Борислав Ненов
При бунт на обществото, се вижда най-релефно, кои тичат с ибрика,     за да запазят могъществото на олигархията и на българската псевдодемокрация.
Както и можеше да се очаква, един от най-първите и най-активните е социологът-бизнесмен Андрей Райчев. Преди няколко дни той ни плашеше от телевизионния екран, че България отива към аржентинския модел и ще стане страшно. Сетне още по-усилено вложи силите си за запазване на чудесното за него статукво и му се привидя сянката на Хитлер на българската обществена „сцена”.
Андрей Райчев е ужасен от едно- партокрацията и олигархията днес и в близките месеци могат да понесат тежки загуби. Гражданите са гневни- най-сетне!- от липсата на елементарна справедливост в устройството на държавата и от циничната практика на Прехода. Същият Райчев, заедно с ортака си Кънчо Стойчев, преди няколко години написаха книга, в която обявиха, че Прехода е завършил.
Завършил е с блестяща победа на тези, които натрупаха луди пари в мътната вода на българската лъжедемокрация. В текстовете си те благоразумно премълчаха, че това им доставя огромна радост, но то прозираше между редовете.
Сега обаче се оказа, че Прехода не е точка, а социално многоточие и че гражданите най-сетне излязоха от летаргията си и искат да живеят поне малко по-добре. А това е ужасно и за партокрацията, и за олигархията, защото трябва да се откажат от колосалните си печалби и вместо трохи, да оставят и къшей хляб и парче месо и за другите.
За тези, които се сетиха, че са граждани, а не крепостни селяни.И че демокрацията е лъжлива, че е фалшифицирана. Именно поради това Андрей Райчев е кахърен, че „проблемът не е да се вземе пак властта, а да се удържи България”.
Под удържане трябва да се разбира пасторалната картина на разгащили се мутри и мутреси, на бизнесмени, назначени от компартията, някои от които агенти на КГБ с възлов принос за настоящия български модел.
Българското общество има своя последен шанс да преразпредели богатството, а не да му дерат постоянно кожата. И той е сега, в близките месеци.
Иначе ще стане онова, което Райчев и сътрапезниците ми казваха- Прехода свърши, ние сме не само богати, а и недосегаеми