Четиримата български граждани, част от които задържани в бившата складова база за зърно в село Зимница, община Стралджа, обвинени в ОПГ за разпространение на наркотици остават в ареста.
Апелативен съд – Бургас взе мярка за неотклонение „задържане под стража“ на още едно лице, съпричастно към организираната престъпна дейност.
Въззивната инстанция отмени определението на окръжния съд в частта, с която е оставено без уважение искането за постоянен арест на М. Г., обвиняем по същото досъдебно производство и взе спрямо него най-тежката мярка за неотклонение. В останалата част, с която спрямо С. А., М. П., Р. Р. и А. В. са взети мерки за неотклонение “задържане под стража“, определението е потвърдено.
Лицата са привлечени като обвиняеми за престъпления по чл.321, ал.3, пр. второ и пр. трето вр. ал.1 и ал.2 от НК - за това, че през периода 2025 г. - 2026 г., в град Бургас, участвали в организирана престъпна група, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, както и за това, че на 28.05.2026г., в условията на съвкупност и в съучастие, действайки като извършители, в товарен автомобил, влекач с прикачено полуремарке, в складова база в землището на с. Зимница, без надлежно разрешително, държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп (канабис, марихуана) в особено големи размери - 250 кг, като деянието е извършено по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група.
Обвинението срещу С. А. е за това, че е образувал и ръководил групата.
На настоящия етап от производството, съдът посочва, че не се изисква доказване на обвинението по несъмнен начин. Наличните по делото доказателства, показанията на свидетелите, резултатите от извършеното претърсване и изземване, данните относно организационната и ръководна роля на обвиняемия С. А., въззивният съдебен състав е преценил за достатъчни да формират обосновано предположение за съпричастността на обвиняемите към престъпленията, предмет на обвинението.
Пред Бургаския апелативен съд са представени допълнително събрани в хода на разследването доказателствени материали, обособени в два тома. След тяхната преценка с вече събраните по делото доказателства, съдът приема, че и по отношение на обвиняемия М. Г. е налице обосновано предположение за съпричастност към едно от престъпленията, за които е обвинен, а именно по чл. 321, ал. 3, предл. второ и трето, вр. ал. 2 НК.
Апелативните съдии споделят извода на първата инстанция за опасностите обвиняемите да се укрият и да извършат друго престъпление.
Те са привлечени към наказателна отговорност за тежки умишлени престъпления. Предвидените наказания са значителни по размер и обективно завишават риска обвиняемите да се отклонят от наказателното преследване, за да избегнат евентуалните санкции.
Откритото количество наркотично вещество, начинът на неговото съхранение и предполагаемо транспортиране, използването на товарна композиция и лекотоварен автомобил, както и данните за предварителна организация между участниците сочат на престъпна дейност с висока степен на обществена опасност, която надхвърля параметрите на инцидентна или спонтанна проява.
Именно тези характеристики обуславят извода, че при по-лека мярка за неотклонение съществува реална опасност обвиняемите, включително М. Г., да продължат или да подпомогнат продължаването на сходна престъпна дейност, както и да предприемат действия по осуетяване на разследването.
Въззивният съд отчита чистото съдебно минало на лицата като обстоятелство в тяхна полза. То обаче не е достатъчно да неутрализира установените рискове. Опасността от извършване на престъпление или от укриване в случая не се извежда от предходна съдимост, а от конкретните характеристики на разследваната дейност – организираност, користна насоченост, значително количество наркотично вещество, данни за координираност между участниците и активна фаза на разследването, се казва в определението на съда.
Не са налице и достатъчни основания за приемане, че по-лека мярка за неотклонение би била адекватна към настоящия момент. Мярката „домашен арест“, включително при възможност за електронно наблюдение, също не би била достатъчна с оглед характера на престъпна дейност, която според обвинението включва координация, комуникация и разпределение на роли.
Съдът посочва, че единствено мярката за неотклонение „задържане под стража“ е съответна на установените към момента рискове и на нуждите на разследването, като не надхвърля необходимото за обезпечаване на правилното развитие на наказателното производство.
Определението на Апелативен съд – Бургас е окончателно.
09.06.2026 г.
Пресофис
Апелативен съд – Бургас