Ами какво го сполетяло.
Класика в жанра: човек казва нещо, което не трябва да казва — и после открива, че думите имат цена. Понякога буквална.
Историята започва на един ямболски паркинг, където инженерът (неосъждан, образован, работещ, но явно с по-къс фитил от необходимото) решава да опише устата на една адвокатка по начин, който законът определя като „унизителен“. Адвокатката — професионалист, за когото думите са инструмент, оръжие и капитал — не подминава случката. Завежда дело. И не какво да е дело, а с иск за 10 000 лева за неимуществени вреди.
Нормално е адвокатките да ценят устите си.
За тях те са като ралото за орача, меча за легионера, чифтето за ловджията.
С този инструмент те изкарват хляба си, защитават клиенти, печелят каузи, а понякога — както се вижда — и дела за собствена чест.
Съдът признава инженера за виновен в обида, но го освобождава от наказателна отговорност и му налага глоба от 1000 лева. Искът за 10 000 лева е уважен частично — до 1500 лева. Към това се добавят и почти 3000 лева разноски, плюс държавна такса. Сметката набъбва. Думите му излизат солено.
И така…
Един инженер научи по трудния начин, че устата може да бъде проблем не само когато говори, но и когато описва чужда. А една адвокатка — че професионалната чест, когато бъде защитена в съда, може да донесе не само морално удовлетворение, но и материално.
Присъдата подлежи на обжалване, но поуката остава:
в България думите още тежат — особено когато попаднат в съдебна зала, където всяка уста има цена.
О, да...ето какво е казал:
Предложението е излязло от твоята отвратителна уста.“
Това е цялата фраза. Кратка, но достатъчна, за да се превърне в престъпление по смисъла на закона.
По кой член е осъден?
Съдът го признава за виновен по чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс, който гласи:
„Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида.“
Това е класическият състав на обидата — думите са казани в присъствието на пострадалия, унизителни са и са насочени лично към него.
Изображението е създадено за илюстриране на текста и реални хора в него няма.
Но казусът е действителен случай от Ямболският районен съд...
