Зад сухите формули на едно определение на Районен съд – Ямбол се крие история, която звучи по-скоро като семейна драма, отколкото като класически правен спор. В центъра й са трима души, свързани от една разпаднала се връзка – и въпрос, който често тревожи хора в подобна ситуация: какво да правиш, когато усещаш институционален и психически тормоз, но прокуратурата откаже да се занимае със случая?

Историята

С.Д.Д. подава жалба до съда срещу постановление на Районна прокуратура – Ямбол, с което прокуратурата отказва да образува наказателно производство по нейн сигнал. Прокуратурата в Сливен (горестояща инстанция) потвърждава отказа. Жалбоподателката не се отказва и стига до съд.

Според нейните твърдения, след раздялата на дъщеря й с А.А.Н. през октомври 2024 г., той започнал да демонстрира агресивно и враждебно поведение към цялото семейство. В сигнала тя описва:

• разпространяване на клеветнически твърдения и заплахи;
• системни обиди и нецензурни думи към дъщеря й – в присъствието на малолетните им деца;
• използване на трети лица със „съмнителна репутация", които да подават неоснователни жалби до различни институции (Община Тунджа, БАБХ, РИОСВ – Стара Загора) срещу семейната им фирма;
• директни заплахи, че ще ги „срине" финансово и ще унищожи имуществото им;
• следене на децата чрез мобилни устройства, купени от него;
• демонстративно заснемане на имотите на семейството.

Жалбоподателката изтъква и още един тревожен елемент – според нея лицето, подаващо жалбите срещу фирмата им, работи за А.А.Н., а самият той твърдял, че има връзки в прокуратурата, заради което тя изразява съмнение в безпристрастността на проверката.

Защо прокуратурата отказва

И двете прокурорски инстанции, а впоследствие и съдът, стигат до сходен извод: описаните действия – ако наистина са се случили – биха представлявали обида, клевета и закана с престъпление. Но тези три престъпления имат особен правен статут в българското законодателство – те не се преследват от държавата по собствена инициатива, а единствено по тъжба на самия пострадал, заведена директно в съда.

Това означава, че дори прокуратурата да приеме всичко казано от жалбоподателката за истина, тя няма правомощие да образува наказателно производство по тях – пострадалият трябва сам да заведе частно наказателно дело (т.нар. „тъжба на пострадалия").

Съдът добавя и още един важен нюанс: самият факт, че трето лице подава жалби срещу дейността на дадена фирма, по принцип не разкрива признаци на престъпление – дори ако се окаже, че жалбите са неоснователни или вдъхновени от личен мотив.

Какво е могла да направи жалбоподателката, според нас, които обаче не сме  с юридическо образование, а Правото е тънка работа...

В определението си съдът изрично подчертава, че жалбоподателката не е оставена без защита – просто разполага с други процесуални способи:

1. Частна тъжба – за обида, клевета и закана с престъпление, заведена директно в съда (а не през прокуратурата), в шестмесечен срок от узнаване на деянието.
2. Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН) – ако твърдените действия се вписват в дефиницията за домашно насилие между лица, свързани чрез родство, брак или фактическо съжителство (което в случая е спорно, тъй като А.А.Н. е бившият партньор на дъщерята, а не на самата жалбоподателка – въпрос, който съдът не коментира пряко).

Поуката за читателите

Случаят илюстрира често срещано недоразумение между граждани и институции: хората подават сигнал в прокуратурата, очаквайки наказателно разследване, но получават отказ – не защото твърденията им се приемат за неверни, а защото съответните престъпления изискват лична инициатива чрез тъжба, а не държавно обвинение.

Разликата е съществена:

• Престъпления от общ характер (убийство, грабеж, измама и др.) – разследват се по сигнал, независимо от волята на пострадалия.
• Престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия (обида, клевета, лека телесна повреда, закана с престъпление) – изискват пострадалият сам да инициира съдебно производство, обикновено в шестмесечен срок.

За хора, които се чувстват притискани чрез институции, заплашвани или клеветени от бивш партньор или негови близки, основният практически съвет е: сигнал до прокуратурата често не е достатъчен или подходящ инструмент – нужно е да се потърси адвокатска консултация за преценка дали се касае за престъпление от общ характер, за което прокуратурата може и трябва да действа, или за такова по тъжба, при което единственият път е самостоятелно съдебно производство, евентувално в комбинация със ЗЗДН, ако фактите го позволяват.

Определението на Районен съд – Ямбол е окончателно и не подлежи на обжалване.

Бел. Яс - това не е правен съвет, а извод от редакцята. За правни казуси, обръщайте се към адвокати