Ако вие можете лесно да запомняте лондонски квартали, аз нямам тази дарба.
Нотинг хил обаче влиза в окото и не иска да излезе оттам, дори когато сме израснали със суровата любов на Дивия запад. Или с мъжете от желязо, които и на смъртния си одър, предпочитат да дръннат едно уиски, вместо да си спомнят за някоя жена.
Всъщност, обратното също е вярно - мъжете от Дивия запад винаги могат да оставят чувала със злато и бъчонката бърбън, за да тръгнат подир някоя фуста.
В „Нотинг хил” има толкова боза, че можете да лепнете после поне един месец.
Това не е жестоко-нежната  „Гара за двама”, но големите майстори на руското кино не могат да бъдат повторени. Което не помага да се махне прашинката в окото ви след „Нотинг хил”
Може би е парадоксално, но Нотинг хил е също Гара за двама. На човека не са му нужни непременно сурови сезони, за да разбере, че просто няма смисъл без любов.
Дали тя ще бъде Ирония на съдбата в Ленинград или ще спре в един лондонски квартал, чиито цени по време на снимането на филма рязко се качват, е без особено значение.
Защото, когато обичате, вие обичате без превод, нали? И не питате защо е толкова сладка тая боза…