Валери Петров: САМОИЗГАРЯНЕ

Ян Палах не е между живите вече,
Ян Палах е нейде далече, далече,
високо там нейде във въздуха син,
над Прага трептящ като дъх на бензин.

Един миг, едно тяло с пламтящи коси -
преди миг само бил и вече не си...
Ян Палах го няма, а у нас нито звук,
Ян Палах го няма, а ний сме си тук,

и бензинът е нашият и го помниме ние
как във лъскава струя от сондата бие
и как с него по бузите се мажат със смях
Ванюша, Катюша, Алексей, Абдулах!

Филми, книги, идеи, къде сте в живота?
Нима сте измислици на два Дон Кихота
и нищо, и нищо от вас не остава,
освен това облаче дим над Вълтава

и тоз вик "Свобода!" едва чут, едва чут
в януарския въздух, синьо - розов от студ?
Ян Палах го няма и така ни се пада -
сега всеки си има своя вътрешна клада,

на която страхлив, разтреперан и ням,
се самоизгаря от мъка и срам!