как ще си изкарват прехраната лица като нашият „народен представител” Атанас Мерджанов? Изведнъж и рязко телефоните им ще престанат да звънят, някой ще си поиска джипа, даден заради поети ангажименти/освен ако ангажиментите не са изпълнени и джипът не е подарък за това усилие/.
Това че въпросният политик всяка седмица почти пристига в Ямбол кому е принесло полза? Банални пресконференции, с наизустени още преди няколко години думички, сивота и скука, никакви нови идеи.
Какви нови идеи в компанията на друг от вечните- Румен Банков?
И е така не само в лявата партия, ако изобщо в БСП има леви идеи. Така е и в „дясното” политическо пространство. Иван Костов не е работил нищо друго, освен депутат, от първите зими на Прехода. Екатерина Михайлова също. Другата Михайлова, вече Нейнска, тоже.
Кога тези хора ще излязат на улицата като другите граждани- без екстрите на властта, без сигурността на депутатската заплата и словоблудството по телевизиите?
През всичките тези години един единствен човек по свое желание напусна парламента и по иронията на живота ни, сега не мога да си спомня името му.
Имало нужда от опитни хора, които да познават законотворчеството. Та те твориха толкова дълго, че вероятно не са пътували с градски автобус или с влак поне от 15 години.
Голяма задушница е.И не би трябвало да гледаме към преходното, към политическата фурна, в която вече се изпичат новите партийни листи.
А трябва ли и след два месеца пак да се събуждаме с отработените гласове на Мерджанов, Иван Костов и другите от партийното котило?
И това ли беше бунтът на българите- да им се увеличат заплатите с десет процента?
Тук вече не остана нищо- апатията изтри всички мозъчни гънки, чалгата затрупа човещината и останаха шампанското и сълзите на Ивана.
И това ако е бил животът ни, защо сме го живели…